Битката при Саратога се състои от две отделни сражения на 19 септември и 7 октомври 1777 г. на 15 км южно от Саратога, Ню Йорк, в резултат на които цялата британска войска нахлула от Канада в Ню Йорк под командването на генерал Джон Бъргойн е пленена. Франция се намесва на страната на американците в тяхната война за независимост от Великобритания. Победата подсигурява северните американски щати срещу по-нататъшно нахлуване от Канада и предотвратява отрязването на Нова Англия от останалите американски земи.
Предходни събития Британският план и грешката на Хау Първоначалният замисъл на похода от Канада е Бъргойн да напредне на юг покрай езерата Шамплейн и Джордж до река Хъдсън и след това до Олбани, където да се срещне с полковник Бари Сейнт Леджър идващ от изток по долината на река Мохок с 875 лоялисти и канадци и 1000 ирокези. В същото време сър Уилям Хау, командир на британската армия в Ню Йорк, трябва да се отправи на север, да установи контрол по долното течение на река Хъдсън и да се присъедини към Бъргойн в Олбани. Това би отрязало щатите от Нова Англия от останалата част от Америка. Хау обаче решава, вместо това, да направи неуместно от стратегическа гледна точка нападение срещу американската столица Филаделфия. Той избира морския маршрут през залива Чесапийк вместо да прави преход с войските си по суша.
На 23 юли 1777 г. Хау и армията му отплават и не се завръщат на суша до 25 август. Британският генерал превзема Филаделфия побеждавайки при Брендиуайн на 11 септември и Джърмънтаун на 4 октомври, но Континенталният конгрес се оттегля в Йорк, Пенсилвания и избягва плена. Заради бавните и трудни комуникации Бъргойн не разбира за промяната на плана от страна на Хау в продължение на няколко седмици.
Бъргойн тръгва на юг Бъргойн тръгва на поход през юни 1777 г. с около 3300 британски редовни войници, 3900 германски наемници от княжество Брауншвайг-Волфенбютел, 750 канадци, лоялисти и канадски индианци, 138 оръдия и немалко последователи на лагера, включително жени. Британското преминаване с лодки през езерото Шамплейн е приятно и впечатляващо зрелище, но преходът през влажната лятна гора се оказва особено тежък за войниците на Бъргойн. Разразяват се няколко бури и се появяват рояци черни мухи. За грамадните лишени от конете си драгуни от Брунсвик обути в 5,5-килограмови ботуши и носещи 4,5-килограмови саби преходът вероятно е най-тежък.Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142
На 6 юли американският гарнизон от 2500 войници от форт Тикондерога под водачеството на генерал-майор Сент Клер изоставя укреплението при вида на силата на врага и отстъпва в южно направление. Форт Тикондерога е основната американска крепост на веригата от езера.
На 7 юли британците водят битка с отстъпващите американци при Хубардтън и ги побеждават, а оцелелите американци бягат в безредие. След победата при Хубардтън Бъргойн избира сухопътния маршрут през форт Ан и форт Едуард към река Хъдсън и Олбани, вместо да мине по водния път през езеро Джордж и кратко пренасяне на лодки по суша до реката. Това позволява на американците да отпочинат и да се възстановят и да забавят силите на Бъргойн сечейки дървета, с които запречват горския път.
Британски неуспехи при Бенингтън и форт Стануикс Когато на 1 август 1777 г. войските на Бъргойн най-сетне достигат форт Едуард провизиите му са на привършване. На 3 август Бъргойн получава новината, че Хау няма да го срещне, а вместо това ще нападне Филаделфия. На 11 август той отделя 1200, най-вече германски войници и ги изпраща да съберат говеда, коне и други доставки от фермите близо до Бенингтън, Върмонт. Отрядът е пресрещнат и унищожен от американско опълчение в битката при Бенингтън. Американците предварително инфилтрират немските редици, дегизирайки се като лоялисти.Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142 Почти всички немци са убити или пленени. Командирът им полковник Баум също е убит.
Междувременно отрядът на Сейнт Леджър от около 875 редовни войници напредва по река Сейнт Лорънс до форт Осуего на езерото Онтарио, където се съединява с 1000 ирокези под водачеството на образования в Англия вожд Джоузеф Брант, напредващи по долината на река Мохок, обсаждат форт Стануикс, близо до Рим, Ню Йорк, на път за Олбани. Бъргойн се надява, че появата на редовните войски ще окуражи местното население с лоялистки склонности, но вида на толкова много индианци има обратен ефект и заселниците масово се присъединяват към американското опълчение.Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142 Британците побеждават американски отряд изпратен на подкрепление в битката при Орискани на 6 август, но докато тя трае гарнизонът на форт Стануикс излиза, нахълтва във вражеския лагер и пленява провизиите им. Новината за предстоящото пристигане на американския генерал Бенедикт Арнолд с подкрепление от 1000 души принуждава Сейнт Леджер да отстъпи по долината на река Мохок обратно в Канада. Бъргойн разбира за случилото се на 28 август, когато се приближава до основната американска армия. Той не може да се надява на други подкрепления.
Уошингтън изпраща подкрепления Знаейки, че се очертава битка в Ню Йорк, Джордж Уошингтън поема риска да изпрати подкрепление на север, въпреки че не знае къде ще дебаркира Хау. Той изпраща генерал-майорите Бенедикт Арнолд и Бенджамин Линкълн, както и 750 души от силите на Израел Пътнам на разположение в Нюйоркските планини. След това изпраща съобщение, свикващо местното опълчение да се присъедини към основната американска армия. В средата на август изпраща също 400 снайперисти от 11-и Вирджински полк под командването на полковник Даниел Морган. Континенталния конгрес междувременно снема от командването на Северния военен департамент генерал Филип Шуйлер заради отстъплението му без бой от форт Тикондерога и го заменя с генерал Хорейшо Гейтс. Гейтс поема командването на 19 август, въпреки че не е командвал в битка.
