Васил Христов Радославов е български политик и държавник, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Два пъти е министър-председател на България – през 1886 – 1887 (след абдикацията на княз Александър I Батенберг) и 1913 – 1918 година (по време на Първата световна война).

Биография

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч в семейството на Христо Попович, килиен учител в Ловеч. Брат е на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в родния си град Ловеч и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.Биография на Васил Радославов на сайта istoria.bg

Политическа дейност

От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886)Здравие - дигитално копие, 15/04/1885, No. 8, 66 стр. и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.

През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I Батенберг, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1894).

След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов,Черно море - дигитално копие, 29/07/1894, No. 109, 2 стр. но скоро отново преминава в опозиция.

Васил Радославов е министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Греков и правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1900).Свободен гражданин: седмичник, Орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 2, 11 март 1900 год, стр. 3 Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913 г.) Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 20 декември 1913 г. и отново от 23 декември 1913 г. до 1918 г., и управлява страната по време на Първата световна война.

Антируската реторика на Радославов впечатлява Фердинанд I, който започва да работи в тясно сътрудничество с премиера при оформянето на външната политика на страната.Варненски новини - дигитално копие, 23/11/1913, No. 359, 2 стр. През юли 1914 г. Радославов осигурява голям финансов заем от Германия и Австро-Унгария, но също така успява да забави българското влизане във войната.The day book, October 04, 1915, LAST EDITION, Image 30 / Library of the congress / на английски език / Посетен на 21 март 2025 Популярността му спада, след като България официално влиза във войната и държавния ресурс е насочени изцяло към военните усилия. Като министър-председател той ръководи освобождаването на Южна Добруджа и окупацията на Северна Добруджа през 1916 г. с помощта на германския генерал Аугуст фон Макензен, въпреки че този ход му отнема част от подкрепата от германското правителство, което иска част от територията за себе си.S.G. Evans, A Short History of Bulgaria, London, Lawrence and Wishart, 1960, p. 156 Радославовото правителство работи до юни 1918 г., когато е заменено от ново, оглавено от по-умереният Александър Малинов с надеждата той да посредничи за благоприятно мирно споразумение. Правителството на Радославов е обвинено в корупция и подчинение на Германия, а самия Радославов – за неуспеха на България да получи пълен контрол над Северна Добруджа с Букурещкия договор.

Съдебно преследване Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.

Скоро след сключването на Солунското примирие д-р Васил Радославов заминава за Германия на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в изгнание Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През 1923 г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война.Земледелец (вестник:ежедневник, Орган на Добруджанската окол. землед. дружба - Варна), бр. 12, 6 април 1923 г. Амнистиран е през лятото на 1929 г.

Умира в Берлин на 21 октомври 1929 година. Погребан е с почести в София на 3 ноември същата година.

Васил Радославов е женен за Евантия, дъщеря на варненския общественик Никола ПровадалиевСвободен глас - дигитално копие - 10/01/1909, No. 2, стр.3.

Награди и отличия Д-р Васил Радославов е един от едва шестимата българи, удостоени с най-високия държавен орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – през февруари 1918 г.

На 23 юли 1917 Васил Радославов е обявен за почетен гражданин на новоосвободената Силистра и на него е наименувана Дунавската градина.Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 19 от 08 август 1917, стр.3

Памет На Васил Радославов е наречена улица в квартал „Младост 4“ в София ().

Източници

Външни препратки Биография на Васил Радославов Политическа реч на министър президента д-р В. Радославов във Варна – Варненски новини, 22/11/1913, No. 358, стр. 3 – 4

Категория:Министър-председатели на България Категория:Министри на финансите на България Категория:Министри на вътрешните работи на България Категория:Министри на външните работи на България Категория:Министри на правосъдието на България Категория:Български политици от Първата световна война Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български юристи Категория:Академици на БАН Категория:Носители на орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ Категория:Българи в Берлин Категория:Починали в Берлин Категория:Родени в Ловеч Категория:Министри на просветата на България Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Възпитаници на Априловската гимназия Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив