Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия. Те подготвят и поддържат сухопътни формирования, способни за развръщане и участие в пълния спектър операции в системата на колективната отбрана на НАТО – както на територията на страната, така и извън нея.
Сухопътните войски към 2015 г. са били с численост 24 400 души, според Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили (ПОИМВС) до 31 декември 2015 г. българските сухопътни войски трябва да бъдат сведени до 14 310 и да разполагат общо със 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки. Фактически се извършва реформа, която намалява броя не техническите единици – към 31 декември 2004 г. българските сухопътни войски са имали 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки.www.econ.bg
История От Освобождението до Втората световна война Историята на сухопътните войски започва през 1878 г. с обнародването на указа на княз Александър Дондуков за създаване на Българската земска войска.
През 1885 г. тя защитава Съединението на България. Навеки остават в българската историческа памет боевете при Видин, Гургулят, Сливница и Три уши.
През Балканската и Междусъюзническата войни сухопътните войски превземат Одрин, самоотвержено се сражават при Люлебургаз, Лозенград, Булаир и завоя на р. Черна.
От Втората световна война до 10 ноември 1989 г. През Втората световна война България е съюзник (от 1 март 1941 до 9 септември 1944) на Нацистка Германия, но българският цар Борис III никога не изпраща български войски в помощ на Вермахта на Източния фронт или където и да било другаде. На 8 септември 1944 г. войските на 3-ти украински фронт, под командването на маршал Фьодор Толбухин, навлизат на територията на Царство България. България обявява на нацистка Германия война на 8 септември 1944 г. На следващия ден идва на власт доминираното от Българската комунистическа партия правителство на Отечествения фронт.
След 9 септември 1944 г. българските воини се сражават заедно със съветските при Белград, Ниш, Страцин, Куманово, Драва, Мур и на много безименни височини. Българските пехотинци посрещат края на Втората световна война във Виена.
Благодарение преди всичко на военното си участие във Втората световна война (9 септември 1944 – 9 май 1945) България успява да намали неблагоприятните последици от участието си преди това във войната (макар и без войски) на страната на победените Сили на Оста. На страната все пак, като бивш техен съюзник и въпреки хилядите жертви на фронта за българската пехота, са наложени репарации, отнемат и се територии, придобити по време на подкрепата на Силите на Оста, най-важната от които е излазът и на Бяло море, дълго време не е приемана (чак до 1955 г.) в новата международна организация ООН.
През периода на управление на Отечествения фронт начело с БКП (9 септември 1944 – 10 ноември 1989) България се счита за най-лоялния съюзник на СССР. По време на Пражката пролет Българската народна армия изпраща войски в Чехословакия в подкрепа на съветските войски.
През 1973 г. се формира Командване на Сухопътните войски, на което се вменява ръководството на подготовката, окомплектоването и развитието на сухопътните обединения, съединения и части.
След 10 ноември 1989 г. През 1996 г. Командването на Сухопътните войски се реорганизира в Главен щаб на Сухопътните войски, като постепенно структурите на войските и силите преминават от армейско-дивизионна организация към корпусно-дивизионна и впоследствие – към корпусно-бригадна организация.
На 29 март 2004 г. България става член на НАТО.
Реформата за оптимизация и модернизация на войските и силите продължава. През юни 2006 г., в изпълнение на Плана за организационно играждане и преструктуриране на БА до 2015 г., Главният щаб на Сухопътните войски се реорганизира в Щаб на Сухопътните войски, закрити са Командването на ОС (втора армия), Командване „Изток“ (трета армия), Командване „Запад“ (първа армия) и Командването на Силите за специални операции. Съединенията и частите преминават на пряко подчинение на Щаба на Сухопътните войски.
