У̀дово () е село в община Валандово, Северна Македония. Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.
География Удово е равнино село разположено на река Вардар и европейски път Е75 то има отлични икономически възможности за развитие. Удово е гара на железопътната линия Скопие - Солун.
История
В XIX век Удово е турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Удава (Houdava) е посочено като селище със 100 домакинства, като жителите му са 204 мюсюлмани. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Удово има 425 жители, от които 375 турци и 50 цигани.
На 20 март 1915 край Удово е извършен един от най-мащабните атентати в българската история, при който е взривен железопътния мост на река Вардар. Атентатът е организиран и проведен от Вътрешната македоно-одринска революционна организация като част от акция срещу окупационните сръбски войски в три пункта в югоизточната част на Вардарска Македония, операцията е известна като Валандовска или Валандовско-удовска акция.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Душан К. Константинов от Дойран е български кмет на Удово от 1 септември 1941 година до 9 март 1942 година. След това кметове са Спиро Манев Бабов от Кичево (9 март 1942 - 8 юли 1944) и Прокоп Атанасов Зоин от Неврокоп (8 юли 1944 - 9 септември 1944).
Според преброяването от 2002 година селото има 851 жители, от които 838 македонци, 7 турци, 2 сърби и 4 други. В селото има 229 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:Население в община Валандово. 1994 – 883 2002 – 851
„Свети Атанасий“ На 19 април 1993 година, втори ден на Великден, архиепископ Гаврил Охридски и Македонски поставя темелния камък на църквата „Свети Атанасий Велики“. Църквата е осветена в 2002 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски, администратор на Повардарската епархия. Църквата е трикорабна, кръстокуполна с осемстранен купол. На изток отвън завършна с полукръгла олтарна апсида. Частично е изписана от Златко Ристевски от Велес. Иконостасът е пренесен от църквата „Свети Димитър” в Градец и е изработен от Исая Джиков.
Личности Починали в Удово Георги Николов Гарагашков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6; а.е. 292, л. 15 Иван Петров Адамов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 16; оп. 3, а.е. 28, л. 44 Инокентий Радевски, български свещеник, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 395, л. 88 Марко Бочев Мандяшки, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 403, л. 43 Христо Димитров (1880 – 1920), известен като Ичко Димитров Гюпчето или Ичко Гюпчев, български офицер и революционер, войвода на ВМРО.
Други Гьоко Зайков (р. 1995), северномакедонски футболист по произход от Удово
Бележки
Категория:Села в община Валандово