Па̀влос Мела̀с () е офицер от гръцките сухопътни войски. Заедно със своя шурей гръцкия консул в Битоля Йон Драгумис и костурския владика Германос Каравангелис, Мелас е сред основоположниците на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век. В Гърция Мелас е смятан за национален герой.

Биография Ранни години Павлос Мелас е роден в Марсилия, Франция в семейството на политика Михаил Мелас, чийто род е с произход от Янина. В ранна възраст Мелас се мести в Атина, за да учи, а по-късно влиза в армията, като завършва Гръцкото военно училище като лейтенант от артилерията в 1891 година.

Първо влизане в Македония

След Илинденско-Преображенското въстание през февруари 1904 година Мелас с четирима офицери заминава с първата гръцка андартска чета в Македония, с цел преценяване на ситуацията и търсене на възможност за установяване на бази за гръцки паравоенни формирования, които да разбият мрежата от комитети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и да спрат откъсването от Цариградската патриаршия и елинизма на костурските и лерински български села. В Костурско Мелас е посрещнат от подкупения от Каравангелис изменник на ВМОРО Коте Христов.

Второ влизане в Македония В началото на юли 1904 година Мелас решава да отиде в Кожани, където да се срещне с местните гръцки първенци. На 10 (23) юли получава 20 дни отпуск от службата и под псевдонима Петрос се отправя за Лариса, където пристига на 12 юли през Халкида и Волос. В Лариса го намира Лаки Пирза и на 17 юли тръгват през Еласона и пристигат в Кожани на 19 юли (1 август).

В Кожани Мелас се среща в митрополията с членове на комитета „Отбрана“ – Дризас, лекаря Репанас, Метаксас и Мумузас. От тях Мелас иска да увеличат комитета, да съберат пари и да се опитат с тях да екипират хора за чети, както и да разширят дейността към околните големи градове. Решават, че ще привлекат и клефтите Сотириос Висвикис и Алексис Караливанос, за да оформят чета от 15 – 20 души. На 21 юли Репанас уведомява Мелас, че Караливанос и Висвикис са приели. На другия ден Мелас тръгва за Сятища, където се среща с 6 членове на комитета „Отбрана“ и се връща в Кожани. В Кожани се среща и с Атанасиос Папастилиадис и се установява в къщата на Николаос Малутас в Делино.

В Кожани Мелас се опитва да организира канали за пренос на оръжие от гръцката граница във вътрешността на Македония. Изпраща Пирза в Богатско, Костур и Влашка Блаца, за да набере хора. Местните хора обаче искат много пари за семействата си. В крайна сметка с помощта на членовете на „Отбрана“ Мелас ангажира 5 – 6 души за четници.

В края на отпуската си се връща в Атина на 3 (16) август.

Трето влизане в Македония През август Георгиос Балтадзис възлага на Мелас отново да сформира чета. Успоредно на това се подготвя навлизането и на четата на Евтимиос Каудис. На 19 август (1 септември) Мелас и Ламбринос Вранас пристигат в Лариса. Мелас, който приема псевдонима Микис Зезас (превод на името му на албански), е провъзгласен от Македонския комитет за върховен командир на гръцките чети в Битолско и Костурско. Остава в Лариса до 25 август (7 септември) зает с организационна подготовка и в очакване на пари от Атина. След това тръгва за Трикала, Каламбака и Гаврово, където се събира цялата чета от критяни, маниоти, местни македонски гърци и гъркомани.

Чета на Микис Зезас, август 1904 година Име Име Родом Възраст 1. Микис Зезас Μίκης Ζέζας епирец (капитан) 34 2. Николаос Пирзас Νικόλαος Πύρζας македонец (Лерин) 28 3. Атанасиос Кацамакас Αθανάσιος Κατσαμάκας македонец (Диската) 42 4. Христодулос Стефопулос Χρι[σ]τόδουλος Στεφόπουλος македонец (Диската) 30 5. Атанасиос Верендзиотис Αθανάσιος Βερεντζιώτης тесалиец (Верендзи) 30 6. Томас Льондас Θωμάς Λιόντας македонец (Кожани) 40 7. Димитриос Плоскас Δημήτριος Πλόσκας македонец (Кожани) 47 8. Костас Влахос Κώστας Βλάχος македонец (Кожани) 30 9. Танасис Хараламбос Θανάσης Χαράλαμπος македонец (Кожани) 30 10. Димитриос Грапандзас Δημήτριος Γραπαντζάς македонец (Сятища) 47 11. Георгиос Лезакис Γεώργιος Λεζάκης македонец (Сятища) 35 12. Андреас Каламбукас Ανδρέας Καλαμπούκας македонец (Сятища) 34 13. Димитриос Прокас Δημήτριος Πρόκας македонец (Сятища) 35 14. Атанасиос Стравонихопулос Αθανάσιος Στραβονυχόπουλος македонец (Катафиги) 36 15. Димос Евангелу Δήμος Ευαγγέλου македонец (Стрембено) 20 16. Ламбринос Вранас Λαμπρινός Βρανάς критянин (Сфакия) 35 17. Андреас Диконимакис Ανδρέας Δικονιμάκης критянин (Сфакия) 40 18. Георгиос Стратинакис Γεώργιος Στρατινάκης критянин (Сфакия) 34 19. Георгиос Зуридис Γεώργιος Ζουρίδης критянин (Сфакия) 32 20. Николаос Лукакис Νικόλαος Λουκάκης критянин (Сфакия) 30 21. Маркос Папамаркакис Μάρκος Παπαμαρκάκης критянин (Селино) 32 22. Николаос Халкиадакис Νικόλας Χαλκιαδάκης критянин (Ретимнос) 34 23. Йоанис Каравитис Ιωάννης Καραβίτης критянин (Сфакия) 28 24. Костас Нациос Κώστας Νάτσιος македонец (Стрембено) 40 25. Мицос Налис Μήτσος Νάλης македонец (Стрембено) 24 26. Георгиос Мацалис Γεώργιος Ματσάλης македонец (Костанцико) 21 27. Йоанис Караянис Ιωάννης Καραγιάννης македонец (Костанцико) 25 28. Георгиос Пападимитриу Γεώργιος Παπαδημητρίου македонец (Стрембено) 20 29. Димитриос Анастасиу Δημήτριος Αναστασίου македонец (Жупан) 25 30. Йоанис Цакнакис Ιωάννης Τσακνάκης македонец (Малатрия, Катеринско) 25