Мисии на Българската армия зад граница държаваоперацияорганизацияпериодвоеннослужещижертвиКамбоджамироопазващаUNTAC4.V.1992 – 27.XI.1993850 български военнослужещи34 военни наблюдатели11АнголанаблюдателнаUNOMAII.1995-V.200048 български офицери – военни наблюдателиТаджикистаннаблюдателнаUNMOTII.1995-V.200027 български офицери – военни наблюдателиБосна и ХерцеговинамироопазващаUNMIBH (ООН), SFOR (НАТО) и EUFOR (ЕС)VI.1997-40 военнослужещи-1 инженерен взвод1 транспортен взвод1 механизиран взвод1 охранителна ротаХърватияразминиранеОССЕIX.1999-IV.2001 български офицериЕтиопия и ЕритреямироопазващаUNMEEII.2001 – 200411 военнослужещиБоснаАлтеаЕСКосовостроително-възстановителнаUNMIK (UN) и KFOR (NATO)20001 инженерно-строителен взводРепублика Македонияхуманитарна (БА изгражда военнополева поликлиника в бежанския лагер „Радуша“ и осигурява 100 полеви кухни за другите бежански лагери)1999Афганистанподдържане на сигурносттаISAF (ООН/НАТО)20.XII.2001 – 610 души (към март 2009)механизиран взводмедицински персоналвоенна полицияконтраразузнавателна групаинструктори за афганистанската армияБългарски военни ръководят и охраняват летището в КабулИракподдържане на сигурносттаVIII.2003 – 200813
Ръководство Командир на Сухопътните войски – генерал-майор Деян ДешковМО - Сухопътни войски - Командир на Сухопътните войски Заместник-командир на Сухопътните войски – бригаден генерал Пламен ЙордановМО - Сухопътни войски - Заместник-командир Началник на щаба на Сухопътните войски – бригаден генерал Стоян Шопов Заместник-началник на щаба на Сухопътните войски – полковник Атанас ГеоргиевСухопътни войски - Зам-началник на Щаба на СВ Заместник-началник на щаба на Сухопътните войски – полковник Васил ЕнчевСухопътни войски - Зам.-началник на Щаба на СВ
Части и съединения Командване на Сухопътни войски – София Батальон за комуникационна и информационна поддръжка – София 2-ра „тунджанска“ механизирана бригада – Стара Загора Щабен батальон 31-ви механизиран батальон – Хасково 38-ми механизиран батальон – Стара Загора 42-ри механизиран батальон – Ямбол 20-ти самоходен артилерийски дивизион – Ямбол 78-ми инженерен батальон – Стара Загора 91-ви противовъздущен батальон – Плевен Логистичен батальон – Стара Загора 2-ра военнополицейска рота – Стара Загора 61-ва Стрямска механизирана бригада – Карлово Щабен батальон 1-ви механизиран батальон – Карлово 2-ри механизиран батальон – Казанлък 3-ти механизиран батальон – Карлово 61-ви самоходен артилерийски дивизион – Казанлък Инженерен батальон (?) Противовъздушен батальон – Казанлък Батальон за логистично осигуряване – Карлово 61-ва военнополицейска рота – Карлово 3-то Бригадно командване – Благоевград 3-ти независим механизиран батальон – Благоевград 10-и независим механизиран батальон – Враца 5-то Бригадно командване – Плевен 4-ти механизиран батальон – Плевен 29-ти механизиран батальон – Шумен Тренировъчни части – Плевен 4-ти артилерийски полк – Асеновград Щабна батарея – Асеновград Ракетен дивизион „земя-земя“ Дивизион „ракетни системи“ Противотанков дивизион 1-ви теглен артилерийски оръдеен дивизион Логистична част – Асеновград 55-и инженерен полк – Белене Щабна рота 54-ти инженерен батальон – Белене 91-ви инженерен батальон – Пловдив Инженерен батальон – Стара Загора Център за подготовка на инженери – Белене Логистична част – Белене 110-и логистичен полк – Пловдив Щабна рота – Пловдив 1-ви логистичен батальон 2-ри логистичен батальон 101-и алпийски полк – Смолян 13-то бригадно командване – Сливен Склад – Сливен 1-ви разузнавателен батальон – Свобода 38-и батальон за ЯХБЗ – Мусачево 78-и батальон за гражданско-военно сътрудничество, географско осигуряване и психологически операции – София Център за подготовка на шофьори и специалисти по логистика Център за документация на сухопътните войски
Оръжие и техника
Наименования
