Банският костюм, често наричан само бански (понякога погрешно членувано като банските), е част от облеклото, използвано при къпане (баня) и плуване на публични места, както и при други спортни и развлекателни – предимно летни – дейности, като плажен волейбол, водна топка, сърф, синхронно плуване и други.

С малки изключения, преди въвеждането на бикините, както мъжките, така и дамските бански костюми са били цели, но в съвременността разнообразието е много по-голямо.

История

B Древността и Средновековието и дори през Ренесанса идеята да се използва специално облекло за къпане е по-скоро непозната. Свидетелство, че подобни дрехи (т.нар. fascia pectoralis) все пак е имало са фреските в Помпей и другаде (във Вила дел Казале), на които могат да се видят изображения на жени в костюми, които наподобяват днешните бикини. Тази тази традиция обаче много бързо е забравена, макар че самият костюм се е ползвал въобще от участничките в спортни прояви. Макар Древния Рим баните да се превръщат едва ли не в култ, по онова време хората се къпят голи или в дълги домашни ризи, които не са предназначени специално за това.

По времето на Луи XIV и жените, и мъжете се къпят по бельо. Като за специални дрехи за къпане, за бански костюми може да се говори едва през XVIII век. По това време, особено във Франция се чувства освобождаване на мисленето, отчасти дължащо се и на идеите на Жан-Жак Русо. През XIX век започват да се появяват отделно женски и мъжки бански костюми. Във Франция например се появяват обтегнатите по тялото раирани мъжки бански (най-често в бяло и синьо). Женските все още представляват рокли до коляното, носени с панталони буфон. През XX век банските костюми се променят драстично, стават по-къси, по-удобни и практични. През 1920 г. Коко Шанел лансира модата на „загаряне“, като за целта на слънцето се излагат краката, ръцете и раменете. През 1946 година бикините революционизират модата в плуването и къпането. Дотогава и мъжките, и женските бански костюми са цели, но след това се утвърждават долните типове мъжки и дамски бански костюми. Дамски

Цял Целият бански е направен от едно парче плат, обикновено плътно прилепнал към тялото, използван от жените най-вече при плуване в басейн, море или океан, а също така и при спортове, като скокове във вода и синхронно плуване. Отпред той покрива гърдите (деколтето може да е много дълбоко или съвсем около врата), корема и слабините, а отзад седалището, като гърбът остава отворен; тази кройка има много вариации, така че днес целите бански са много разнообразни, като някои покриват голяма част от тялото, а други – не.

В състезателното плуване с времето навлизат разни нови технологии в изработката на бански костюми. Сред по-новите материи е платът LZR Racer – разработка на НАСА, който първоначално е бил предназначена за астронавтите. Той представлява високоеластичен найлон в съчетание с полиуретан. „Спидо“ успява да го приспособи за изработка на костюми за плувци от двата пола. Те са безшевни и покриващи цялото тяло (в смисъл – торса). Намаляват значително триенето във водата, а това платът, че е тънък, лек и еластичен, позволява на мускулите да дишат. Този бански за пръв път е разрешен за ползване на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Бикини

Под „бикини“, употребявано за дамски бански костюм (а не само за гащи, явяващи се част от дамско бельо), се разбира такъв, състоящ се от две части – сутиен и гащета. Бикините като комплект са демонстрирани за първи път на модно ревю в Париж на 5 юли 1946 г. от модния дизайнер Луи Реар. Преди това са използвани цели бански костюми, прикриващи тялото в значително по-голяма степен. Новият костюм приема името си от атола Бикини, където по онова време са извършвани от САЩ опити с атомно оръжие. За представяне на ревюто на новия костюм моделиерът среща големи трудности да намери смела манекенка, поради което използва танцьорка от нощен клуб в Париж.

Бикините стават неделим елемент на плажната мода. За кратко време те завладяват плажовете на Западна Европа, с изключение на Испания, където са забранени по указание на генерал Франсиско Франко. Десетилетие по-късно са приети и САЩ въпреки господстващите там пуритански настроения, за което заслуга има филмът „И бог създаде жената“ с участието на Брижит Бардо. Бикините стават модни в САЩ обаче едва в началото на 60-те години на XX век. Постепенно размерите им все повече намаляват, разкривайки все повече от женското тяло. Много жени не използват горната част на бикините (тоест бикините се преобразуват в монокини), а долната понякога покрива само предната част на тялото (така наречените G string).

Мъжки Плувките приличат на обикновен мъжки слип, но се изработват от други материали. Рядко срещана разновидност е мъжкият аналог на бикините, наречен „манкини“. Други мъжки бански костюми са шортите – широки и наподобяващи къси панталони. Най-често се изработва от полиестер или друг шушкав плат. Под самите панталони има бандаж, който придържа половите органи и осигурява комфорт по време на ползване.

Вижте също

Прилепнала дреха Тритон (митология) Памела Андерсън Пала (дреха) Плувна шапка Плажен футбол Шалвари Бурлеска

Категория:Водни спортове Категория:Облекло