Костурският революционен район от Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Костурската кааза в Османската империя с главен град Костур. Районът е един от най-добре организираните за революционни действия и активно участва в подготовката и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание, заради което силно пострадва при потушаването на въстанието. За време на активната дейност на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в периода 1904 – 1908 година Костурско е основно бойно поле на съперничещите си български и гръцки чети. Главен ръководител на гръцкия комитет е костурският митрополит Герман Каравангелис, а войводата Васил Чекаларов е най-изявеният войвода от ВМОРО в района. След Балканската война от 1912 година територията на района попада в Кралство Гърция, но въоръжената съпротива срещу окупацията продължава и след това.
Костурски революционен район
Костурският революционен район е създаден и ръководен от Павел Христов между 1898 – 1901, подпомогнат от Кузо Стефов, Лазар Поптрайков и Михаил Николов. Заедно с Лазар Поптрайков, с длъжност главнен районен агитатор, привличат харамийския войвода Коте Христов към организацията през 1899 година. Района получава голяма помощ с пристигането на първата агитационна чета на ВМОРО в Леринско на Марко Лерински. През 1900 година започват редовни доставки на оръжие към Костурско от Гърция, канал организиран от Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов. През 1901 година в района избухват Нурединовата и Иванчовата афера, при която са арестувани редица дейци на организацията и са заловени много оръжия.
През 1900 година в град Костур пристига новият гръцки митрополит Германос Каравангелис, който създава шпионски мрежи в костурските села и затруднява работата на ВМОРО. Със засилването на гъркоманската пропаганда до 1902 година Коте Христов, Павле Киров, Вангел Георгиев и Геле Търсиянски преминават срещу заплата на страната на митрополита. Васил Чекаларов организира чета, с която преследва и изтребва сподвижниците на Германос Каравангелис. В началото на 1903 година започва подготовката по изпращането на първите дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в Костурско.
Илинденско-Преображенско въстание
Подготовка На Смилевския конгрес участват и представители на Костурския революционен район. В първия ден на конгреса на 2 май в Смилево присъстват 24 войводи, от които двама четници. Отсъстват само Лазар Поптрайков и Иван Попов. За делегати са избрани Васил Чекаларов и Пандо Кляшев.
При преразпределението на районите в битолския окръг за въстанието Костурско запазва името и географските си граници, като се създават 5 подрайона, а 2 от тях са разделени на отделни центрове. В тях трябва да действат районни чети, които да се управляват от горски началства. В отделните села действат и селски чети от по 30 – 50 души четници, а в селата Смърдеш и Косинец се организират по 2 селски чети. Общата им численост за района е 672 четници.
Пандо Кляшев обобщава, че районът разполага с над 1500 разновидни пушки, главно „Гра“ (до 95%) и Манлихери с по 200 патрона. Според него местната организация не разполага с хранителни запаси за време на въстанието, но потвърждава, че ще набавят преди започването му. Фелдфебел Иван Попов е определен за инструктор в курсовете по военно обучение в Костурско.
След въстанието
След погрома на въстанието от ръководителите на ВМОРО се оттеглят в Гърция или в България и в Костурско остава единствено Митре Влаха. В края на 1903 година Иван Попов от София съобщава на дейците в Гърция, че Организацията е решил да възобнови четническата дейност. В средата на януари 1904 година в Костенарията пристигат Киряк Шкуртов, Нумо Желински и Костандо Живков, които наказват няколко предатели в Костенарията и се опитват да възстановят революционната дейност. Организирани са и крайните южни костенарски села, в които дотогава няма революционни комитети като Либешево, Бойно, Бела църква, Нестиме и Песяк. В средата на февруари 1904 година в Костенарията пристигат и Никола Добролитски, Пандо Сидов, Тома Янакиев, Кольо А. Цаконски и Васил Бружо от Добролища. Костенарските дейци се срещат в началото на април в Кономладската планина в Корещата с Митре Влаха, който вече е събрал чета от 5-6 души. Там пристига и Трайко Данданов с 8 души чета, а по-късно и 33 революционери избягали от Битолския затвор. Решено е Митре Влаха да остане околийски войвода на Костурско, Нумо Желински войвода на Костенарията, Кольо Добролитски – войвода на Нестрамкол, а Трайко Данданов – войвода на Пополето.
Хронология на революционните събития в района 1899 – 1908 Дата Убийство на видния български деец в Хрупища Георги Бабулев от платен агент на Костурската митрополия май 1899 Убийство на гъркоманите от Загоричани, дейци на гръцката пропаганда и агенти на властта Христо Цуцулев (учител) и Козма Клянков от Лазар Поптрайков юли 1899 Убийство на българския деец Христо Стамчето от Косинец от Сефедин ага от Света Неделя, член на бандитското семейство Меровци есен 1899 Убийство от ВМОРО на Незер, золумджия и убиец на Алексо Новачков от Поздивища 10 ноември 1899 Убийство от ВМОРО на Касъм ага от Капещица, золумджия и прекупвач на десятък април 1900 Убийство от войводата на ВМОРО Атанас Петров на Нуредин ефенди от Света Неделя, золумджия и прекупвач на десятък, причинило Нурединовата афера 6 май 1900 Убийство от ВМОРО на Абедин бей от Костур, едър земевладелец и изедник 1900 Убийство от ВМОРО на Трайко Мельов от Косинец като предател и агент на властта 1900 Убийство от ВМОРО на Сотир от Въмбел като предател и агент на властта 1900 Залавяне на пощата Битоля – Корча от четата на Митре Влаха, при което загиват двама стражари май 1900 Убийство на Накето Гершан, виден българин от Косинец, в местността Вир между Смърдеш и Косинец от Меровци 1901 Убийство от ВМОРО на Цильо Стойков от Лобаница като предател и изедник 1901 Иванчова афера юли 1901 Убийство в Костур на явния предател Трайко от Руля от четника Христо Леринчанчето, който се самоубива, за да не бъде заловен. Край на Трайковата афера януари 1902 Убийство от ВМОРО на Лазо Колев като предател и спомагач на изедниците Убийство от ВМОРО на Тефик ефенди от Албания в Поздивища като убиец и изедник ноември 1901 Убийство от ВМОРО на Зулфо от Шак в Косинец като народен изедник 1902 Сражение на четите на Атанас Петров и Кузо Стефов с аскер в Шестеово след предателство на гъркоманите Апостолови от Жупанища, в което загива Стефов и Малкото Наке 24 февруари 1902 Убийство на българския свещеник Васил Димитров от Желин от подкупени от владиката Герман Каравангелис турци 8 юни 1902 Убийство от ВМОРО на Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов от Желин като укриватели на убийците на отец Димитров и агенти на властта септември 1902
Източници Илинденското въстание в Костурско – Спомени на Манол Кочов и Наум Масалинков. Македонските бежанци в България – участници в нейния политически и културен живот, Камен Станев Един морален завет от Илинденското въстание, МНИ, Петър Кепов Евгени Чекаларов: Костурско с Васил Чекаларов е давано за пример в подготовката на въстанието от 1903 г. – Интервю за Агения Фокус Най-трагичният български край, Проф. Михаил Огнянов, „Детонация“
Илинденско-Преображенското въстание 1903 г., Николай Янакиев, Тодор Петров, Светлозар Елдъров Смилевскиот конгрес на Битолскиот револуционерен округ
Бележки
Категория:ВМОРО Категория:Дем Костур Категория:Дем Нестрам Категория:Дем Хрупища Категория:Дем Преспа Категория:История на Костур Категория:ВМРО