Богомила () е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География Богомила е главното село на областта Азот и е разположено на 50 километра западно от град Велес, на река Бабуна между планините Якубица и Бабуна. Богомила е спирка на железопътната линия Велес – Битоля.
История В Османската империя
Сведения за съществуването на селото има в османски дефтери от 1445 година.
В XIX век Богомила е българско село във Велешка кааза на Османската империя. През лятото на 1868 година австро-унгарският вицеконсул в Битола Петер Окули пише, че българското село Боговила край Велес е нападнато от 40 дебърски албанци на коне, които го плячкосали без никаква съпротива, тъй като повечето жители работели на полето. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Богомиле (Bogomilé) е посочено като село със 110 домакинства и 479 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Богомила има 900 жители българи християни.
През януари 1885 година в Богомила пристига английският офицер Хенри Тротър, който е на проучвателна мисия в Македония. Тротър се среща с местните българи, които му се оплакват от разбойничеството в областта.
В началото на XX век в Богомила пуска корени сръбската пропаганда в Македония и по-голямата част от жителите му в началото на века са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Богомила има 147 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богомила живеят 152 българи екзархисти и 1096 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.
В Сърбия и Югославия
През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Богумил (Bogumil) като наскоро посърбено българско село.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Богумил като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Мих. Иванов от Кочани е български кмет на Богомила от 29 януари 1942 година до 9 май 1942 година. След това кметове са Слави Н. Деянов от Вакарел (13 май 1942 – 30 октомври 1942), Асен хаджи Йорданов от Ваташа (17 ноември 1942 – 13 май 1943), Фердинанд Г. Михайлов от Соколарци (13 май 1943 – 12 август 1944) и Кръстю В. Илиовски от Скопие (12 август 1944 – 9 септември 1944).
Селото пострадва значително по време на Втората световна война. Български армейски и полицейски части провеждат Бабунската акция край селото с цел да унищожат Велешко-прилепския народоосвободителен партизански отряд „Димитър Влахов“.Сеченица 1942 , bogomila.makedoniko.com
В Северна Македония Според преброяването от 2002 година селото има 1794 жители.
Националност Всичко северномакедонци 471 албанци 2 турци 1 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 1
Забележителности Селската църква „Свети Атанасий“ (Долната църква) е от 1837 година. Манастирът „Свети Спас” е от 1996 година. За Горната църква „Свети Илия“ се смята, че е от XIII век. От първоначалната църква е запазен само олтарният дял и неговата живопис. По-късно на остатъците от стария градеж е изградена трапезария. В близост на Богомила се намира и манастирът „Свети Георги“ на надморска височина от около 800 метра, обиколен с висока букова гора и над поток.
Родният дом на основателя на ВМОРО Петър Попарсов – Попарсовата къща е превърната в 1986 година в къща музей.
Личности
Родени в Богомила Андрей Попарсов (? – 1918), български общественик и революционер Белко Янкула, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „две юници от добитъка, който се разпръснал по време на Крушевските събития“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Игнат Велков (Игнат Велкович), сърбоманин, четник при Йован Бабунски, участник в битката при Дреново в 1907 година Петко Станков (Петко Станкович), сърбоманин, четник при Йован Бабунски, участник в битката при Дреново в 1907 година Петруш Гьоргев (Петруш Гьоргевич), сърбоманин, четник при Йован Бабунски, участник в битката при Дреново в 1907 година, сражавал се на Солунския фронт през Първата сватовна война Петър Попарсов (1868 – 1941), български революционер Петър Преспанско-Пелагонийски (р. 1946), православен духовник
Починали в Богомила Андрей Попарсов (? – 1918), български общественик и революционер Пецо Кръстески (1916 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ Трайко Цветков (1792 – 1823), наричан Демир Трайко, участник в Гръцката война за независимост от 1821 година
Бележки
Категория:Села в община Чашка