Вместо да продължи по вода към форт Джордж обаче Бъргойн е убеден от лоялисткия майор Филип Скин да прекара войниците си през Скинсбъро, който е заинтересован от това те да прокарат път до владението му, който да улесни търговията след войната, но за английските и немските войници това е ад. Те страдат от рояците комари, както и от дизентерия. Американците секат дървета по пътя им и дори пренасочват потоци. Според един британски войник американците унищожили 40 моста, включително един, който минава през „мочурище две мили широко“.Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142 Междувременно районът е възпламенен от новината за убийството и скалпирането на 18-годишната Джейн МакКрий от двама от индианците на Бъргойн, който отказва да ги накаже, за да не дезертират техните другари.Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142 Бъргойн продължава на юг и преминава на западния бряг на река Хъдсън при Саратога на 13 септември. Той изминава 15 км на юг, но на 16 км е блокиран от редовни и опълченски подразделения под командването на Гейтс. Американците достигат 15 000 души, след като се стичат опълченци от Нова Англия и Ню Йорк. Сега те са се окопали и го очакват.
Сражението при фермата на Фриймън
Американците са укрепили възвишението известно като Бемис Хайтс на 16 км южно от Саратога. Пътят на юг към Олбани е препречен. Бъргойн е изпратен пред редица неприятни алтернативи: да нападне превъзхождащите го по брой американци, да се опита да пресече река Хъдсън под вражески огън или да се признае за победен и да се оттегли на север. Той избира да нападне. Вместо да нападне американските укрепления пряко обаче той мисли да изпрати войниците си да обходят левия американския фланг през изсечена местност, където лоялистът Джон Фриймън има ферма, да се качат на възвишенията там и да нападнат американците отстрани.
Американците не са много добре организирани или подготвени за сражение. Бенедикт Арнолд е командир на левия фланг, но той и Хорейшо Гейтс се ненавиждат. В деня на битката (19 септември) планът на Гейтс предвижда американците да изчакат британското нападение в укрепленията си. Арнолд иска от Гейтс да му позволи да изпрати войниците си през фермата на Фриймън. Гейтс неохотно склонява да се изпрати разузнавателна военна част, която да провери дали британците и немците идват през фермата към височините. Британците напредват в три колони към възвишенията на 3 км на юг от тях. Генерал-майор Рийдезел води лявата колона немци по речния път заедно с основната артилерия и охранявайки провизиите и лодките на реката. Генерал Джеймс Инглис Хамилтън командва центъра, който ще нападне възвишенията. Генерал Саймън Фрейзър командва десния фланг съставен от 24 пехотен полк заедно с лекопехотния и гренадирския батальон и има за цел да обърне американския фланг, който е „закотвен“ до река Хъдсън. Утринната мъгла попречва на британците да се ориентират и когато тя се разсейва по обед те тръгват. Арнолд междувременно язди до генерал Дениъл Морган на крайния ляв фланг и иска от него да спре настъплението на Фрейзър. И Морган и Арнолд предпочитат да нападнат докато британците маршируват през горите. Арнолд заповядва на лекопехотния батальон на Морган и Хенри Диърборн да напредне. Когато вирджинските стрелци на Морган достигат разчистената от дървета местност при фермата на Фриймън те заварват там авангарда на Фрейзър. Първите изстрели свалят британските офицери и хвърлят останалите в отстъпление. Мъжете на Морган се втурват безразсъдно напред. Подкрепени от огъня на Диърборн те успяват да изтласкат леката пехота на Фрейзър срещу централната колона на Хамилтън. Ентусиазмът им обаче се изпарява, когато се изправят срещу насочените байонети на гренадирския батальон и започват да се връщат обратно. Морган полага усилия да преобразува полка си южно от полето. Знаейки, че Морган е в беда Арнолд изпраща редовна бригада от Ню Йорк и Ню Хампшър под командването на Инок Пуур заедно с опълчение от Кънектикът да удължи левия връх на американската формация. Той заповядва и на генерал Ебенезър Лърнид с четири полка от Континенталната армия (1 от Канада и 3 от Масачузетс) да подкрепи Морган в центъра. Бъргойн също не бездейства и нарежда на Фрейзър и Хамилтън да се строят по полетата на фермата. Докато британците се събират на полето съсредоточен огън от полковете на Пуур ги отблъсква със сериозни загуби. Британците отново отблъскват американска атака. Самият Арнолд води атака срещу центъра с пет полка, но не успява да раздели крилото на Фрейзър от останалите сили на Бъргойн. Три пъти Арнолд язди обратно до главната квартира и моли Гейтс да нападне или да му предостави достатъчно мъже, за да разбие британците. В отговор Гейтс заповядва връщането на 3-ти Нюхампшърски полк, за да охранява квартирата и отстранява Арнолд от битката.
Последният удар в битката принадлежи на британците. Бъргойн заповядва Рийдезел да напредне към чифлика на Фриймън. Рийдезел води своите немци през ждрело, което американците смятат за непроходимо и неговото подкрепление позволява на британците да спечелят полетата и чифлика. Бъргойн превзема чифлика, но дава почти 600 жертви (убити и ранени), повечето от тях от централната колона на Хамилтън. Британците и немците построяват редути при фермата и укрепват първоначалното място, където са прекосили Хъдсън. Американците губят 300 убити и ранени. След битката двете страни се окопават на 3 км една от друга.
Бъргойн изчаква, Арнолд е освободен от длъжност