Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), известен също като Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) (, съкратено ADHD), е разстройство на неврологичното развитие, характеризиращо се с екзекутивна дисфункция, водеща до симптоми като невнимание, хиперактивност, импулсивност и емоционална дисрегулация. Тези прояви са прекомерни, повсеместни и несъответстващи на възрастта, като значително затрудняват функционирането в различни среди.

Симптомите на СДВХ произтичат основно от нарушения в екзекутивните функции, а емоционалната дисрегулация често се разглежда като основен симптом. Екзекутивните способности включват умствените процеси, които стоят в основата на когнитивния, поведенческия и емоционалния самоконтролDenckla, M. B. (1996). A theory and model of executive function. A neuropsychological perspective. In: GR Lyon & NA Krasnegor (Eds.) Attention, memory and executive function, 57-69. Baltimore, MD: Paul Brooks Publishing CoLezak, M. (1993). Neuropsychological assessment. NY:Oxford и могат да бъдат обобщени като „способността да се поддържа адекватно равнище на функциониране за решаване на проблеми и постигане на бъдещи цели“.Welsh, M. C., & Pennington, B. F. (1988). Assessing frontal lobe functioning in children: Views from developmental psychology. Developmental Neuropsychology, 4, 199-230

СДВХ често се съчетава с други неврологични и психични разстройства, както и с някои соматични състояния, които могат да утежнят симптомите и да повлияят неблагоприятно на качеството на живот. Макар хората със СДВХ да изпитват затруднения при задачи с отложено възнаграждение, те могат да проявяват изключително интензивен и продължителен фокус върху дейности, които намират за силно интересни или стимулиращи – феномен, известен като „хиперфокус“.

Точните причини за СДВХ остават неизвестни. Метаанализи показват, че разстройството е предимно генетично, с наследственост между 70% и 80%,Faraone, S. V., Bellgrove, M. A., Brikell, I., Cortese, S., Hartman, C. A., Hollis, C., Newcorn, J. H., Philipsen, A., Polanczyk, G. V., Rubia, K., Sibley, M. H., & Buitelaar, J. K. (2024). Attention deficit/hyperactivity disorder. Nature Reviews. Disease Primers, 10, Article 11 като рисковите фактори се натрупват.Faraone SV, Asherson P, Banaschewski T, Biederman J, Buitelaar JK, Ramos-Quiroga JA, et al. (August 2015). "Attention-deficit/hyperactivity disorder" (PDF). Nature Reviews. Disease Primers. 1: 15020 Факторите на средата, които повишават риска, не са свързани със социални или семейни условия;"Intergenerational transmission of ADHD behaviors: More evidence for heritability than life history theor". europepmc.org. 2022Larsson H, Chang Z, D'Onofrio BM, Lichtenstein P (July 2014). "The heritability of clinically diagnosed Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder across the life span". Psychological Medicine. 44 (10): 2223–2229 те действат най‑често в пренаталния и ранния следродилен период.

Най‑значимите фактори на средата въздействат през ранната бременност. В някои случаи СДВХ може да бъде провокиран от конкретни събития, като травматично мозъчно увреждане, излагане на токсични вещества по време на бременност, значителни генетични мутации или тежка ранна депривация. В зряла възраст не се наблюдава специфичен биологичен вариант на СДВХ, който да започва de novo, освен ако не е вследствие на травматично мозъчно увреждане.

Разпространението на СДВХ варира в зависимост от използваните диагностични критерии: 5–7% от децата отговарят на критериите на ДСН‑IV (1994), докато по МКБ‑10 (1994) разпространението е 1–2%. Разликите между държавите се дължат основно на различни диагностични практики. СДВХ се диагностицира приблизително два пъти по‑често при момчетата, отколкото при момичетата, и около 1,6 пъти по‑често при мъжете, отколкото при жените. При момичетата разстройството често остава недооценено или се диагностицира по‑късно, тъй като техните прояви понякога се различават от типичните диагностични критерии.

