Рѝла е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на планината – Мусала, със своите 2925,2 m е и най-високият на Балканския полуостров и в Източна Европа. По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.
В Европа Рила се нарежда на 6-о място по височина след планините Кавказ (връх Елбрус – 5642 m), Алпите (връх Монблан – 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен – 3479 mPeakbagger/Sierra Nevada), Пиренеите (връх Ането – 3404 m) и Етна (3357 m). От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки – Искър, Марица и Места.
Най-напред планината се е наричала Донука Тит Ливий, Histoire Romaine, XL, 58, 1 ., Дунакс, Доункас Ivan Duridanov, The Language of the Thracians, IV. The Thracian onomastics, A. Geographical names (A – N) , а „Рила“ най-вероятно произлиза от глагола „рия“, и първо така е била кръстена реката със същото име.Български етимологичен речник, том 6, Академично издателство „Професор Марин Дринов“, София 2002, стр. 256 – 257Иван Дуриданов, Южнославянските речни названия и тяхното значение за славянския топонимичен атлас, Славянска филология 3, Българска академия на науките, София 1963, стр.197
В Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.).
В планината има многообразие на растителни видове (около 2000) и разнообразни представители на животинския свят.
Едно от най-забележителните места в Рила е Рилският манастир – най-големият в България, създаден през X век от светеца и отшелник Иван Рилски. Манастирът е с огромно национално, архитектурно и историческо значение.
Средната надморска височина на Рила е 1487 m, а общата площ – 2629 km2. По-голямата част от високите върхове (2500 – 2700 m надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в Източна Рила, представляват високопланински ливади.
Иван Вазов поетично оприличава Рила на крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони,… замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието.
Геология Рила е блоково-разломна планина, представляваща сводово издигнат хорст с куполообразна форма, в който се наблюдават две разломни системи – концентрична и радиална. Част е от най-старата суша в района на Балканите – Македоно-Тракийския масив. Планината е изградена основно от метаморфни и интрузивни скали. Ядрото на Рила в по-голямата си част е изградено от гранит. Върху него лежи дебел пласт от кристалинни шисти и гранитогнайси, а над тях на места се срещат пясъчници и конгломерати, резултат от издигнатите терциерни утайки. Следи от тези утайки се откриват в Северозападна Рила на височина до 1900 m. Най-високите части са изградени главно от гранити, а по-надолу следват кристалинни шисти, чиито съставни минерали са последователно наслоени. Представени са от гнайс, слюдени шисти и амфиболошисти. На много места гранитът преминава в гранитогнайс. Тук се намират още мрамори и амфиболити, формирани през палеозоя – преди повече от 250 милиона години и впоследствие при многобройни издигания през периода на терциера. Планината е заледявана на няколко пъти през плиоцена и плейстоцена. Алпийският ѝ релеф е формиран при последното (Вюрмското) заледяване преди 10 – 12 хил. години, когато снежната граница на планината е на 2100 – 2200 метра. Над тази граница ледниците коренно променят съществуващия дотогава релеф, като образуват дълбоки циркуси (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), дълги и тесни трогови долини, обширни морени и други типични ледникови форми. По склоновете на някои долини, като Бели Искър, Марица и Рилска река, се наблюдават т.нар. висящи ледникови долини – странични долини, разположени по-високо от главната. Дъната на циркусите са заети от езера с ледников произход. В резултат на изветряне са се формирали сипеи с разнообразен характер. В югозападното подножие на Рила под въздействие на ерозията са се образували Стобските пирамиди.Рила. Български туристически информационен сайт.
Морените в Рила се срещат на височина от 1100 до над 2100 m. Най-ниско са по долините на р. Бели Искър, Рилска река и Марица, а най-високо (над 2100 m) – при циркусните езера. Най-големи морени се наблюдават при устията на реките Урдина, Мальовица, Белишка и др.
Поетапното издигане на планината през различните геоложки епохи и големият обхват на вертикалните нагъвания водят до формиране на пет различни по възраст, височина и обхват денудационни нива. Най-старото ниво, старомиоценското, обхваща терените по билната част на планината с надморска височина между 2900 и 2600 m. Представлява практически заравнени територии със слабохълмиста повърхност, формирани на мястото на древни горски масиви. Следващото ниво, младомиоценското, е разположено по главните странични ридове на планината като обхваща обширни билни заравнености. Заема площи с надморска височина от 2600 до 2300 m. Третото ниво, староплиоценското, представлява силно огънато планинско стъпало. Намира се на надморска височина между 1800 и 1600 m. Младоплиоценското ниво също е представено от нагънато планинско стъпало. Заема територии с надморска височина до около 1300 m. Най-младото ниво има характер на подвижно стъпало, разположено между 1000 и 800 m надморска височина.
Езерата на Рила са най-забележителното наследство от ледниковия период, като над 200 от тях са разпръснати из планината, а Леденото езеро в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров (второ след Горното Полежанско езеро в Пирин).
