Средна гора е средновисока планина в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига.
Най-високата ѝ точка е връх Голям Богдан (1603,4 м), разположен в средната ѝ най-висока част – Същинска Средна гора. Административно планината попада в 7 области: София (град), Софийска област, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Ямбол.
Географско положение, граници, делене Географско положение, площ Планината е разположена между Задбалканските котловини на север и Горнотракийската низина на юг. На запад се простира до долината на река Искър, а на изток – до завоя на река Тунджа, северно от град Ямбол.
Дължината ѝ от запад на изток е 285 километра, а най-голямата ѝ ширина е около 50 километра. Площта на планината е 5950 км2Пенин Р. „Природна география на България“, София, изд. Булвест 2000, 2007, стр. 180 – 184., а средната ѝ надморска височина – 608 m.
Граници Северна граница Северната граница на планина се проследява от запад на изток по южните периферии на следните осем Задбалкански котловини: На запад започва от долината на река Искър при село Герман и проследява южната и югоизточната граница на Софийската котловина, след това следи южните части на Саранската, Камарската, Златишко-Пирдопската, Карловската и Казанлъшката котловина. После следи Межденишки пролом на река Тунджа и южния склон на Сливенската котловина и завършва на изток до завоя на река Тунджа, северно от град Ямбол с връх Зайчи връх (Таушантепе, 256 м).
Чрез пет напречни планински прага (ридове) – Негушевски рид, Опорски рид, Гълъбец, Козница и Стражата (Кръстец) се свързва с планините Мургаш, Етрополска, Златишко-Тетевенска и Калоферска, дялове на Стара планина.
Южна граница Южната граница на планина започва от Боровецката седловина, продължава на изток по северното подножие на Рила и северната периферия на Костенецко-Долнобанската котловина и по пролома Момина клисура на река Марица достига до град Белово. От там започва границата ѝ с Горнотракийската низина, която се проследява по следната приблизителна линия: град Ветрен и селата Калугерово, Блатница, Красново, Старосел, Черничево и достига до река Стряма при село Песнопой. От там продължава на изток по линията Върбен, Зелениково, Верен, заобикаля от югозапад, юг и югоизток Чирпанските възвишения и продължава на изток през Стара Загора, Кортен и Каменово и завършва при град Ямбол.
Деление От проломите на реките Тополница и Стряма (леви притоци на Марица) Средна гора се разделя на три части: на запад между долините на реките Искър и Тополница – Ихтиманска Средна гора, в средата между долините на реките Тополница и Стряма – Същинска Средна гора (най-висока) и на изток между долините на реките Стряма и Тунджа – Сърнена Средна гора.
Ихтиманска Средна гора
Ихтиманската (Западна) Средна гора се заключава между долините на реките Искър на запад и Тополница на изток, котловините Софийска, Саранска, Камарска и Златишко-Пирдопската на север, Боровецката седловина и североизточните склонове на Рила. Нейният котловинно-хълмист и планински релеф може да бъде поделен на три района: Вакарелско-Белишки, Шипочанско-Еледжишки и Ихтимански. Северните склонове на планината започват от село Доганово, а южните части на планината от село Богданлия!
В обсега на Вакарелско-Белишкия район се проследява преобладаващата западно-източна орографска изява на планините Лозенска (1190 м), Вакарелска (1090 м) и Белица (връх Голяма Икуна 1221 м). Тук между планините Лозенска и Вакарелска в горното течение на река Габра (ляв приток на Лесновска река) се очертава малката по обхват Габренска котловина.
Между Самоковската котловина на запад и долината на река Тополница на изток се намира Шипочанско-Еледжишкия район. В него на допира със северното подножие на Рила се открояват разнопосочните гърбища на ридовете Шипочански (1312 м), Шумнатица (1392 м), Септемврийски (1275 м) и Еледжик (1186 м). Южно от тези ридове, на границата с Рила, се намира Костенецко-Долнобанската котловина (520 м).
Между орографските единици на Вакарелско-Белишкия и Шипочанско-Еледжишкия район в горното поречие на река Мътивир (десен приток на Тополница) се очертава Ихтиманската котловина (650 м).
Същинска Средна гора
Същинска Средна гора обхваща котловинно-хълмистия и предимно планински релеф между долините на реките Тополница на запад и Стряма на изток. На север достига до южните части на Златишко-Пирдопската и Карловската котловина, а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в Горнотракийската низина. На север в по-високата планинска част се проследява Бунайско-Богданския район. Тук над обширните плоски била последователно от запад на изток се открояват доминиращите върхове Братия (1519 м), Буная (1572 м) и Голям Богдан (1603,4 м), най-високата точка на цяла Средна гора. Почти в средата на този район в горното поречие на река Тополница се простира добре обособената Копривщенска котловина (1000 м). Южната котловинно-хълмиста част на Същинска Средна гора е представена от Панагюрско-Стрелчанския район. Тук освен малките Панагюрска и Стрелчанска котловина се включват и средните поречия на реките Луда Яна и Пясъчник.
Сърнена Средна гора
Сърнена Средна гора заема планинския и хълмист релеф, който се простира между долините на реките Стряма на запад и Тунджа на изток. На север достига до южните части на Карловската, Казанлъшката, Твърдишката и Сливенската котловина, а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в Горнотракийската низина и Ямболското поле. Тук могат да бъдат обособени три дяла: Братански, Кортенски и Чирпански.
