Libiamo ne'lieti calici е най-популярният дует от операта „Травиата“ на композитора Джузепе Верди. Дуетът е част от първо действие на операта и е изпълняван от двамата главни герои – Виолета и Алфредо.

Либрето Оригинален текст на италиански: Примерен превод на български:Alfredo: Libiamo, libiamo ne'lieti calici che la belleza infiora. E la fuggevol, fuggevol ora s'inebrii a voluttà. Libiamo ne'dolci fremiti che suscita l'amore, poiché quell'ochio al core onnipotente va. Libiamo, amore, amore fra i calici più caldi baci avrà.

Coro: I calici più caldi baci avrà I calici più caldi baci avrà

Violeta: Tra voi tra voi saprò dividere il tempo mio giocondo; Tutto è follia, follia nel mondo ciò che non è piacer. Godiam, fugace e rapido e'il gaudio dell’amore, e'un fior che nasce e muore, ne più si può goder. Godiamo, c'invita, c'invita un fervido accento lusighier.

Coro: Godiamo, la tazza, la tazza e il cantico, la notte abbella e il riso; in questo, in questo paradiso ne scopra il nuovo dì.

Violeta: La vita è nel tripudio Alfredo: quando non s'ami ancora. Violeta: Nol dite a chi l'ignora, Alfredo: e' il mio destin così...

Tutti: Godiamo, la tazza, la tazza e il cantico la notte abbella e il riso; in questo, in questo paradiso ne scopra il nuovo dìАлфредо: Да пием, да пием наслада от тез пълни чаши и таз разцъфнала хубост. И краткия, краткия миг опива ни в своя екстаз. Да пием и тез сладки трепети, които любовта роди, понеже всемогъщ е този взор, що от сърцето тъй струи. Да пием, че любовта, любовта сред тез пълни чаши, целувки по-горещи ще познай.

Хор: Сред чашите, целувки по-горещи ще познай Сред чашите, целувки по-горещи ще познай

Виолета: Със вас, със вас ще споделя, моите мигове на веселба; Всичко е безумиe, безумие в този свят, което нам не носи капка радост. Да пием наслада, че бързо прегаря пламъка на любовта, и цветето, което преди миг разцъфна, а веч увехна, не ще ти донесе наслада вечна Да пием нaслада, зове ни, зове ни, тоз трепет, що с гласа си блазнещ нам шепти.

Хор: Да пием наслада, в тез чаши, тез чаши, да пеем, че прекрасна е нощта сред тоз несекващ смях; В този, в този рай, нека срещнем ний заедно новия ден.

Виолета: Животът веселба е вечна Алфредо: ако веч не любите уви. Виолета: Вий не говорите комуто любовта не знай, Алфредо: и туй е моята съдба, уви...

Всички: Да пием наслада, в тез чаши, тез чаши, да пеем, че прекрасна е нощта сред тоз несекващ смях; В този, в този рай, нека срещнем ний заедно новия ден.

Категория:Арии Категория:Опера в Италия Категория:Джузепе Верди