Флийтуд Мак () е британско-американска музикална група, основана в Лондон през 1967 г.„Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“ Съставът ѝ претърпява множество промени през годините, като включва музиканти от Обединеното кралство и Съединените щати. Групата добива международна популярност със своя характерен стил, съчетаващ елементи на блус, рок и поп.
С над 120 милиона пдодадени записи по целия свят, Флийтуд Мак се нарезда сред най-продаваните групи в света. През 1979 г. групата получава звезда на Холивудската алея на славата, а през 1998 г. е въведена в Залата на славата на рокендрола. Същата година е отличена с наградата Brit за изключителен принос към музиката. През 2018 г. групата е дустоена с наградата MusiCares Личност на годината от американската Академията за звукозапис за нейните артистични постижения в музикалната индустрия и отдаденост на филантропията.
История 1967 – 1970: Формиране и ранни години Флийтуд Мак е основана през юли 1967 г. в Лондон от китариста Питър Грийн, след напускането му на британската блус формация Джон Мейол и Блусбрейкърс. Грийн, който преди това заменя Ерик Клептън в състава, получава признание от критиците за работата си по албума A Hard Road.
Грийн предлага на барабаниста Мик Флийтуд, с когото е свирил в групите „Питър Би'с Лунърс“ и „Шотгън Експрес“ (включваща младия Род Стюарт), да се присъедини към Блусбейкърс на мястото на напусналия Ейнсли Дънбар.Brunning, B. (1998). Fleetwood Mac – The First 30 Years. London: Omnibus Press. с. 18. Съставът по това време включва Грийн, Флийтууд, Джон Макви и Джон Мейол. Мейол предоставя на Грийн студийно време, което тримата използват за запис на пет парчета, включително инструменталното „Fleetwood Mac“, кръстено на ритъм секцията „Флийтуд Мак“ („Мак“ е съкращение от Макви).
Скоро след това Грийн и Флийтууд решават да създадат нова група, като целят да привлекат Макви чрез името „Флийтуд Мак“. Макви първоначално отказва, предпочитайки стабилната си позиция при Мейол. Грийн и Флийтуд започват работа със слайд китариста Джеръми Спенсър и басиста Боб Брунинг, който се присъединява временно. Дебютът на групата (Грийн, Флийтуд, Спенсър и Брунинг) е на 13 август 1967 г. на фестивала за джаз и блус музика в Уиндзор, като „Флийтуд Мак на Питър Грийн, също с участието на Джеръми Спенсър“. Брунинг свири само на няколко концерта с Флийтуд Мак.Summer McStravick; John Roos (2001). Blues-rock Explosion. Old Goat Publishing. ISBN 978-0-9701332-7-4. Архивиран от оригинала на 8 декември 2016. Посетен на 13 март 2016. Скоро след това Джон Макви се присъединява към групата като постоянен басист.Andrew Darlington (2001). I was Elvis Presley's Bastard Love-child & Other Stories of Rock'n'roll Excess. Critical Vision. с. 67–. ISBN 978-1-900486-17-0. Архивиран от оригинала на 8 декември 2016. Посетен на 13 дек. 2022.Holger Petersen (30 September 2011). Talking Music. Insomniac Press. с. 93–. ISBN 978-1-55483-058-9. Архивиран от оригинала на 8 декември 2016. Посетен на 13 дек. 2022.
През февруари 1968 г. излиза дебютният албум Fleetwood Mac, издаден от лейбъла Блу Хърайзън изцяло в стил блус рок, който достига №4 в класациите на Обединеното кралство.Billboard. 24 May 1969. с. 4–. ISSN 0006-2510. Архивирано от оригинала на 8 дек. 2016. Посетено на 13 март 2016. В него не участват други музиканти, с изключение на песента "Long Grey Mare", записана с Брунинг на бас, и от него не са издадени като сингли. Следват синглите „Black Magic Woman“ (бъдещ хит на Сантана) и „Need Your Love So Bad“.Donald Brackett (2007). Fleetwood Mac: 40 Years of Creative Chaos. Greenwood Publishing Group. с. 63–. ISBN 978-0-275-99338-2. Архивирано от оригинала на 8 дек. 2016. Посетено на 13 март 2016.
