Петър Нешев Петровски (Станчо, Георги, Марин) е деец на БРП (к). Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Народна бойна дружина „Чавдар“. Командир на Партизански отряд „Христо Кърпачев“. Български офицер, полковник.
Биография Петър Нешев е роден на 24 април 1901 г. в с. (дн.гр.) Угърчин, Ловешко. Завършва 7 клас в Основното училище в с. Угърчин.
Работи последователно на гара Батановци, фабрика „Гранатоид“, жп линия с. Рила-Рилски манастир, с. Церово, с.Безденица, гр. Лом, мина „Лъв“, кариера „Атия“, шосето Любимец-Ивайловград (1920 – 1929). Участва в създаването на есперантско и въздържателско дружество в гр. Оряхово (1925 – 1926).
Член на БРП(к). През 1930 г. организира отпечатването на Работнически вестник. След провал емигрира в СССР. Завършва Международна ленинска школа.
Завръща се в България през 1933 г. Секретар на Софийския комитет на БРП(к). Арестуван три пъти: по време на Септемврийското въстание(1923), по време на Априлските събития (1925), като завеждащ техническата работа на ЦК на БРП(к) (1936). Осъден на 10 години затвор по ЗЗД (1936). Присъдата излежава в Софийския, Сливенския и Плевенския затвор.
Участие в Съпротивителното движение През 1941 г. е освободен по амнистия и се завръща в с. Угърчин. Цялото му семейство участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Секретар на Угърчинския партийния район и член на Ловешкия околийски партиен комитет. След провал преминава в нелегалност и е партизанин в Народна бойна дружина „Чавдар“ от 2 март 1943 г. Приема последователно партизанско име Станчо, Георги, Марин. Участва в бойни акции. Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1943).
От 23 юли 1943 г. е командир на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ и комендант на Ловешко-Троянския военно-оперативен район на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА. Командва всички бойни действия на отряда. Участва активно в установяването властта на ОФ в Ловешкия край. Командир на Гвардейска дружина след 9 септември 1944 г.
Офицер от БНА Работи като офицер в Българската народна армия. Началник-отдел в Генералния щаб. Военно звание полковник. През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запасаПротокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192.
Пенсионира се през 1955 г. Загива нелепо при пътен инцидент през 1973 г.
Награди Орден „Георги Димитров“ Орден „9 септември 1944 г.“ I ст. Орден „За народна свобода 1941 – 1944 г.“ Iст. Орден „Червено знаме на труда“
Източници
Сборник, Бойният път на партизанския отряд „Христо Кърпачев, Военно издателство, С., 1975. Мяшков, Марин, Никога няма да ги забравим, Военно издателство, С., 1989.
Категория:Командири на партизански формирования в България Категория:Партизани от Партизански отряд Христо Кърпачев Категория:Български комунисти до 1944 година Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Членове на БКП Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Родени в Угърчин