Шри Рамакришна Парамахамса (бенгали: রামকৃষ্ণ পরমহংস) е един от великите индийски мистици и духовни водачи. Той оказва силно влияние върху бенгалското и индуисткото възраждане през 19 век. Много от неговите ученици го считат за аватар или въплъщение на Бог. Неговият главен ученик, Свами Вивекананда, основава Мисията Рамакришна и разпространява ученията на йога и веданта в Европа и Съединените щати.

Биография Произход и младежки години (1836 – 1855)

Роден е на 18 февруари 1836 година в село Камаркупур, Бенгал, Британска Индия, в много бедно семейство на набожни родители от браминската каста Дадено му е името Гагадхар. Той е четвъртото и последно дете на Кхудирам Чатопадхяя и Чандрамани Деви. Според преданието името идва от сън, който Кхудирам е имал в Гая, в който му се явил бог Гагадхара, формата на Вишну, почитана в Гая, и му казал, че ще се роди като негов син. Чандрамани Деви имала видение на светлина, влизаща в утробата ѝ преди раждането на Гагадхар.

От ранна възраст той е запознат с Пураните, Рамаяна, Махабхарата и Шримад Бхагаватам, слушайки ги от устата на странстващи монаси и катхаки – разказвачи и певци на Пураните. Той се учи да чете и пише на бенгали, разбира и санскрит, макар и да не може да го говори. Посещава странстващи монаси, отседнали в Камаркупур на път за Пури и слуша в захлас религиозните им дебати. Гагадхар обича природата и прекарва доста време из полета и овощните градини извън селото. Той избягва училището, заявявайки, че не се интересува от обикновено „образование за препитание“.

На възраст шест или седем години Гагадхар преживява дълбок духовен екстаз. Докато се разхожда из оризищата той внезапно поглежда нагоре и съзира ято бели жерави да лети на фона на тъмни облаци. Той дотолкова е погълнат от гледката, че губи съзнание за външния свят. По-късно казва, че в това състояние изпитал неописуема радост. Той има подобни преживявания няколко пъти през детството си – докато почита богинята Вишалакши и докато играе Шива в пиеса на празника Шиваратри.

Баща му умира през 1843 г. и задълженията по издръжката на семейството са поети от брат му Рамкумар. На 9-годишна възраст Гагадхар е положен със свещена нишка (церемонията упаянам). Противно на традицията и въпреки съпротивата на семейството си, Гагадхар приема първата си милостиня – знак за официално признаване на момчето като брамин – от жена от долна каста от общността на ковачите.

Когато Гагадхар е в юношеството си, финансовото положение на семейството се влошава. Рамкумар започва училище по санскрит в Калкута през 1852 г. и служи като свещеник в някои семейства. Същата година и Гагадхар се мести в Калкута и започва да помага на брат си в свещеническата му дейност.

Свещеник в храма на Кали в Дакшинешвар (1855 – 1885)

През 1855 г. Рамкумар е назначен като свещеник в храма на Кали в Дакшинешвар, построен от Рани Рашмони – богата жена от Калкута, която принадлежи към недосегаемата общност кайварта. Рамакришна и племенникът му Хридай стават помощници на Рамкумар, като на Рамакришна е дадена задачата да украсява статуята. Когато Рамкумар умира през 1856 г. Рамакришна заема мястото му като свещеник в храма. Предоставена му е стая в северозападния ъгъл на двора на храма, в която живее до края на живота си. Името Рамакришна му е дадено от Матхур Бабу, зет на Рани Расмани.

След смъртта на брат си Рамакришна става по-съзерцателен. Той започва да гледа на образа на богинята Кали като на негова майка и на Майка на вселената. Обзет е от желание да има видение на Кали – пряко осъзнаване на нейната реалност. Понякога той горчиво заплаква и вика по време на службите, защото не може да види Кали така както желае. Нощем отива в съседна джунгла и прекарва нощта медитирайки върху Бог, не съзнавайки дори това, че дрехите му са паднали от тялото му. Някои вземат Рамакришна за луд, а други го смятат за велик бхакта – предано отдаден на Бог.