Вторият студиен албум, Mr. Wonderful, издаден през август 1968 г., също е изцяло блус албум. Той е записан на живо в студио с микрофонни усилватели и PA система.Mick Fleetwood (30 October 2014). Play On: Now, Then and Fleetwood Mac. Hodder & Stoughton. с. 76–. ISBN 978-1-4447-5326-4. Aрхивирано от оригинала на 8 дек. 2016. Посетено на 13 дек. 2022. Включени са и музиканти, свирещи на рог, включително клавиристката Кристин Пърфект от Чикън Шак.Colin Larkin (27 May 2011). The Encyclopedia of Popular Music. Omnibus Press. с. 2112–. ISBN 978-0-85712-595-8. Архивирано от оригинала на 8 дек. 2016. Посетено на 13 дек. 2022.
Малко след издаването на Mr. Wonderful към групата се присъединява 18-годишният Дани Кируан, китарист в лондонското блус трио „Бойлърхаус“.Грийн и Флийтууд присъстват на тяхна репетиция и Грийн е толкова впечатлен, че кани групата да бъде съпорт за Флийтуд Мак. Грийн иска тя да стане професионална група, но Стивънс и Тери не са готови да станат професионалисти, така че Грийн се опитва да намери друга ритъм секция за Кируан, като пуска реклама в сп. „Мелъди Мейкър“. Макар че има над 300 кандидати, на прослушванията Грийн и Флийтууд не успяват да намерят достатъчно добър музикант. Флийтуд кани Кируан да се присъедини към Флийтуд Мак като трети китарист. Талантливият самоук китарист има характерно вибрато и уникален стил, с които добавя ново измерение към звученето на групата.Brunning, B. (1998). Fleetwood Mac – The First 30 Years. London: Omnibus Press. с. 18. С неговото участие Флийтуд Мак записват инструменталния сингъл „Albatross“, който достига №1 в Европа. В него Кируан прави дует с Грийн, за което по-късно Грийн казва, че успехът на парчето е именно благодарение на него.Fleetwood Mac (1998). The Vaudeville Years (CD книжка бел.). Receiver Records.
През януари 1969 г. излиза компилацията English Rose („Английска роза“), съдържаща половината от Mr Wonderful плюс нови песни от Кируан. Следващият им и по-успешен компилационен албум, The Pious Bird of Good Omen („Благочестивата птица на добрата поличба“), излиза през август и съдържа различни сингли, B-страни и песни, които групата е направила с Еди Бойд.
През януари 1969 г., по време на турне в Съединените щати, Флийтуд Мак записват албума Fleetwood Mac in Chicago в студиото на Чес Рекърдс, което предстои да бъде закрито. Записите се осъществяват съвместно с някои от най-изтъкнатите представители на чикагската блус сцена, сред които Уили Диксън, Бъди Гай и Отис Спан. Албумът е издаден през декември същата година като двоен винил и представлява последния проект на групата, изцяло посветен на блус жанра.
Паралелно с промяната на стила групата предприемат и преход в издателската си политика. До този момент те работят с лейбъла Блу Хърайзън, специализиран в блус музиката. Включването на Дани Кируан в състава обаче разширява стилистичния диапазон на групата, което води до необходимост от сътрудничество с по-гъвкав издател. В резултат на това Флийтуд Мак подписват договор с Имидиът Рекърдс и издават сингъла Man of the World („Човек на света“), който се превръща в пореден хит както в Обединеното кралство, така и в континентална Европа. За B-страната на този сингъл Джеръми Спенсър поема водещата роля, представяйки се под псевдонима „Earl Vince and the Valiants“. Той записва песента „Somebody's Gonna Get Their Head Kicked In Tonite“, която демонстрира по-агресивната и рокендрол ориентирана страна на групата. Въпреки творческата свобода, която Имидиът Рекърдс предоставя, лейбълът изпитва сериозни финансови затруднения, което принуждава Флийтуд Мак да търсят нов лейбъл. Сред потенциалните кандидати е Епъл Рекърдс, лейбълът на Бийтълс, като интересът е подкрепен от лични връзки – Мик Флийтууд и Джордж Харисън са шуреи. Въпреки това мениджърът на групата Клифърд Дейвис взема решение да се насочи към Уорнър Брос. Рекърдс, по-конкретно към дъщерния лейбъл Рипрайз Рекърдс, основан от Франк Синатра, с който лейбъл групата остава оттогава нататък.