Около 30–50% от хората, диагностицирани със СДВХ в детството, продължават да проявяват симптоми и в зряла възраст. Смята се, че около 2,58% от възрастните имат СДВХ с начало в детството. При възрастните хиперактивността често се трансформира във вътрешно напрежение, а много от тях развиват компенсаторни стратегии, които частично маскират симптомите. Разстройството може да бъде трудно различимо от други състояния или от вариации в нормалното поведение.

СДВХ оказва значително отрицателно влияние върху качеството на живот, като това често се утежнява от съпътстващи психични разстройства като тревожност и депресия.

Препоръките за лечение са разнообразни и обикновено включват комбинация от медикаменти, психотерапия и промени в начина на живот. Британските насоки препоръчват като първа стъпка интервенции в средата и психообразование за пациента и близките му. При персистиращи симптоми могат да се приложат обучение на родители, медикаменти или психотерапия (особено когнитивно‑поведенческа терапия), в зависимост от възрастта. Канадските и американските насоки препоръчват комбиниране на медикаменти и поведенческа терапия, с изключение на деца в предучилищна възраст, при които поведенческите интервенции са първа линия. Медикаментите са най-ефективната фармакологична терапия, но могат да имат странични ефекти, а постигнатите подобрения обикновено намаляват след прекратяване на лечението.

От 70‑те години на XX век СДВХ, включително неговата диагноза и лечение, е предмет на значителни обществени и научни дебати, ангажиращи лекари, учители, родители, политици и медии. Основните дискусии са свързани с причините за разстройството и употребата на стимулиращи медикаменти. Днес СДВХ е утвърдена клинична диагноза при деца и възрастни, а научният дебат се фокусира върху усъвършенстване на диагностичните критерии и терапевтичните подходи.

Между 1980 и 1987 г. разстройството е известно като разстройство с дефицит на вниманието (ADD), а преди това – като хиперкинетична реакция на детството. Симптоми, наподобяващи СДВХ, са описвани в медицинската литература още през XVIII век.

СДВХ е класифицирано като разстройство на развитието, поведенческо разстройство и неврологична патология. Като разстройство на развитието то се характеризира със забавено съзряване на самоконтрола. Това забавяне има и физиологични прояви: изследвания с ЯМР показват забавено развитие на фронталната кора, включително префронталните области, които при хората със СДВХ достигат зрялост приблизително пет години по‑късно в сравнение с типично развиващите се индивиди. Това се счита за една от основните причини за характерната симптоматика.Brain Matures A Few Years Late In ADHD, But Follows Normal Pattern

Признаци и симптоми Невниманието, хиперактивността (която при възрастните често се проявява като вътрешна ажитация), импулсивността и разрушителното поведение са сред най‑характерните прояви на СДВХ. Често се наблюдават и обучителни трудности, както и проблеми във взаимоотношенията Определянето на границата между нормални вариации в поведението и патологични прояви може да бъде предизвикателство, тъй като симптомите на СДВХ представляват крайна степен на характеристики, които се срещат и при здрави индивиди.

Според петото издание на „Диагностичния и статистически наръчник за психичните разстройства“ (ДСН-5) и неговата редакция от 2022 г. (ДСН-5-TР) симптомите трябва да бъдат налице поне шест месеца и да се проявяват в степен, значително надхвърляща очакваното за съответната възраст. За поставяне на диагноза се изисква наличието на най‑малко шест симптома на невнимание или хиперактивност/импулсивност при лица под 17‑годишна възраст и поне пет симптома при лица над 17 години. Проявите трябва да присъстват в най‑малко две различни среди — например в училище, на работа, у дома или в социални ситуации — и да водят до ясно изразено функционално увреждане. Освен това част от симптомите трябва да са били налице преди навършване на 12‑годишна възраст.