Граници и дялове
Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини – Самоковската (на север), Костенецко-Долнобанската (на североизток), Дупнишката (на северозапад), Благоевградската (на югозапад) и Разложката (на юг). Рила се свързва с околните планини чрез 5 седловини – на север Боровецката (1305 m) с ридовете Шипочан и Шумнатица на Ихтиманска Средна гора, на югоизток Юндола (1375 m) и Аврамовата седловина (1295 m) с Родопите, на юг Предела (1140 m) с Пирин и на северозапад Клисурската седловина (1025 m) с Верила. Граничи с долините на следните реки: на север и североизток – Марица, на югоизток – Яденица, Дрещенец и Места, на юг – Градевска и на запад – Струма. В тези си граници Рила заема площ от 2629 km2.
Хоризонтална подялба според Йован Цвиич Сръбският геоморфолог Йован Цвиич прави първата известна подялба на Рила през 1896 г. В нея планината е разделена на две части следвайки вододела на Кобилино бранище. Северозападната нарича „Пашаница“, а останалата част – Североизточна Рила. Тази подялба е широко възприета в българските научни среди до края на първото десетилетие на XX век.
Хоризонтална подялба според Жеко Радев През 20-те години на XX век българският геоморфолог Жеко Радев ревизира подялбата на Цвиич. Предложеното деление на четири дяла бързо се възприема в тогавашните учебници и помагала по география: Северозападен дял, наречен също „Пашаница“ между реките Струма, Джерман, Черни и Леви Искър, и Рилска река; Централен дял между реките Бели Искър, Леви Искър, Рилска река и Илийна река; Югозападен дял между реките Рилска река, Джумайска Бистрица и Струма; Мусаленски дял на изток от Ангелов връх
Хоризонтална подялба според Павел Делирадев. Съвременно деление В средата на 30-те години на XX век краеведът Павел Делирадев предлага някои корекции в границите на възприетата подялба на Жеко Радев, като въвежда първично деление на части и детайлно деление на дялове. Първоначално приета като страничен принос в географията на Рила, подялбата на Павел Делирадев е възприета и наложена от политическата конюнктура в България след 1944 година и се следва с минимална промяна до днес в повечето издания на географска тематика у нас.
Според нея Рила се разделя на четири обособени части: Източна Рила – това е най-обширната част от рилския масив (37% от общата площ). На запад границата ѝ с другите части на планината минава по долината на река Бели Искър, седловината Горни Куки и долините на реките Станкова и Белишка. Останалите ѝ граници са външни, границите на самата планина. В Източна Рила се намира най-високият връх на Балканите – Мусала, както и 12-те най-високи върха на планината: Иречек, Дено, Манчо и др.Радучев, Живко. Рила. Географски речник. С., Наука и изкуство, 1984. В тази част са Мусаленските, Маричините и Ропалишките езера, както и язовир Белмекен. В подножието на планината се намира курортът Боровец. Източна Рила се състои от следните дялове: Мусаленски дял Маришки дял Налбантски дял Мустачалски дял Ибърски дял Белмекенски дял Славовски дял
Централна (Средна) Рила – това е най-малката част, 1/10 от площта на Рила, и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там: Рибни, Джендемски, Манастирски. Простира се между долините на реките Бели Искър, Черни Искър, Леви Искър, Рилска и Илийна. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров – Смрадливото езеро. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Между реките Леви и Бели Искър страховито се издига уединеното било на Скакавците – Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети дух. Някога пътеката за товарни животни от Самоков за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище – вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено може би най-тайнственото езеро в цяла Рила – Йозола. Централна Рила се състои от следните дялове: Скакавишки дял Маринковишки дял Шишковишки дял Канарски дял Рилецки дял Бричеборски дял
Северозападна Рила – заема близо 25% от територията на Рила и е разположена между долините на реките Рилска (от юг), Леви Искър (от югоизток – изток), Самоковската котловина (от североизток) и Дупнишката котловина (от северозапад – запад). Свързва се с Верила чрез Клисурската седловина, а с Централна Рила – чрез седловината Кобилино бранище. Най-високият връх в Северозападна Рила е връх Голям Купен, който е висок 2731 m. В тази част се намират и Седемте рилски езера. Северозападна Рила е известена с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера в алпийската си част, а по-ниската му северна част е известна като Лакатишка Рила. Северозападна Рила се състои от следните дялове: Лакатишка Рила Кабулски дял Калински дял Отовишки дял Дамгски дял Мальовишки дял
Югозападна Рила – простира се между долините на реките Рилска, Илийна и Белишка, седловината Предел, Симитлийското и Благоевградското котловинно поле. Площта на тази част е 30% от площта на планината. Най-високият връх е Ангелов връх (2643 m). Тук се намира биосферният резерват Парангалица. С изключение на най-северната малка част, Югозападна Рила няма алпийския облик на останалите рилски части. Река Благоевградска Бистрица я дели на две части – северна и южна; реката разделя ясно и двете главни била – северното и южното.Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. С., 2000. Югозападна Рила се състои от следните дялове: Голям мечивръшки дял Цареввръшки дял Парангалишки дял Капатнишки дял Хърсовски дял
Водни ресурси