Купа (дем Пеония)

Ку̀па () е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

Георгафия

Селото е разположено на 700 m надморска височина, в североизточната част на планината Паяк, в проход, на около 30 километра североизточно от Къпиняни. Отдалечено е на 30 km северозападно от град Боймица (Аксиуполи) и на 5 km югозападно от съседното влашко село Люмница (Скра).

История В Османската империя В края на XIX век Купа е едно от влашките (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в Купа е от първата половина на XIX век. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Купа (Koupa), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Димо Попов.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Купа живеят 600 власи християни. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Купа има 468 власи и в селото има влашко училище.

Румънско просветно дело В селото пуска корени Румънската пропаганда в Македония и власите се откъсват от елинизма. Между 1899 и 1908 година в селото работи румънско училище. То е основано в 1899 година от Стоя Пампор, който в 1906 година е румънски учител в Ошин. Преди пристигането на Пампор в селото има гръцки учител - местен жител, който по-късно минава на румънска страна и лежи в затвора в Солун. Папмпор успява да отвори румънско училище, възползвайки се от конфликт между местния първенец Вачия Пронди и гръцкия владика. Пронди, който дотогава е лидер на прогръцката партия и не позволява поява на румънизма в селото, е привлечен от Пампор на румънска страна. Пампор работи в Купа пет години без големи проблеми. Първоначално е приет хладно от селяните, поради подкрепата му от местния богаташ Пронди, но постепенно ги привлича към румънското училище. Пронди обаче е подкупен от гърците и отново минава на тяхна страна. По гръцки клевети на два пъти повече от 15 румънци са осъждани на 3-5 години затвор. В 1903/1904 година в селото преподава Христо Ное, а след него Н. Думитру. В църквата се служи на румънски.

По данни на Екзархията в 1910 година Купа има 102 семейства, 600 жители власи и една черква.

Според румънски данни към 1906 година в селото има 120 семейства и жителите му са „най-необразованите и незаинтересовани от просветата от всички мъгленорумъни“. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Купа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Купа попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Купа има 100 къщи власи християни. През Първата световна война, тъй като фронтовата линия минава близо до селото, то е принудително разселено.

В 1924 - 1925 година официално в Румъния се изселват 8 семейства, заселени в добруджанското село Казимир. Църквата „Света Богородица“ изгаря през 20-те години на XX век.

Селото пострадва силно във Втората световна (1940 - 1945) и в Гражданската война (1946 - 1949), като много жители на Купа бягат в Югославия. Останалите жители през зимата на 1947 година са принудително изселени от властите в Карасинанци и Ругуновец. След нормализацията на обстановката част от тях се връщат. По-късно започва миграция към Боймица и големите градове.

Традиционно жителите се занимават предимно със скотовъдство и експлоатация на гората.

Личности Родени в Купа

Гино Ити Сарафов, български революционер, деец на ВМОРО Димо Попов, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО Иван Джочков (Джочов, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци Иван Вучев (Вучов, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 19 юни 1913 година Ичо Прошев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Пейо Митрев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година в Купа заедно с Иван Сомов Пено Бадбара, български революционер, деец на ВМОРО Петре„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7 и Поно Стоянови Митреви, български революционери, дейци на ВМОРО, убити Петре Прондов, български революционер, деец на ВМОРО Петър Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Криволак Тано Кюпев, български революционер, деец на ВМОРО Христо Жиков, български революционер, деец на ВМОРО, убит Яне Коджабашия (р. 1942), композитор и музиколог от Северна Македония

Починали в Купа Атанас Танчев Цачев (? – 1906), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа Иван Сомов (? – 1906), войвода на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа Пейо Митрев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година в Купа заедно с Иван Сомов Стоян Ковачев Балтаджиев (? – 1906), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при Купа

Свързани с Купа Никола Коджабашия (р. 1970), композитор от Северна Македония, по произход от Купа

Външни препратки Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.26.

Бележки

Категория:Села в дем Пеония Категория:Мъгленорумънски селища Категория:Паяк