Конявска планина (Конява планина, Коньовска планина) е планина в Западна България, част от Милевско-Конявската планинска група, във физикогеографската област Краище, разположена на територията на Пернишка и Кюстендилска област. Най-голямата по площ планина в Краището.

Географска характеристика Географско положение, граници, деление, големина Планината е разположена между следните морфографски единици: на североизток – Радомирската котловина; на изток и югоизток – Дупнишката котловина; на югозапад – Кюстендилската котловина; на север – долината на река Струма я отделя от Рудина планина; на северозапад – Земенският пролом на река Струма я отделя от Земенска планина; на изток – чрез седловина висока 710 m в района на село Делян се свързва с планината Верила; на югоизток – в района на град Дупница, долината на река Джерман я отделя от Рила; на юг – Скринският пролом на река Струма я отделя от северната част (Руенска планина) на планината Влахина.

Като цяло планината може да се раздели условно на 5 части: Западна част (Риша планина) – между Земенският пролом на река Струма и Конявския проход, връх Риш (1442,6 m); Централна (същинска част) – между Конявският проход и долината на Углярска река, връх Виден (1487,1 m); Колош – между долините на реките Углярска и Разметаница, връх Колош (1313,8 m); Източна част (Гологлавски височини) – между долината на река Разметаница и Дупнишката котловина, връх Манастирище (1094,4 m); Южна част (Поглед планина) – между шосето Кюстендил – Дупница и Скринският пролом на река Струма, връх Поглед (962,2 m).

Дължината на планината от северозапад на югоизток е около 37 km, а ширината – до 20 km. В югоизточната ѝ част по двата бряга на река Разметаница е разположена историко-географската област Разметаница, която на практика представлява котловинно понижение.

Особености на релефа, геоложки строеж Билото на планината в западната и централната част е плоско, разположено на около 1200 – 1300 m н.в. На изток от връх Колош, в Гологлавските височини и на юг в Поглед планина то се понижава. Западните и южните ѝ склонове, обърнати към долината на река Струма са стръмни, а северните към Радомирската котловина са стъпаловидни.

Най-голямо разпространение в планината имат горноюрските седименти – глинести шисти и варовици. В по-малко количество на североизток се намират средноюрски седименти – конгломерати, пясъчници и глини. Второ място по разпространение заемат среднотриаските седименти – варовици и доломити. Долнотриаските седименти са представени от песъкливи шисти, пясъчници и конгломерати. От другите скали се срещат кристалинни шисти в западните части и масивни скали в западните и източните части. Делувиални наслаги се намират по перфиерията на планината и по големите речни тераси. Алувиалните наслаги са характерни за Чокльово блато, което е запълнено с торф и за речните дънаКюстендилската котоловина и ограднитѣ и части, Гунчевъ, Гунчо Ст., София, 1934, с.39 – 41 . Широко разпрострнение имат и карстовите форми.

Води, почви, растителност Цялата планина попада във водосборния басейн на река Струма. Реките, които извират от нея са леви притоци на Струма – Оролачка река, Блатешница, Шегава, Лява река и др., леви притоци на река Арката (ляв приток на Струма) и десни притоци на река Джерман – Разметаница и др. Почвената покривка е представена от канелени и светлокафяви горски почви. Северните склонове на планината са обрасли с широколистни гори (бук, дъб, габър и др.), а южните са обезлесени.

Селища В планината и по нейните подножия са разположени 2 града и 57 села. Област Кюстендил – 1 град и 42 села: Община Бобов дол – Бабино, Бабинска река, Блато, Бобов дол, Голема Фуча, Голем Върбовник, Големо село, Горна Козница, Долистово, Коркина, Локвата, Мали Върбовник, Мало село, Мламолово, Новоселяне, Паничарево и Шатрово; Община Бобошево – Блажиево, Висока могила, Вуково, Грамаде, Каменик, Сопово и Циклово; Община Дупница – Блатино, Делян, Дяково, Кременик и Пиперево; Община Кюстендил – Буново, Горна Гращица, Гърбино, Дворище, Долна Гращица, Катрище, Коняво, Раждавица, Таваличево, Цървеняно и Шипочано; Община Невестино – Долна Козница, Лиляч и Мърводол. Област Перник – 1 град и 15 села: Община Земен – Блатешница и Земен; Община Ковачевци – Егълница и Калище; Община Радомир – Байкалско, Гълъбник, Дебели лаг, Драгомирово, Жедна, Житуша, Извор, Касилаг, Кленовик, Кондофрей, Углярци и Чуковец.

Транспорт, туризъм През планината и по нейните подножия преминават участъци от пет пътя от Държавната пътна мрежа на България:

По източното подножие, от село Делян до град Дупница, на протежение от 19,7 km – участък от първокласен път № 1 Видин – София – Благоевград – ГКПП „Кулата“. През средната ѝ най-висока част (Конявският проход), на протежение от 24,2 km – участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас. От запад на изток, северно от Поглед планина, между село Невестино и град Дупница, на протежение от 23,7 km – участък от второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Самоков. От запад на изток, през средата на планина, между село Коняво и град Бобов дол, на протежение от 26,1 km – целият участък от третокласен път № 602. През седловината между Колош и Гологлавските височини и по северното ѝ подножие, между селата Големо село и Калище, на протежение от 36 км – участък от третокласен път № 623 Дупница – Бобов дол – Земен – Трекляно.

По цялото северозападно и западно подножие на планината по долината на река Струма през Земенският пролом преминава участък от трасето на жп линията София – Перник – Гюешево. В югоизточната ѝ част през историкогеографската област Разметаница преминава и целият участък на трасето на жп линията Дупница – Бобов дол.

Конявската планина предоставя отлични условия за любителите на безмоторното летене – парапланеристи и делтапланеристи.

Вижте също Списък на планините в България

Топографска карта

Източници

Категория:Релеф на област Перник Категория:Релеф на област Кюстендил Категория:Планини в Краище