Един ден той не може повече да издържи раздялата си от Кали и решава да си отнеме живота. Той сграбчва меч, висящ на стената на храма и току да се удари, когато вижда светлина да излиза на вълни от статуята. Рамакришна описва първото си видение на Кали по следния начин:

След видението Рамакришна все повече се предава на Кали. Подобно на дете, той се подчинява на волята ѝ във всичко, независимо колко тривиално или философско е то. Хората мислят, че си е изгубил разсъдъка, но него не го е грижа. Рани Расмани и Матхур Бабу оставят Рамакришна да прави каквото пожелае, но мислят че страда от ефектите на прекомерно дълго сексуално въздържание и Матхур урежда проститутки да посещават Рамакришна, но той ги приема като форми на Божествената Майка.Ramakrishna Kathamrita, vol. 1, section 17 „I used to cry uttering, ‘Mother, Mother’ in such a way that people would stand to watch me. At this state of mine someone brought a prostitute and made her sit in my room to tempt me and to cure me of my madness. She was a pretty woman with attractive eyes. I ran out of the room uttering, ‘Mother, Mother.’ And shouting for Haladhari, I said, ‘Brother, come and see who has entered in my room.’ I told about it to Haladhari and all others. In this state I used to weep uttering, ‘Mother, Mother’ and say to Her crying, ‘Mother, save me. Mother, purify me so that my mind may not go from the right to the wrong.’“

Женитба (1859)

До Камаркупур достигат слухове, че Рамакришна е полудял. Майката и по-възрастният брат на Рамакришна Рамешвар решават да го оженят, мислейки, че това ще го принуди да поеме отговорност и да обръща внимание на нормалния живот вместо да е обсебен от духовни практики и видения. Рамакришна не само не протестира, но и посочва Джайрамбати, село на 5 km северозападно от Камарпукур, където е невестата му, в къщата на Рамчандра Мукхерджи. Петгодишната Сарада е открита и бракът е сключен през 1859 г. Рамакришна напуска Сарада през декември 1860 и не се връща до май 1867 г. Когато Сарада Деви навършва 18 години тя се присъединява към съпруга си, който я боготвори като форма на Божествената Майка. Бракът им никога не води до секс.Isherwood, Ramakrishna and His Disciples, pp. 144 – 146

Религиозни практики и учители След женитбата си Рамакришна се връща в Калкута и отново поема службата в храма, но вместо да се успокои, неговата духовна страст и отдаденост се увеличава. За да се отърве от мисълта, че принадлежи към по-висша браминска каста, той приема храна, сготвена от членове на нисши касти и служи на парии – прислужници и чистачи, принадлежащи към най-нисшата каста, описвайки това по следния начин:

Той взема златни и сребърни монети и ги смесва с боклук, повтаряйки „парите са боклук, парите са боклук“. По-късно казва: „Аз изгубих всякакво възприятие за разликата между двете в ума си и ги хвърлях и двете в Ганг. Нищо чудно, че хората ме вземаха за луд“.www.sacred-texts.com

Той става неспособен да изпълнява задълженията си, страда от безсъние и горящи усещания из цялото си тяло. Един от лекарите, които са допитани казва: „Струва ми се, че състоянието на пациента се дължи на някакво духовно вълнение – лекарствата няма да го излекуват".

Бхайрави Брахмани и тантра (1861 – 1863) През 1861 г. в Дакшинешвар се появява Бхайрави Брахмани (Йогешвари), аскетка, облечена в оранжеви одежди към 35 – 40 годишна. Тя познава свещените писания и е адепт в тантрическите и вайшнавските методи на богослужение.

Рамакришна описва пред Бхайрави Брахмани духовните си изживявания и физическите си усещания. Тя го уверява, че не е луд, а изпитва явленията, които съпътстват махабхава – върховното отношение на любяща отдаденост на Божественото и цитирайки от писанията посочва, че Радха и Чайтаня са имали същите преживявания. Тя също препоръчва цяр за физическите му тревоги.