Проявления Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност се проявява в три основни варианта, които описват доминиращия модел на симптоми:Ramsay JR (2007). Cognitive behavioral therapy for adult ADHD. Routledge. с. 4, 25–26

Проява с преобладаващо невнимание (ADHD‑I): доминират симптоми, свързани с разсеяност, трудности в поддържането на внимание, неорганизираност и забравяне. Проява с преобладаваща хиперактивност‑импулсивност (ADHD‑HI): водещи са симптоми като двигателно или вътрешно неспокойствие, импулсивни действия, нетърпение и прекомерна активност. Комбинирана проява (ADHD‑C): налице са значими симптоми както на невнимание, така и на хиперактивност‑импулсивност. 

Таблицата „Симптоми“ представя критериите за ADHD‑I и ADHD‑HI според двете основни класификационни системи – МКБ‑11 и ДСН‑5. Симптоми, които могат да бъдат по‑добре обяснени с друго психиатрично или медицинско състояние, не се считат за симптоми на СДВХ при конкретния индивид.

В ДСН‑5 подтиповете, използвани в предишни издания, са заменени с термина проявления, за да се подчертае, че моделът на симптомите може да се изменя във времето и не представлява фиксирана подгрупа на разстройството. +СИМПТОМИВидСимптоми по ДСН-5 и ДСН-5-ТРСимптоми по МКБ-11С преобладаващо невниманиеНаличие на най‑малко шест симптома при деца и пет при юноши и възрастни, които са налице поне шест месеца и са несъответстващи на нивото на развитие. Изключение правят случаите, при които тези симптоми се обясняват по-добре с друго психиатрично или медицинско състояние:

Чести пропуска детайли и прави грешки от невнимание; Чести се затруднява да запазва фокуса върху една задачи или игрова дейност; Често изглежда, че не слуша, когато му се говори директно, дори при липса на очевидни разсейващи фактори; Често не изпълнява указанията докрай и изпитва невъзможност за довършване на задачи или задължения; Чести изпитва трудности в организирането на дейности, спазването на срокове и поддържането на ред; Често проявява неохота към задачи, изискващи постоянно внимание; Често губи вещи, необходими за изпълнение на задачи и дейности; Лесно се разсейва от външни стимули, а при юноши и възрастни – и от собствени мисли; Често забравя ежедневни задължения или се разсеяйва при изпълнението им.Симптомите на невнимание могат значително да нарушат академичното, професионалното и социалното функциониране. Те често отсъстват при силно стимулиращи или възнаграждаващи дейности, но се проявяват ясно при задачи, изискващи продължителни усилия или поддържане на концентрация. Типичните прояви включват:

трудности в поддържането на внимание и склонност към пропускане на детайли; лесна разсейваемост от външни стимули или собствени мисли; трудности в организирането на дейности и честа загуба на вещи; незавършване на задачи и проблеми с последователното изпълнение на дейности.

При тази проява симптомите на невнимание са водещи и доминират над проявите на хиперактивност‑импулсивност.С преобладаваща хиперактивност-импулсивностНаличие на най‑малко шест симптома при деца и пет при юноши и възрастни, които са налице поне шест месеца, са несъответстващи на нивото на развитие и водят до значимо функционално увреждане. Изключение правят случаите, при които тези симптоми се обясняват по-добре с друго психиатрично или медицинско състояние.

Чести извършва неспокойни движения с ръце или крака, върти се или извива тялото си при седене; Често се затруднява да остане неподвижен в ситуации, в които това се очаква, като по време на хранене, учебни часове или работни срещи; Често тича или се катери в неподходящи ситуации; при юноши и възрастни това често се проявява като вътрешно чувство на силно безпокойство; Изпитва трудности да участва спокойно в развлекателни дейности или игри; Изпитва трудности да участва спокойно в развлекателни дейности или игри; Говори прекомерно; Отговаря прибързано, преди въпросът да е зададен докрай, или довършва изреченията на другите; Затруднява се да изчаква ред, включително и на опашки;