Тридесетгодишната война () обхваща времето от 23 май 1618 до 24 окт. 1648 г.Подробна статия виж в E. N. Williams, Dictionary of English and European History 1485 – 1789, London 1980, pp. 426 – 434 Тя се състои от серия конфликти, които започват от владенията на австрийските Хабсбурги, разпростират се в цялата Свещена Римска империя и накрая въвличат по-голямата част от Европа. Това е последната от дългата поредица религиозни войни, започнали с появата на протестантството в началото на ХVІ в. Завършва с поражение на Хабсбургите (испански и австрийски) и техните стремежи за налагане на реална власт в империята и възстановяване на католическото единство на западния свят.
Причини Източниците на конфликта и целите на участниците са доста сложни и никое събитие не може с точност да бъде описано като главна причина за войната.
Религиозни причини В продължение на целия ХVІ век, в германските земи се водят религиозни конфликти, временно прекъсвани от съглашения и мирни договори между страните. През 1555 г. императорът на Свещената Римска империя Карл V подписва Аугсбургския мир, който затвърждава резултатите от Шпайерския райхстаг от 1526 г. и за повече от половин век слага край на войната между германските лутерани и католици. Някои от решенията, подписани от императора, са:
Владетелите на 225 германски държави могат да избират религията (лутеранство или католицизъм) във владенията си, според съвестта си и да принудят своите поданици да я следват (на принципа cuius regio, eius religio – Чиято е властта, негова е и религията). В свободните имперски градове, където има лутеранска и католическа общност, те ще живеят във взаимно зачитане. Лутеранските градове в католически епископства и архиепископства могат да продължат да практикуват вярата си. Всички църковни земи, секуларизирани от протестанти до мира в Пасау през 1552 г., остават за тях, но подобен процес не се позволява вбъдеще; ако някой епископ или архиепископ премине към лутеранството, той не може да остане на поста си и да задържи приходите и правата си (това е клаузата „църковна резервация“, която не е приета от лутераните).
Макар че Аугсбургският мир временно прекратява военните действия, той не решава основния религиозен конфликт.Александър Стоянов, Тридесетгодишната война, София 2015, с. 22 В допълнение, през следващите години в Германия бързо се разпространява калвинизмът – протестантско учение, основано в Швейцария. Тази трета голяма вяра в региона не е призната по никакъв начин от условията на Аугсбургския мир, а има значителна роля.
Политически причини В края на ХVІ и началото на ХVІІ век, Свещената Римска империя се състои от над 200 различни по големина разпокъсани държави и наследствени владения, до голяма степен независими от централната власт. Императорът е избираем и след Златната була от 1356 г. – с номинална власт. Най-голямата териториална единица са владенията на Хабсбургите, които обхващат Ерцхерцогство Австрия и Кралство Чехия (наричано също Бохемия), както и малки земи по горното течение на Рейн. Под тяхна власт е и Унгария, но извън империята. Дори самите тези владения са хлабава конфедерация, обединена само от личността на общия владетел, но всяка малка единица има свои закони, представителни събрания и претенции. Чехия може да се смята за най-облагодетелстван и най-прогресивен район в Европа в икономическо отношение, градски живот, свобода на мисълта.Charles W. Ingrao, The Habsburg monarchy 1618 – 1815, Cambridge 1994, p. 11 Затова не е случайно, че именно там започва въстанието срещу деспотичния хабсбургски император.
Останалите държави в империята се стремят да утвърдят своята независимост и появата на протестантството им дава добра възможност за това. Като секуларизират църковните земи, те се отърсват от единия лост на централната власт за контрол – църквата. Правото да налагат своята вяра на поданиците си им дава голямо самочувствие. То ги кара да се възприемат като владетели, а не като богати собственици на земи. Ето защо когато след смазването на чешкото въстание Фердинанд ІІ започва да се държи като пълновластен господар в империята, те реагират и показват готовност да се съюзяват с враговете му.
Най-силни от тези държави са Бавария, Саксония, Бранденбург, Пфалц, Хесен и Брауншвайг. Някои от техните владетели са курфюрсти, тоест участват в избора на императора. Те ревностно пазят свободите, дадени им от Златната була. При последните слаби императори Рудолф II (1576 – 1612) и Матиас (1612 – 1619) те утвърждават полунезависимото си положение. При това се създават и политически съюзи в рамките на империята – Протестантския съюз (1608), начело с Фридрих V от Пфалц и Католическата лига (1609), основана от Максимилиан Баварски.
Роля на съседните държави По това време Европа е разделена на католически и протестантски лагер и много от старите конфликти се интерпретират вече като религиозни. Протестантските сили подкрепят събратята си в империята, католиците правят същото, както половин век по-рано се случва във Френските религиозни войни. Испания, която владее голяма част от Нидерландия и Бургундия, както и Милано в Италия (все земи в границите на империята) е силно заинтересувана от победата на братовчедите от Австрия. Тя воюва с разбунтувалите се Съединени провинции (Холандия) в изтощителната Осемдесетгодишна война. Франция има стара вражда с Хабсбургите (виж Войни между Хабсбурги и Валоа) и макар че е предимно католическа страна, е склонна от политически мотиви да подкрепи протестантите.
Англия подкрепя протестантите най-вече, за да се противопостави на Испания, но и защото Фридрих V е тъст на крал Джеймз І. Проблемите с парламента, които накрая достигат до граждански войни, попречват на тази страна да играе активна роля. Мястото ѝ заемат Дания и Швеция не само защото са населени с лутерани, но защото виждат в започналия конфликт възможност да се обогатят с нови земи и да разширят своето влияние.
