Димко Хаджииванов или Хаджи Димко е изтъкнат български възрожденски общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.Георги Баждаров. „Горно Броди“, София, 1929, стр.34 – 38„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.420 – 421.

Биография Роден е около 1813 година в село Горно Броди, тогава в Османската империя. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в Сярско, Мелнишко, Неврокопско и Драмско. Активно участва в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те и 70-те години.

Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854 – 1856, 1860, 1871 – 1876) и Сяр (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село Георги Зимбилев, който въвежда български език в обучението.Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 33 – 34. По негова инициатива през декември 1869 година в село Гайтаниново, Неврокопско се провежда народен събор с представители от Серския и Драмския санджак, който решава местните българи да се откажат от Патриаршията. Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869 – 1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към Българската екзархия. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.

Отдава много сили и материални средства в борбата с гъркоманите в която участва и цялото му семейство. През така наречената Хаджидимкова епоха, която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван, тормозен и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство. Заедно с Тодор Оланов е пратеник на Сярско в Учредителното събрание в Търново, за да изразят протеста на българското население срещу решенията на Берлинския конгрес. През 1879 година заедно с Дионисий Москов едва се спасява от заточение, но успява да избяга. За известно време се укрива в манастирите на Света гора, а оттам през Цариград се прехвърля в България. През лятото на 1880 година се установява със семейството си в Дупница.Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело. София, 1985, стр. 25. В края на живота му, правителството му отпуска годишна пенсия от 600 лева.Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 96.

През 1906 година серският учител Стефан Салгънджиев, пише за него в спомените си:

Почива през 1906 година на преклонна възраст, парализиран, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера Димо Хаджидимов и на свещеник Иван Хаджидимов. Негов зет е войводата Георги Зимбилев, а негов внук – лечителят Петър Димков.

Родословие

Вижте също Галерия от снимки на Димко Хаджииванов и семейството му

Бележки

Категория:Български общественици от Македония Категория:Български възрожденци Категория:Български хаджии Категория:Членове на Сярската българска община Категория:Родени в Горно Броди Категория:Починали в Дупница Категория:Български имигранти от Македония в Дупница