Под лейбъла Рипрайз Рекърдс Флийтуд Мак издават третия си студиен албум Then Play On („След това продължавай да свириш“) през септември 1969 г. Това е първият им албум с преобладаващо рок звучене, включващ композиции от Дани Кируан и Питър Грийн, както и по една песен от Мик Флийтуд и Джон Макви. Американското издание първоначално съвпада с британското, но по-късно е променено, за да включва песента „Oh Well“, която остава част от концертния репертоар на групата до 1997 г. и отново след 2009 г. Паралелно с това Джеръми Спенсър записва самостоятелен албум в стил рокендрол от 50-те години, озаглавен Jeremy Spencer, с участието на останалите членове на групата, с изключение на Грийн."Jeremy Spencer – Songs, Reviews, Credits". AllMusic. Архивирано от оригинала на 6 окт. 2019. Посетнео на 6 окт. 2019.
Към 1970 г. фронтменът Питър Грийн използва ЛСД. По време на европейското турне на групата той приема нечист LCD в хипи комуна в Мюнхен, което според мениджъра Клифърд Дейвис води до сериозен психически срив.Brunning, B. (1998). Fleetwood Mac – The First 30 Years. London: Omnibus Press. с. 28. Последният му хит с групата е „The Green Manalishi (With the Two-Prong Crown)“, записан през април 1970 г. в студиото наУорнър-Рипрайз в Холивуд, малко преди напускането му. Живо изпълнение на песента е записано по-рано през февруари на „Бостънското чаено парти“ през февруари 1970 г., а песента по-късно е записана от Джудас Прийст. В този период Грийн настоява групата да дари всичките си приходи за благотворителност, но останалите членове не подкрепят идеята.
През април 1970 г. Питър Грийн взема решение да напусне групата след края на европейското турне."Peter Green Biography". Fmlegacy.com. Архивирано от оригинала на 28 април 2009. Посетено на 30 дек. 2011. Последното му шоу с нея е на 20 май 1970 г. Последното му участие с групата е на 20 май същата година, когато по време на концерт надвишават определеното време и електрозахранването е прекъснато, но Мик Флийтууд продължава да свири на барабани. Част от записите от „Бостънското чаено парти“ (5–7 февруари 1970 г.) са издадени през 1980 г. като албума Live in Boston, а в края на 90-те години лейбълът Snapper Music публикува разширена ремастерирана тритомна компилация.
1970 – 1974: Преходен период След напускането на Питър Грийн, Дани Кируан и Джеръми Спенсър поемат водещата роля в концертите и записите на групата. През септември 1970 г. излиза четвъртият студиен албум Kiln House, който получава положителни отзиви."Kiln House - Fleetwood Mac | Songs, Reviews, Credits | AllMusic". AllMusic. Посетено на 18 май 2021. Кируан насочва звученето към рок, докато Спенсър внася елементи от стила „Sun Sound“ на 50-те години. Кристин Пърфект, наскоро оттеглила се от музикалната сцена, участва неофициално в албума с клавишни и беквокали, както и с илюстрацията на обложката.Kiln House (бел. в CD книжка). Fleetwood Mac. Reprise. 1970. Малко след това тя се присъединява към групата като пълноправен член.
През 1971 г. Флийтуд Мак издава сингъла Dragonfly на Дани Кируан, с B-страна The Purple Dancer, в Обединеното кралство и в някои европейски страни, които обаче не постигат успех. B-страната е преиздадена само веднъж, от Рипрайз Рекърдс, в издадения само в Германия и Нидерландия Best of. Сингълът е преиздаден на 19 април 2014 г. за Record Store Day (RSD) 2014 в Европа на синя плоча и в САЩ на полупрозрачна лилава плоча.
Кристин Пърфект, вече омъжена за басиста Джон Макви, се появява за първи път с Флийтуд Мак през май 1969 г. в Бристолския университет, малко след напускането си на групата Чикън Шак.Colin Larkin (27 May 2011). The Encyclopedia of Popular Music. Omnibus Press. с. 2112–. ISBN 978-0-85712-595-8. Архивирано от оригинала 8 дек. 2016. Посетено на 17 септ. 2022. Тя добива популярност с интерпретацията на „I'd Rather Go Blind“ на Ета Джеймс и два пъти е избрана за изпълнител на годината в Англия. Първият ѝ концерт като официален член на Флийтуд Мак е на 1 август 1970 г. в Ню Орлиънс, Луизиана.The Warehouse Concerts List 1970-1982, www.blackstrat.net