Сборско (, Певкото, катаревуса Πευκωτόν, Певкотон, до 1926 Σμπόρτσκο, Сборцко) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География Сборско е разположено на 680 m в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 km северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Пиново.
История В Османската империя
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Исборине с 45 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270 (превод Ст. Андреев).
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Спортско (Sportsko), Мъгленска епархия, живеят 4200 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сборско (Sborsko) е посочено като село във Воденска каза с 212 къщи и 1346 жители българи.
В 1893 година в Сборско е открито българско училище.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сборско живеят 880 българи християни.
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сборско (Sborsko) 1200 българи екзархисти и в селото има българско училище. Към 1906-1907 година енорийски свещеник на Сборско е Костадин Иванов.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 378. (Регистър на венчилата в с. Сборско, Караджаабадска каза, Леринска епархия, Солунски вилает; енорийски свещеник Костадин Иванов.) Костадин Иванов е син на свещеника Иван Петрев - пак там, л. 1гр.
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи 930 жители.
По време на Балканската война 3 души от Сборско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война, тъй като край селото минава фронтовата линия, населението на Сборско е евакуирано от българските военни власти – по-голямата част в Тиквеш, а по-малката в старите предели на Царството. След войната се връщат само малък брой.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зборско има 260 къщи славяни християни. В 1926 година е прекръстено на Певкото.
В 1924 година 22 души емигрират в България.
По време на Втората световна война край селото действат югославски комунистически партизани. Партизанинът от Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“ Христо Андонов – Галча от Цариброд, който пребивава в Сборско в началото на 1944 година, го описва по следния начин:
По време на окупацията селото е изгорено от германските окупационни части.
Селото пострадва силно и от Гражданската война в Гърция, като през зимата на 1947 година жителите му са изселени в полските села Северяни и Невор. След нормализирането на обстановката жителите на Сборско не се връщат, а им е изградена специална махала в Северяни на пътя за Сборско. В 1951 година селото се води напуснато, а в 1961 година на съвсем ново място със 198 жители.
Традиционно жителите на селото се занимават предимно със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие.
Личности Родени в Сборско Митре Шпинтов, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО Петре Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, четата на Гоце Бърдаров Петър А. Димов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина Петър Вълчев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Лазар Делев, Сборна партизанска рота на МОО Стоян Цървенаков, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.
Починали в Сборско Борис Хараламбев Карпадски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 5; а.е. 323, л. 5 Димитър Желязков Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 193, л. 101 Лука Иванов (1867 – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО Кара Ташо (? – 1906), български революционер Тодор Тетовчето (? – 1901), български революционер от ВМОРО, четник при Михаил Попето
Бележки
Категория:Села в дем Мъглен