Фани (Стефанка) Добрева Попова-Мутафова е българска писателка, преводачка от италиански език и общественичка.

Биография Фани Попова-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 г. в Севлиево. Тя е дъщеря на генерал Добри Попов и племенница на генерал Стефан Нерезов. До 12-годишна възраст живее със семейството си в Италия, където баща ѝ следва и завършва Военната академия в Торино. Там тя учи в начално училище, взема уроци по италиански и пиано. В София завършва полукласическия отдел на Първа девическа гимназия през 1922 г. и същата година се омъжва за Чавдар Мутафов. Приета е да следва философия в Софийския университет, но заминава със съпруга си за Германия, където учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925) и слуша лекции по история на изкуството. През 1925 г. семейството се завръща в България. В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Има син  – Добри Мутафов, внучка – Фани Добрева-Турмачка.

Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“

Избрана е за член на ПЕН клуба в България през 1932 г. Член е и на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г

По време на Втората световна война се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща победите на Тристранния пакт и Обединението на Българските земи.

След деветосептемврийския преврат през 1944 г. изпада в немилост. Изключена е от Съюза на българските писатели заедно с редица други творци. Арестувана е и изправена пред шести състав на т. нар. народен съд. Осъдена е на 7 години строг тъмничен затвор и 10 хиляди лева глоба за „антиболшевизъм“, „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца престой зад решетките (13 октомври 1944 –8 септември 1945) е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си. През 1950 – 1951 г. отново е затворена и следствена, считана „като опасно за държавната сигурност лице“. Въдворена е в ТВО лагер край с. Ножарево.

В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев.Инна Пелева, „Български писателки – формули на неуспеха“, Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2009, № 2 (111).

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“.

През 1972 г., по повод 70-годишнината ѝ, е наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ І степен.Указ № 2508 от 28.Х.1972 г.

„Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията „Д-р П. Берон“ (1972).

В периода 2007 – 2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.

Умира на 9 юли 1977 г. в София.

Произведения

Жени (1927) Жената на приятеля ми (1929) Солунският чудотворец (1929/30) Недялка Стаматова (1933) Зарко и хвърчилата (1934) Огледало, нимби и цветя (1934) Велики сенки (1935) Дъщерята на Калояна (1936) На кръстопът (1937) Приказки за Крали Марко (1937) Христо Ботев (1937) Йоан Асен (1938/39) Последният Асеновец/Боянският майстор (1939) Княгиня Мария-Луиза (1939) Събрани творения. Том 1 – 10. С., Ив. Коюмджиев, 1941 – 1943: 1. Легенди (1941); 2. Велики сенки (1943); 3. Разкази – 1 том (1941); 4. На кръстопът (1941); 5. Солунският чудотворец (1942); 6. Дъщерята на Калояна (1942); 7. Йоан Асен ІІ (1943); 8. Боянският майстор/Последният Асеновец (1943); 9. Разкази – 2 том (1943); 10. Недялка Стаматова (1942). Новата българка (1942) Червената мантия (1943) Д-р П. Берон (1972) Когато бяха малки (1979) Асеновци. В 4 т. (2007 – 2009)

Вижте също Малката маркиза

Бележки

Източници Владимир Цачев. Фани Попова-Мутафова умря в пълна мизерия. В: Блиц, 23 ноември 2011 Катя Кузмова-Зографова. Как не бива да се пишат биографични книги днес. В: Литературен форум, бр. 5 (428), 26.09.-02.10.2000 г. Мирослава Георгиева. Пренаписване на авто/биографиите: Фани Попова-Мутафова. В: Култура, бр. 16, 19.04.2002 г. Цвета Трифонова. Писатели и досиета (2004). Йордан Вълчев. Дневниците на писателя дисидент (2004), стр. 304 – 308. Петър Величков. Автентичната версия на „Солунският чудотворец“. Предг. в: едноим. роман (2007). Петър Величков. Автентичната версия на „Дъщерята на Калояна“. Предг. в: едноим. роман (2008). Петър Величков. Роман за мъдрия, съгрешил цар Йоан Асен ІІ. Предг. в: „Йоан Асен ІІ“ (2009). Петър Величков. Краят на четирилогията „Асеновци“. Предг. в: „Последният Асеновец/Боянският майстор“ (2009). Ани Златева. Писателският съюз „Иван Вазов“ 1941 г. и конюктурните метаморфози на историческите факти. (За Фани Попова-Мутафова и народния съд, 1945 г.). В: Научни трудове, т. 1, кн. 1. Пловдив, изд. Пловдивски университет, 2006, с. 479 – 499. Павлова, Лалка, Асеновци и българската държавност в тетралогията на Фани Попова-Мутафова: монография. София: Бълг. писател, 2019. 371 с. : с ил., к.

Външни препратки От и за Фани Попова-Мутафова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Красимира Даскалова, Автор, общество, цензура. Щрихи към персоналната генеалогия на Фани Попова-Мутафова (PDF) Архивни материали на Фани Попова-Мутафова и критически текстове за нея, проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“ Андрей Ташев, „Фани Попова-Мутафова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

Категория:Български писателки Категория:Български автори на исторически романи Категория:Български публицисти Категория:Носители на орден „Кирил и Методий“ I степен Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Подсъдими по процеса на Шести състав на Народния съд Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Родени в Севлиево Категория:Починали в София