Оромите са африкански народ, населяващ главно Етиопия (32,1% от населението ѝ) и Кения. Те са разделени на регионални и племенни групи: в Централна Етиопия – тулама, в Западна Етиопия – меха, в Югоизточна Етиопия – арси, итту, котту, поле, джарсо, ала, бабиле и други, в Южна Етиопия – борана, в Северна Етиопия – азебу, райя, воло, в Кения – гуджи, част от борана (номади скотовъдци), както и оромо-фермери от долината на река Тана, смесени с банту, а освен това – и скитащи ловци от народността вату.

Езикът оромо принадлежи към кушитския клон на афразийското езиково семейство. Дели се на много различни диалекти. От 1991 г. оромо се пише на латински, преди това се използва етиопската азбука.

Повече от половината от оромо са мюсюлмани сунити, но сред тях има и християни (миафизти, лутерани, католици). Традиционните вярвания и култове също са широко разпространени: анимизъм, култове към прародителя Оромо, към пророк Аба Муда, към небесният бог Хуака, към божествата на земята.

История Оромо започват да се заселват в земите на Етиопия и Северна Кения много преди 20-те години на XVI век, обаче масовото мигриране на номадски скотовъци-оромо от района на Африканския рог в Етиопия започва едва тогава. От 60-те години на XVI век миграцията става много интензивна и се осъществява в 3 посоки: на север, североизток и запад. По това време оромо са част от множество от племена, съставляващи една хомогенна културна общност, но и образуват два големи оромо-съюза от племена – Баратум и Боран.

Районите на заселване при тези преселвания на оромо са разнородни. Оромо попадат в различни екологични условия и влизат в контакт с различни етнически групи. Местното население рядко оказва съпротива – като правило жителите се опитват да намерят убежище в труднодостъпни места и остават там след завземането на земята им от племената оромо. По-голямата част от населението на териториите окупирани от последните е подложено на изтребление или асимилация. Адаптирани млади мъже от местното население са включвани в системата на възрастовата йерархия на оромо, но получават различен социален статус. Когато оромо задържа незначителни не-асимилирани групи от местното население, те се превръщат в ендогамни групи, отношенията с които варират от военни сблъсъци до взаимноизгодни контакти. В някои случаи самите оромо са асимилирани.

Миграцията на оромо довежда до разпадането на културно хомогенната етническа група, към която те са принадлежали преди. В резултат на процесите, причинени от миграцията, структурата на социалното взаимодействие на някои бивши общности (Боран) изчезва. Те са заменени от нови общности, образувани въз основа на единството на социалната практика между териториалните групи на оромо. Част от тях са имали ислямски държави: Вало, Джима, Лиму, Гумо, Гома, Гера.

През XVIII и XIX век оромо са наети да служат на етиопските владетели и доминират над етиопската армия, а оромското благородство играе важна политическа роля. През втората половина на XIX век почти всички земи на Оромо са принудително присъединени към Етиопия. До средата на 70-те години на XX век официалната политика на етиопското правителство е принудителната амхаризация и християнизация на населението, което довежда до засилване на процесите на етническа консолидация. Отделни териториални групи на оромо (в районите Воло, Бегемдир, Годжам, Адис Абеба и др.) са асимилирани от амхарците, а в граничните югоизточни райони – от сомалийците.

Вижте също

Антоан Томсон д'Абади Езеро Тана Тиграи

Източници

Категория:Етнически групи в Етиопия Категория:Етнически групи в Кения