Бхайрави Брахмани го посвещава в тантрически практики. Тантра включва и вамачара (пътеката на лявата ръка), сбор от практики, които използват като средство за освобождение ядене на изсушено зърно, риба и месо, наред с пиене на вино и сексуални сношения. Според Рамакришна и неговите биографи той не е участвал в последните две дейности, а му е било достатъчно намек за тях, за да получи желания резултат.Neevel, Transformation of Sri Ramakrishna стр. 74 – 75

Рамакришна признава пътеката на лявата ръка като средство за постигане на освобождение, но не я препоръчва на никого.Isherwood, p. 76, „I tell you, this is also one of the paths -- though it's a dirty one. There are several doors leading into a house -- the main door, the back door, and the door by which the sweeper enters to clean out dirt. So, this too, is a door. No matter which door people use, they get inside the house, all right. Does that mean you should act like them, or mix with them?“ Когато по-късно главният му ученик Свами Вивекананда го пита за тази пътека, той казва „Не е добра пътека. Тя е много трудна и често води до падението на стремящия се“.

Под ръководството на Бхайрави Брахмани Рамакришна овладява и кундалини йога. Рамакришна се отнася към Брахмани като към негова майка, но тя е първата, която го обявява за аватар или въплъщение на Бог.Rolland, Romain (1929). „The Two Guides of Knowledge“, The Life of Ramakrishna, pp.22 – 37 Рамакришна приключва тантрическата си садхана (духовна практика или дисциплина) през 1863 г.

Вайшнава бхакти

Според вайшнавизма има пет различни отношения или бхава, които поклонникът може да възприеме, за да изрази любовта си към Бог. Те са шанта, ведрото отношение; дася, отношението на прислужник; сакхя, отношението на приятел; ватсаля, отношението на майката към детето си и мадхура, отношението на жена към любимия си. След видението си на Кали Рамакришна казва, че е възприел ведрото отношение.Neevel, Walter G; Bardwell L. Smith (1976). „The Transformation of Ramakrishna“, Hinduism: New Essays in the History of Religions, Той също възприема дася, ватсаля и мадхура бхава.

Рамакришна възприема отношението на гопите и Радха към любимия им Кришна. Той се облича като жена в продължение на няколко дни и си се представя като една от гопите от Вриндаван. Той постига савикалпа самадхи – видение на и единение с Кришна. Рамакришна казва:

По някое време Рамакришна посещава Надия, където живеят Чайтаня и Нитянанда, основателите на гаудия вайшнавизма. Той има ярко видение на две млади момчета, които се сливат в тялото му.

Тотапури и веданта (1864)

През 1864 г. Рамакришна среща странстващия аскет и монах Тотапури. Рамакришна го описва като „учител с мъжка сила, сурово изражение, кокалеста физика и мъжествен глас“. Той се обръща към Тотапури като Нангта или Лангта („Голият“), защото като странстващ монах от сектата Нага, той не носи дрехи.

Тотапури гледа на света като на илюзия, а на поклонението на богове и богини като на резултат на фантазии на заблудения ум. Вместо това той вярва в безформения Брахман.Harding, Elizabeth U. (1998). Kali: The Black Goddess of Dakshineswar. Motilal Banarsidass, p.263. Тотапури посвещава Рамакришна в саняса (отречение от света) и му преподава адвайта – че „единствено Брахман е реален, светът е илюзия; аз нямам отделно съществувание; аз съм този Брахман и нищо друго“.The Great Master, p. 255 Под ръководството на Тотапури Рамакришна преживява нирвикалпа самадхи, считано за най-висшето състояние на духовна реализация:

Тотапури остава с Рамакришна в продължение на 11 месеца. След неговото заминаване Рамакришна по думите му остава в състоянието нирвикалпа самадхи в продължение на шест месеца.

Рамакришна казва, че излиза от състоянието по нареждане на Майка Кали, „Остани в Бхавамукта, за просветлението на хората, остани в Бхавамукта“, отнасяйки се до междинно състояние между обикновеното съзнание и самадхи.Isherwood, Christopher. „Tota Puri“, Ramakrishna and his Disciples, p.123

Ислям и християнство

Рамакришна практикува през 1866 г. ислям, а през 1873 християнство. Той казва:

Ученици (1879 – 1885)