Мелас, облечен за пръв път като македономах, е представен на четата. От Гаврово на 26 август (8 септември) пристигат в манастира край Мерица. На 27 август (9 септември) с водача Танасис Ваяс от Самарина пресичат границата при граничния пост Островос. Четата е съпровождана от болести и постоянно преследвана от потери. Осиновеният син на Мелас заболява и е принуден да се върне в Мерица. На 29 август четата минава Крания и пресича Венетикос. На 30 август водачът Ваяс бяга от четата и я предава на властите в Гревена, но тя успява да се укрие. На 4 (17) септември четата на Мелас е край Жупан, където научават, че са преследвани от турци, и че по пътя за Костур има засади. Четата се отправя към Клепиш. На следния ден пристигат в Занско, където четникът Мицос Папас има приятел, който ги снабдява в провизии. На 6 четата тръгва към Костараджа, където пристигат късно вечерта на 7 септември. В Костараджа остава два дни, като се среща с поп Христос, с кмета Зисис Гаврос и с двамата учители Пандазис Хрисостомидис и Космас. На 10 (23) четата на Мелас тръгва за Богатско и остава в къщата на Атанасиос Ятру. Среща се с Каранасос и Папаиконому. На сутринта на 12 (25) септември четата стига в Чуриловския манастир и оттам се отправя за Лехово, като над Загоричани се среща със Зиси Дульо. На 14 (27) септември Мелас влиза в Сребрени и тероризира местните екзархисти. Аргир Петров, убиецът на гъркоманския поп Димитър, успява да избяга.

Пред първенците на Черновища държи реч:

В последния си доклад към македонския комитет в Атина пише:

Смърт

През есента на 1904 година атакува с чета от 70 души квартируващите в Неред чети на Георги Попхристов, Никола Мокренски, Христо Цветков и Никола Кузинчев. В сражението Павлос Мелас е леко ранен, след което се изтегля с четата си към Статица.

На 13 октомври четата на Мелас влиза в Статица. Селяните известяват турския гарнизон в съседното село Кономлади, че в Статица е четата на Митре Влаха. Според друга версия самата чета на Митре Влаха е в Статица, но след като предизвиква турската армия се изтегля тайно от селото.

Мелас е обкръжен от заблудените османски части и загива в сражението. Съществуват много версии за смъртта му, като по спомените на намиращия се в къщата на Мелас андарт Петър Хаджитасев, той е убит от своя съратник Лаки Пирза.Битовски, Крсте. Грчката „Македонска борба“. Скопје, 2001, 121 – 124

Тялото на Мелас първоначално е погребано в Статица, но османските власти правят разследване, откриват го и го предават на Каравангелис. Главата му първоначално е заровена от Ставрос Цамис в двора на църквата на село Писодер, но през 1905 година е пренесена при другите останки в гроба пред гръцката митрополия в Костур.

След смъртта си Мелас е обявен за национален герой и до днес името му е символ на Гръцка Македония. Много от личните му вещи се намират в „Музей на македонската борба“ (гръцкото наименование на Гръцката въоръжена пропаганда) в Солун и в музея „Павлос Мелас“ в Статица. В 1927 година попадналато в Гърция след Междусъюзническата война село Статица е прекръстено на Мелас. В 1970-те години 80-годишната бежанка от Костурско Йоргивица Крешкова си спомня за смъртта на Мелас:

Галерия

Литература Ναταλία Μελά, „Παύλος Μελάς“, Αθήνα 1964 Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, „Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα“, Αθήναι 1979 Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, „Οι απαρχές του Μακεδονικού Αγώνα (1903 – 1904)“, Θεσσαλονίκη, 1996 Γεώργιος Τσόντος-Βάρδας, „Ο Μακεδονικός Αγών. Ημερολόγιο“, Αθήνα 2003 Τάκης Κύρου, „Ο καπετάν Παύλος Κύρου“, Φλώρινα 1978 Δημήτρης Λιθοξόου, „Ο ελληνικός αντιμακεδονικός αγώνας“, Αθήνα 1998

Източници Ο Ήρωας του Μακεδονικού Αγώνα Ποιος σκότωσε τον Παύλο Μελά; Ελευθεροτυπία, 10/10/2004

Каравангелис, Германос. „Македонската борба (мемоари)“, Култура, Скопије 2000

ВМРО 110 години борба за българщината, Красимир Каракачанов, Македония прес, 2004 г.

Бележки