Между долината на река Стряма на запад и Змейовския проход (430 м) на изток с долината на река Бедечка се простира планинското гърбище на Братанския район. Над него се откроява най-високият и личен връх на Сърнена гора – Братан (1236 м). На изток от Змейовския проход и долината на река Бедечка до завоя на Тунджа северно от Ямбол се простира постепенно понижаващо се било и стесняващият се обхват на Кортенския хълмист район. Тук най-високата точка е връх Морулей (895 м). Неговият орографски обхват е особено малък на изток от Кортенския проход, където завършва с най-източния връх на планината – Зайчи връх (Таушантепе, 256 м). На юг от Братанския район между долината на Брезовска река и градовете Стара Загора и Чирпан се простира районът на Чирпанските възвишения с максимална височина връх Китката (651 м).
Върхове Връх Височина, m Дял Голям Богдан 1604 Същинска Средна гора Бенковски 1186 Ихтиманска Средна гора Братан 1235,8 Сърнена Средна гора Буная 1572 Същинска Средна гора Войняг 950 Ихтиманска Средна гора Вълк 1243 Същинска Средна гора Гол мъж 587,2 Сърнена Средна гора Кадрафил 882 Сърнена Средна гора Китката 650,4 Сърнена Средна гора Лисец 1386 Същинска Средна гора Попов дял 1190,2 Ихтиманска Средна гора Половрак 1182 Ихтиманска Средна гора Острец 1088 Ихтиманска Средна гора Малък Богдан 1532 Същинска Средна гора Свети Илия 1377 Същинска Средна гора Чумина (Чумен) 1365 Ихтиманска Средна гора Братия 1519 Сакарджа 1343 Бич 1455 Стръмонос 1444 Фенера 1480 Шилигарка 1581 Климаш 1347 Урсолица 1448
Геоложки строеж, геоморфоложки особености, полезни изкопаеми Геоложкото развитие на Средногорието е неразривно свързано с формираната през сенона Средногорска геосинклинала и по-късното ѝ нагъване на прехода към палеоцена при проявата на ларамийската орогенеза. В обсега на геосинклиналата са били отложени сенонски варовици и мергели, които поради проявената активна подводна вулканична дейност образуват един сложен седиментно-вулканогенен комплекс. В него освен сенонски варовици и мергели участват сенонски туфи, туфити и андезити. Нагъването на Средногорската геосинклинала през време на ларамийската орогенеза е било съпроводено с внедряването на интрузивни тела (младите ларамийски плутонити).
Формирането и развитието на геосинклиналата като дълбок и продълговат басейн е свързано с фундамента на по-старите скални формации с допалеозойска и палеозойска възраст (гнайси, слюдени шисти, гранити и диабазфилатоидна формация), в който са участвали и мезозойски (триаски, юрски и долнокредни) седименти. Втората група скални формации в Средногорието е свързана с геосинкленалното му състояние и с неговото нагъване. Това са сенонският седиментно-вулканогенен комплекс и младите ларамийски интрузии (монцонити и диорити). И най-сетне към третата група скални формации следва да бъдат отнесени посттектонските старотерциерни и младотерциерни миоценски и плиоценски седименти. Тези три групи скални формации, вземащи участие в изграждането на Средногорието, имат различен обхват и специфично отражение в облика на неговия релеф.
Като цяло Средна гора е изградена от високостилни северновергентни антиклинални гънки, чиито ядки са представени от младопалеозойски (херцински) гранити и допалеозойски и палеозойски метаморфити (гнайси, слюдени шисти, амфиболошисти, талкошисти и др.). С такива скални формации са изградени Ихтиманската блокантиклинала и Средногорският антиклинорий. В южното бедро на този антиклинорий в обсега на панагюрския и старозагорския тектонски ров се установява наличието на сенонски седименти, представени от варовици и мергели. Оживяването на някои от старите разломи през палеогена и неогена довежда до формирането на дълбоки тектонски ровове, в обсега на които се е извършило отлагането на горноеоценските седименти в Панагюрската котловина, на миоценските в Габренската котловина и на плиоценските в Ихтиманската котловина.
Най-високото денудационно ниво в Средна гора младомиоценското, разположено на височина 1000 – 1500 м, заема гърбището на планинските ридове в Ихтиманска Средна гора и обширните билни нива на Бунайско-Богданския и Братанския район. Тук неговата обширна повърхнина, която има характер на пенеплен е отражение съчетания морфогенетичен ефект и синхронната проява на верижните сводообразни епейрогенни издигания заедно с продължителната планационна дейност през етапа на тектонското затишие.
Староплиоценското денудационно ниво в Средногорието показва значителна разлика в надморската височина, която варира от 800 до 1200 м. То е най-високо (1200 м) и сравнително обширно в Същинска Средна гора. Най-ниското младоплиоценското (левантийско) денудационно ниво има изражение предимно на склоново стъпало, чиято височина варира от 400 до 1000 м. То е най-високо в Същинска Средна гора и сравнително ниско в Кортенския район на Сърнена Средна гора. В тези най-ниски части на Средногорието младоплиоценското денудационно ниво е представено като отделни заравнености.
В течение на кватернера многократните издигания и етапите на относителен тектонски покой заедно с диференцираното екзогенно въздействие на денудацията са спомогнали за по-нататъшното полициклично развитие на наговия релеф и оформянето на съвременната долинна мрежа. Тези отделни етапи в морфогенетичното оформяне на речните долини на реките Искър, Тополница и Стряма се потвърждават от наблюдаваните по техните склонове шест надзаливни тераси
В тясна връзка с геоложкия строеж на планина са и откритите и експлоатирани значителни находища на медна руда (Асарел, Медет, Елшица, Радка и др.).
Климат и води Климат