Петър Ацев Хаджикостадинов от рода Симоновци е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдонимите Герасим, Дедото, Дедо Петре, Сакъллията даскал, Тале.
Биография Четнически период Петър Ацев е роден през 1877 година в село Ореовец, тогава в Османската империя в семейството на Аце Хаджикостадинов от рода Симоновци. Аце Хаджикостадинов е убит от помаци при тиквешкото село Сирково.
Петър Ацев завършва VI гимназиален клас в София. От 1897 до 1901 година е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. Заедно с братята си Мирче и Георги се включва в революционната дейност на ВМОРО. Докато е учител в Крушево е помощник на ръководителя на Крушевския революционен район Димитър Иванов, силно се активизира революционизирането на околията.
В началото на 1902 година при Аферата с Неделното училище в Крушево става нелегален, а от май е околийски войвода в Прилепско. Тогава негов четник е и Атанас Иванов. Временно замества Христо Оклев като Полски войвода. Наказва предателя на Методи Патчев от Кадино село.
Петър Ацев е представител на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес в началото на 1903 година, като е един от основните противници на провеждането на въстанието. За основна причина изтъква лошото въоръжение в района си. Също така Петър Ацев, заедно с Георги Попхристов и Лазар Поптрайков, е избран за запасен член на генералния щаб, съставен от Даме Груев, Анастас Лозанчев и Борис Сарафов.
След края на Илинденско-Преображенското въстание е избран за нелегален член на окръжния комитет заедно с Павел Христов и Пандо Кляшев, а легални са Милан Матов, Петър Нешев и Михаил Ракиджиев. Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. На 28 юни 1904 година четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят сражение с турски аскер в местността Кюлето при село Селце, в която загива Никола Каранджулов.Алманах „Македония“, фототипно издание от 1931 година, стр.840 През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков – Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония.
Чета на Петър Ацев, 1905 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Петър Ацев Ореовец Прилепска 2. Кръсте Наумов Прилеп Прилепска 3. Димко Богов Велес Велешка 4. Тодор Костов Прилеп Прилепска 5. Георги П. Михайлов Одрин Одринска 6. Стоян Коев Казанлък Казанлъшка 7. Панайот Стойков Ески Джумая 8. Филип Тодоров Подгорица Черна гора 9. Алекса Конев Прилеп Прилепска 10. Младен Нинков Раяновци Видинско 11. Мицо Трайков Гявото Гевгелийско 12. Алекси Наумов Прилеп Прилепска 13. Петър Баев Прилеп Прилепска 14. Иван Петров Прилеп Прилепска 15. Васил Оклев Прилеп Прилепска 16. Темелко Велянов Оздолени Охридска 17. Атанас Петков Разград Разградска 18. Янаки Атанасов Гопеш Битолска 19. Григор Атанасов Гопеш Битолска 20. Христо Станков Гопеш Битолска„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
Чета на Петър Ацев, 1 септември 1906 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Петър Ацев Ореовец Прилепска 2. Димитър Ив. Робев Битоля 3. Георги Дочев Казанлък 4. Никола Тенев Касат Казанлъшка 5. Димитър К. Ефремов Рахово 6. Камо Тенев Гюнели махала Старозагорска „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45 През 1907 година участва в битката на Ножот заедно с войводите Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Петър Ацев е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков, Аргир Манасиев и Стамат Икономов.100 години от Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908 г.), Слави Славов
След Младотурската революция 1908 година излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Делегат е от Прилеп на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.
В 1910 година е арестуван след убийството на сръбския войвода Глигор Соколов. Осводобен е за кратко, но септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е отново арестуван, заедно с Михаил Попев, Георги Небрежанец и още няколко бивши дейци на ВМОРО.Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3. На 12 ноември 1910 година е осъден на доживотен затвор заедно с Данко Бърдаров и Фидан Найдов от Прилеп.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2. 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия.
Освободен е през средата на 1911 година и се установява в Пловдив, България. Участва като доброволец в Балканската война, след това и в Първата световна война. Старши подофицер Петър Ацев е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.
Мирен живот
След края на войната Петър Ацев участва във Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно е член на Илинденската организация. След създаването си ВМРО (обединена) прави опит да привлече хора с тежест и авторитет в освободителното движение, като Ацев, но съзнавайки, че организацията има за цел да провежда чужда антинационална политика, Ацев отказва.
Почива през 1939 година в Пловдив.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 265.Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161. Лазар Томов пише в списание Илюстрация Илинден за кончината му:
Външни препратки „Крушовската „Баба Тонка“ - Баба Пара Матева Гърдановска“, публикувано в „Спомени“, 2011 година Петър Ацев – „Молба на българи заточеници“ публикувано във в. „Вести“, брой 18, Цариград, 22 октомври 1911 година
„Мирчо Найдов“, сп. „Илюстрация Илинден“, год. VII, книга 7 – 8 (67 – 68) София, май – юни, 1935 година „Сражението при връх Ножот“, публикувано в „Спомени“, София, 2011 година „Покоряването на Охридско“, в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. II, бр. 35, София, 2 септември 1922 година „С Пере Тошев от Битоля до София след сражението в с. Крушевица“, сп. „Илюстрация Илинден“, книга 94,95,96,97, София, 1938 година „Историческият Смилевски конгрес (машинопис)“, София, около 1935 година „Прилепската революционна околия преди възстанието“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XII, книга 5 (125), София, май 1941 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Хора от община Прилеп Категория:Починали в Пловдив Категория:Дейци на Българската матица Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив Категория:Носители на орден Pour le Mérite