Епиграма (От , надпис през или ) е кратко сатирично стихотворение, което с остроумие и неочаквани обрати осмива даден човек или обществено явление. Разцвет епиграмата получава в древногръцката литература между 3 век преди н.е. и 1 век. След това традицията е продължена в римската и византийска литература, а по-късно и в тази на Ренесанса.
Едни от майсторите на епиграми са Радой Ралин, Александър Сергеевич Пушкин, Владимир Маяковски и Никола Боало.
За епиграмите е типично това, че са напълно завършени мисли, като всеки ред гласи (понякога с изключения) свое независимо послание, което се свързва с всички редове (за пример: № 1. епиграма по-долу)
Примери „Хайде наште! Яжте люти чушки! Стига сме си правили оглушки… Люти чушки няма и за семе! Нищо… и това ще понесеме!“ – Радой Ралин
„Натъпкан търбух за наука глух.“ – Радой Ралин
„Види баба иглата не види купата.“ – Радой Ралин
„Щом са ти мили рогата не се заяждай с агата.“ – Радой Ралин
Източници
Вижте също Афоризъм Епитафия Карикатура
Категория:Поетични жанрове Категория:Сатира