Велвендо̀ ( или Βελβεντός, Βελβενδός, Велвендос) е малък град в Република Гърция, център на дем Велвендо в област Западна Македония.

География Велвендо е разположен на 420 m надморска височина, на 40 километра югоизточно от град Кожани, на десния бряг на големия язовир на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Фламбуро (Пиерия). Между Велвендо и село Катафиги е разположен Велвендският манастир „Света Троица“.

История Средновековие Разположените на входа на градчето църкви „Свети Мина“ и „Свети Николай“ са средновековни – първата е от края на XII – началото на XIII век, а втората от XIV век.

В Османската империя В 1528 година Велвендо има 651 домакинства с 2930 жители.

Енорийската църква „Успение Богородично“ е от 1807 година.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Велвендон (Velvendon) живеят 3020 гърци.

На етническата карта на Македония на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Волвендо (Volvendo) е представено като гръцко-турско село. Според него в градчето освен гърците живеят 300 турци.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велвендо е смесено гръцко-турско село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 546 къщи.

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Велвендо, Серфидженска каза, живеят 100 турци.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че във Велвендос (Βελβεντός), село в Серфидженския санджак, има 4000 православни гърци.

В Гърция През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в града влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Велвендо остава в Гърция. В 1923 година в градчето са заселени гърци бежанци. В 1928 година Велвендо е смесено местно-бежанско селище с 10 бежански семейства и 41 жители бежанци.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Велвендо на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Търнар Ταρνάρ Гликовриси Γλυκόβρυση Бурондза Μπουροντζα Алмири Αλμυρήместност на З от Велвендо по десния бряг на Бистрица Пруцово Προύτσοβο Дектис Δέκτηςместност на З от Велвендо по десния бряг на Бистрица