Командване на Сухопътни войски (КСВ) – октомври 1973 – 1996История на Сухопътните войски Главен щаб на Сухопътните войски – 1996 – 1 юни 2006 г. Щаб на Сухопътните войски – 1 юни 2006 г. – 2009 Щаб по подготовката на Сухопътните войски – 2009 – 1 юли 2010 Щаб на Сухопътните войски – 1 юли 2010 – 1 юли 2011 Командване на Сухопътните войски – 1 юли 2011 –
Командващи Генерал-полковник Христо Добрев (октомври 1973 – 20 септември 1987) Генерал-лейтенант (ген.-полк. от 1988) Панайот Панайотов (20 септември 1987 – 9 ноември 1990) Генерал-лейтенант Ангел Ангелов (9 ноември 1990 – 2 август 1991) Генерал-лейтенант Люцкан Люцканов – (30 август 1991 г. – 12 май 1993) Генерал-лейтенант Цветан Тотомиров (12 май 1993 – 2 декември 1994) Генерал-майор Захарин Илиев (2 декември 1994 – 2 юли 1996) Генерал-лейтенант Гиньо Тонев (2 юли 1996 – 11 юли 2000) Генерал-майор (ген.л-т от 21 юли 2009 г.) Тенчо Добрев (11 юли 2000 г. – 11 май 2001) Генерал-майор (ген.л-т от 2002 г.) Кирил Цветков (11 май 2001 – 25 април 2003) Генерал-лейтенант Златан Стойков (25 април 2003 – 1 юни 2006) Генерал-лейтенант Иван Добрев (1 юни 2006 – 10 юли 2009) Генерал-лейтенант Иван Добрев (26 март – 1 септември 2010) Генерал-майор Стефан Василев (1 септември 2010 – 1 ноември 2012) Генерал-майор Нейко Ненов (1 ноември 2012 – 30 юни 2014) Генерал-майор Андрей Боцев (30 юни 2014 – 8 март 2017) Бригаден генерал Михаил Попов (8 март 2017 – 21 април 2017), временно изпълняващ длъжността Генерал-майор Михаил Попов (21 април 2017 – 10 декември 2022) Генерал-майор Деян Дешков (от 10 декември 2022)
Началници на щаба Званията са към датата на заемане на длъжността: Михо Братованов – ? Станчо Митев – 70-те години генерал-лейтенант Радню Минчев – 1980 – 1984 генерал-майор Ангел Ангелов – февруари 1985 – 1988 г. генерал-лейтенант Христо Христов – 1987 – 1990 генерал-майор Петко Прокопиев – 1 септември 1991 – юли 1992 генерал-майор Ангел Кацаров – юли 1992 – 2 декември 1994 генерал-майор Методи Гелев – 2 декември 1994 – 26 юни 1996 Генерал-майор Атанас Самандов – (1 юни 2006 – 15 февруари 2008) Бригаден генерал Стефан Василев – (15 февруари 2008 – 1 юли 2009) Бригаден генерал Андрей Боцев – (1 юли 2011 – 30 юни 2014) Бригаден генерал Пламен Атанасов – (30 юни 2014 – ноември 2015) Бригаден генерал Валери Цолов – (1 април 2016 – 21 април 2017) Бригаден генерал Николай Караиванов – (5 юли 2017 – 1 септември 2021) Бригаден генерал Пламен Йорданов (1 януари 2023 г. – 28 декември 2023) Бригаден генерал Станимир Христов (6 май 2024 г. – 5 януари 2025 г.) Бригаден генерал Стоян Шопов (от 1 април 2025 г.)
Заместник-командири Генерал-майор Добри Добрев -1977-1980; 1980 – 1986 (заместник-командващ Сухопътните войски по въоръжение и техника) генерал-майор Методи Гелев – 26 юни 1996 – 22 април 1997, първи заместник-командващ на Главния щаб Генерал-майор Петко Драгоев – 22 април 1997 – 7 юли 2000, първи заместник-командващ на Главния щаб Генерал-майор Кирчо Куртев 1 юни 2006 – 16 февруари 2008 Генерал-майор Атанас Самандов – 15 февруари 2008 г.-1 юли 2009 г. Бригаден генерал Андрей Боцев 12 март 2010 – 1 юли 2011 (заместник-началник на СВ) Генерал-майор Димитър Димитров – 12 март 2010 – 1 септември 2010 (първи заместник-началник на СВ) Бригаден генерал Нейко Ненов – 1 септември 2010 – 17 октомври 2012 (първи заместник-началник до 1 юли 2011 след това заместник-командир) Бригаден генерал Красимир Кънев 1 ноември 2012 г.-28 април 2014 Бригаден генерал Любчо Тодоров 30 юни 2014 г. – 16 февруари 2015 Бригаден генерал Михаил Попов – 2015 – 8 март 2017 Бригаден генерал Валери Цолов – 21 април 2017 – 1 септември 2021 Бригаден генерал Николай Караиванов – 1 септември 2021 г. – 28 декември 2023 г. Бригаден генерал Пламен Йорданов – 28 декември 2023 г.
Заместник-началници Заместник-началник по материално-техническото осигуряване Полковник Йонко Тотев Ранков до 4 ноември 1999 г. началник на управление „Материално-техническо осигуряване“ на Главния щаб на Сухопътните войски