Етимология и хронологически рамки В историографията се наблюдават различни гледища относно същността на конфликта. Н. Съдърланд пише, че традиционната концепция за Тридесетгодишната война я разглежда като германоцентричен, предимно религиозен проблем. Едва от 30-те години на XX в. започва да се обръща внимание на цялостната картина в Европа и на други извори на напрежение като френско-хабсбургската вражда и доминацията на австро-испанските Хабсбурги в Свещената римска империя и централна Европа като цяло. Някои изтъкват, че един такъв конфликт не може да остане вътрешногермански предвид австро-испанските отношения, нито пък да се пренебрегва катализиращата роля на германските земи. Тридесетгодишната война като такава отразява момент от германската история, но бива и част от по-широкия европейски театър на непрестанни конфликти в различни форми и с различни цели - съюзи, конспирации, каперство и пр. от последното столетие до 1618 г.
Понятието ‘‘Тридесетгодишна война’’ също е поставено под въпрос. С. Стайнберг предлага рамка в годините 1609-1648 за германските земи и 1609-1660 г. в европейски контекст. Други автори датират различно и началото на основният конфликт - например 1620 г. вместо 1618 г. Отделно са въпросите и за различните фази на войната, като някои предлагат формулировка на не една, а три различни войни в различните периоди и с различни участници. Съвременници на събитията ги отбелязват и като ‘‘Тридесетгодишна война’’ в редица документи още в 1648-1649 г. с уточнението, че се фокусират именно върху германския театър на действия.
Предистория
Религиозното напрежение се увеличава през втората половина на ХVІ век. Аугсбургският мир започва да губи силата си, когато някои сменили вярата си епископи отказват да предадат диоцезите си, а Хабсбургите и католическите владетели на Свещената Римска империя и Испания се опитват да възстановят властта на католицизма в региона. Това е видно от Кьолнската война (1583 – 88) – конфликт, започнал с преминаването на архиепископа на Кьолн, Герхард фон Валдбург, към калвинизма. Тъй като той е курфюрст, това би могло да доведе до мнозинство на протестантите при избора на император – позиция, на която дотогава винаги е бил избиран католик.
В Кьолнската война католиците поставят свой курфюрстGermany: Religion and politics, 1555 – 1618, на сайта britannica.com, посетен на 22.01.2020 и се по-яростно прилагат пинципа cuius regio, eius religio. Това принуждава много лутерани да преминат към калвинизма. Това се случва в Пфалц (1560), Насау (1578), Хесен-Касел (1603) и Бранденбург (1613). В началото на ХVІІ век Швейцария и Холандия са предимно калвинистки. Императорите от тази епоха приемат положението, избягват религиозните конфликти, с което предизвикват гнева на крайните католици. Все пак няколко събития изострят религиозните отношения в империята – сблъсъците в град Донаувьорт (1606), Войната за Клевското наследство (1609), убийството на френския крал Анри ІV (1610).
Към 1617 г. вече е видно, че император Матиас ще умре без наследник и земите му ще преминат към най-близкия му роднина от мъжки пол – братовчед му, ерцхерцог Фердинанд II Австрийски, кронпринц на Бохемия. Със споразумението, постигнато от испанския посланик Оняте, испанският крал Филип III се съгласява на тази приемственост.
Фердинанд, който е йезуитски възпитаник, е ревностен католик, желаещ да наложи религиозно единство в земите си. Това го прави крайно непопулярен в протестантска (предимно хуситска) Бохемия.Стоянов, Тридесетгодишната война, с. 91 Там той поставя регентски управителен съвет в Прага, съставен предимно от католици. По заповеди на Фердинанд, този съвет издава редица анти-протестантски укази, включващи цензура на печата и забрана за протестантско вероизповедание в два града.
Недоволството сред бохемските съсловия расте, като водещи в това отношение са по-дребните благородници, както и някои сред неблагородническите среди. Опозицията е поведена от граф Турн, бивш кастелан (и пазител на кралската регалия) на град Карлщад. Неголямата група недоволни свикват протестантско събрание през март 1618 г., на което решават да изпратят брожение до император Матиас относно нарушените им права. Събранието решава да се събере отново на 21 май за да обсъди отговора на императора. Имперския отговор, проводен чрез регентите, е остър и забранява на събранието да се събира повторно. Турн използва това и събира още по-голяма подкрепа, заклеймявайки ,,злите съветници’’ - регенти, вместо директна атака срещу императора или Фердинанд.
Събранието се събира по план на 21 май и отхвърля още една заповед за своето разпускане, а освен това се твърди, че регентите се готвят да арестуват събралите се. На Турн се приписват думите, че е ,,време да ги изхвърлят през прозореца, както е обичайно’’, препращайки към Дефенестрацията (изхвърляне през прозореца) от 1419 г., когато хуситите убиват кмета на Прага и съветниците му именно по този начин. На 23 май 1618 г. конспираторите нахлуват в Канцеларията, където намират четирима от регентите. Целта на бунтовниците е да изтръгнат признание от регентите, че вината за острият имперски отказ на брожението лежи у тях. Двама от регентите са пуснати, но останалите - Вилем Славата (заместил Турн като кастелан в Карлщад) и граф Мартиниц, които са предварително планираните жертви, биват изхвърлени през прозореца в суматохата. По чудо и двамата оцеляват, което поражда множество легенди относно средствата за тяхното спасение. Тази Втора пражка дефенстрация се явява начална точка на откритият въоръжен бунт и дава началото на Тридесетгодишната война.
Развитие на войната
Чешко-пфалцки период (1618 – 1623 г.) Основна статия: Чешко-пфалцки период
Войната започва с недоволство на протестантските благородници в Чехия (под властта на Хабсбургите) срещу католическия крал Фердинанд (по-късно свещен римски император Фердинанд II). Войната се разпростира в Европа, заради неспособността на германските държави да действат единодушно и амбициите на другите страни в Европа.