Църкви „Свети Антоний“, църква построена в 1967 година на 200 m северно от унищожения от Ксиролакас на 17 април 1967 година византийски храм. Старата църква е представлявала гробищна базилика с нартекс, женска църква, амвон и резбован иконостас. Сред спасените икони има една от 1664 година. В 1946 – 1947 година гробищата са преместени при църквата „Свети Димитър“ „Свети Апостоли“, възрожденска църква от 1867 година „Свети Атанасий“, църква построена на панорамно място на пътя за Палеограцано в 1920 година върху по-стар храм, споменат в стар миней от Велвендо като изграден в 1607 година „Свети Архангели Михаил и Гавриил“, построена през 1980 година в местността Керасиес „Свети Безсребреници“, строежът започва в 1922 и завършва в 1925 година. Архитектът Тисиос Цицфикис загива при строителните работи. Интериорът е дело на Николаос Бахцес и Н. Фкярас (Караянис). Църквата има притвор, женска църква и владишки трон „Света Богородица Ксеспирица“, църква на запад от Велвендо, разширена и обновена в 60-те и 70-те години на XX век, има седем икони от около 1730 година „Света Варвара“, параклис без дата, построен в горната част на селото, в непосредствена близост до мелницата. През 1970 е ремонтирана и е добавен притвор. „Свети Василий“, църква построена в края на XIX век, разширена в 1966 година. „Свети Георги“, средновековна църква на десния бряг на Ксиролакас „Свети Георги“, средновековна църква в Грачани „Свети Димитър“, средновековна църква в Грачани „Свети Димитър“, гробищна църква, започната в 1973 и завършена в 1976 година, до нея е запазена и старата църква „Свети Димитър“ във Фонца, малка църква от средата на ΧΙΧ век, изгоряла при пожар в 1952 година и възстановена и разширена в 1959 година. Три стари икони от храма се пазят в енорийската църква на градчето „Свети Дионисий Олимпийски“, втората енорийска църква на градчето, построена за бежанците от Палеограцано, Катафиги и Агия Кириаки, изгорени от германските окупатори в 1943 година „Свети Дух“, построена през 20-те години на XX век. В 1987 година е изработен иконостасът „Свети Евтимий“, църква от османско време, разположена в местността Краниес, по-късно реновирана „Животворящ източник“ „Свети Зинон“, нова църква в местността Галановриси „Свети Илия“. Построена е през османската епоха на гористия хълм Пиргос. Изписана е и е имала владишки трон, но е опожарена от германците през Втората световна война. Възстановена е в 1970 година „Свети Илия“, известна като Катнос. Построена е през османската епоха. Ремонтирана в края на XX век. „Свети Илия“, построена в 1933 година от американски емигранти „Свети Йоан Колибар“, разположена на склон на Кабанос, близо до река Авузяни, изградена е в 1986 година върху напълно разрушен стар храм „Свети Константин“, стара църква, разположена в местността Еклисиес (в превод Църкви) на десния бряг на Ксиролакас, обновена и разширена в 1990 година „Света Параскева“, църква без дата, обновена в началото на XX век, разположена в местността Ай Пневмата на пътя за Скепасмено „Свети Апостол Марк“, построена в 1971 – 1972 година „Свети Меркурий“, стара църква, разположена Амкуриос, отвъд Лафиста. До средата на XX век е гробишна църква. В 1962 година е ремонтирана, в 70-те години е построен нартекс, в 1993 – 1994 година е разширена и е подменен покрива, а в 1995 година е частично изписана. Две много стари икони от храма се пазят в централната църква „Свети Меркурий и Екатерина“, църква от 30-те, разширена през 70-те години на XX век. В 1995 година е построен притвор. В храма се пазят три икони от 1847 година „Свети Мина“, средновековна църква от XII – XIII век „Свети Некратий“, църква, разположена в местността Кариес и изградена в 1968 година „Свети Нестор“, църква, построена в 20-те или 30-те години на XX век, североизточно от Ай Марко „Свети Николай“, средновековна църква от XVI век „Свети Николай“, средновековна църква в Байко „Свети Николай“ в Като Брава от 1910 – 1912 година. В 1996 – 1997 година са проведени археологически разкопки на елинистическото селище в Като Брава от III–II век пр. Хр. „Свети Пантелеймон“, малка, ниска църква от османско време, изградена между метоха и „Свети Илия“, ремонтирана в 1986 година „Света Параскева“, средновековна църква при изворите на Авузяни „Света Параскева“, възрожденска църква в Плакес „Света Параскева“, открита църква с покрив, разположена североизточно от Велвендо, на 800 m височина в Камбуница. В непосредствена близост до църквата има руини от крепост от III век, реконструиран в V от Юстинан Велики „Свето Преображение Господне“, в местността Камбания, разширена в 1970 година „Свети Прокопий“, църква, построена в 1915 година в местността Батания, в 1960 година е разширена с нартекс и е сменен покривът „Свети Рафаил“, малка, еднокорабна базилика, построена в 1994 година в източната махала Бацко „Рождение на Свети Йоан Предтеча“, построена върху руините на по-стар храм „Свети Сава“, построена през 1967 година „Свети Стилиан“, построена от 1985 до 1992 година на пътя за Кожани „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, базилика с купол, построена в 1923 година. Иконостасът е изписан от Н. Бахцес в 1935 година. Иконостасната икона на Свети Спиридон вляво е дело на Харисиос Цукарданис от 1936 година. Иконостасната икона на светците покровители всясно също е стара. В 1987 година е добавен притвор „Света Троица“, възрожденска църква, построена около 1870 година „Свети Харалампий“, кръстокуполен храм, започнат в 1996 година край платановата горичка на Авузяни „Свети Христофор“, църква в едноименната местност на един хълм над равнината, разширена и обновена в 1970 година „Успение Богородично“, главна енорийска църква от 1807 година

Личности

Родени във Велвендо Антониос Ригас, гръцки андартски деец, четник, взел участие в нападението над българските костурски села Гръче и Жупанища под командването на капитан Лахтарас Георгиос Папазисис (1833 – 1895), гръцки военен лекар и революционер Димитриос Бирдас (1800 – 1852), гръцки лекар и учител Захарий Китроски, гръцки духовник Зинон Зорзовилис (1921 – 1997), гръцки политик, комунист Зинон Папанастасиу (1868 – 1935), гръцки бизнесмен и благотворител Йоанис Антониадис (1882 – 1952), гръцки поетΝτίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9) Маркос Паламидис, гръцки лекар и андартски деец, действал в подкрепа на гръцката църква в Скопие, Косовския вилает, агент от I ред Стаматиос Клеантис (1802 – 1862), виден гръцки архитект Харисиос Папамарку (1844 – 1906), гръцки просветен деец Харисиос, гръцки андартски деец, вероятно четник, изгорен жив от български четници

Литература Τσαρμανίδης, Α.Γ., „Ιστορικά στοιχεία για την εκπαίδευση και τη μετανάστευση στο Βελβεντό“, „Πρακτικά Επιστημονικού Συνεδρίου Βελβεντού“, Θεσσαλονίκη 1994.

Бележки