Кадиново или Кадиино (, Галатадес, до 1926 година Καδίνοβο, Кадиново, катаревуса: Καδίνοβον, Кадиновон), на турски Суджукли, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

География Селото е разположено на 16 m надморска височина на хълм в Солунското поле на 12 километра западно от град Енидже Вардар (Яница) и на 25 километра югоизточно от Воден (Едеса).

История В Османската империя Кадиново е старо село – църквата „Свети Атанасий“ е отпреди 1806 година, съдейки по стенопис на Благовещение датиран с тази година. В началото на ΧΧ век Кадиново е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кантиново (Kantinovo), Воденска епархия, живеят 180 гърци. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кадийно село (Сукютли) брои 248 жители българи и 60 цигани.

Цялото село е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кадиино (Kadiyno Selo) има 336 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище. Пръв учител в гръцкото училище е Христос Думис. Фамилиите Стоянидис и Харисиадис взимат участие в гръцко-българския конфликт на гръцка страна. От Кадиново е и бащата на гъркоманския капитан Гоно Йотов.

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кадиново (Кадилово) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кадино село (Кадино Село) има 65 къщи славяни християни.

Българското му население се изселва - официално 38 души са изсели в България. На негово място в 1924 година са настанени 389 гърци бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. Част от бежнците са от галиполското село Ексамили (Ортакьой). В 1926 година селото е прекръстено на Галатадес. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 98 бежански семейства с 368 души.

През Втората световна война 112 души от селото членуват в Солунския български клуб и притежават лични карти.

Статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година показва, че в селото от 1218 жители има 700 бежанци и 518 местни.

Селото е богато. Произвеждат се предимно пшеница, царевица, памук, овошки. Развито е и скотовъдството като се отглеждат млекодаващи крави.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Кадиново на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Клуца Κλοΰτσο Ктипима Κτύπημαместност на Ю от Кадиново Плугар Πλούγαρ Алетри Άλέτριбивше село на ЮИ от Кадиново Гроб на Бекир Баба Τάφος Μπικήρ Μπαμπά Тафос Τάφος

Личности Родени в Кадиново Атанас Коишев, български революционер от ВМОРО Ване Аджиристов, български революционер от ВМОРО Георги Стоянов (Γεώργιος Στουγιαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред Гоно Милошев, български революционер от ВМОРО Гоце Наждров, български революционер от ВМОРО Гоце Пъдаров, български революционер от ВМОРО Диниш Чоков, български революционер от ВМОРО Ефтим Молязимов, български революционер от ВМОРО Иван Ташев, български революционер от ВМОРО Менче Стоянов (Δημήτριος ή Μηνάς Στογιαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред Миче Сърбиговчето, български революционер от ВМОРО Мице Вангеловски, български революционер от ВМОРО Мице Николов, български революционер от ВМОРО Петре Требулитов, български революционер от ВМОРО Петрос Харисиадис (Πέτρος Χαρισιάδης), гръцки андартски деец, четник Ристо Кърчонов, български революционер от ВМОРО Ристо Трембилитов, български революционер от ВМОРО Стаменит Капаранов, български революционер от ВМОРО Стоимен Ангелов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Кюстендилската дружина Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов – Кулиман„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54 Стоянчо Манчо, български революционер от ВМОРО Тано Гончев, български революционер от ВМОРО Тано Старевски, български революционер от ВМОРО Тано Трененчев, български революционер от ВМОРО Христо Стоянов, свещеник и гъркомански деец

Бележки

Категория:Села в дем Пела