То̀дор Хрѝстов Жѝвков е политик от Българската комунистическа партия (БКП), който между 1954 и 1989 година оглавява тоталитарния режим в Народна република България (НРБ). През този период той заема различни ръководни постове – първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989). Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949). Често е определян като диктатор.
Като участник в комунистическото партизанско движение ползва псевдонима Янко. По време на управлението си и след това е известен с прозвищата Бай Тошо, Тато, Първия и Бившия Първи (тъй като е бил генерален (първи) секретар на ЦК на БКП).Човека и народа. Документален филм, България, 2012 г. Сценарист и режисьор: Светослав Овчаров
Биография Произход и младежки години Роден е на 7 септември 1911 г. в село Правец, Орханийско, в средно заможно семейство. Той е най-голямото дете на Христо и Маруца Живкови – след него се раждат брат му Георги и сестра му Цветана.
Дядо му Тодор по бащина линия е пъдар в Правец, а баба му Вуна е много набожна и има роднини във Влашко. Баща му Христо Живков, макар да притежава земеделска собственост, опитва да се занимава и с други дейности: работи като кожухар, прекарвайки зимите в работилници в Габрово; продава дървен материал в полските села на Северна България; опитва се да започне производство на овче сирене. Участва в Балканските и Първата световна война и получава подофицерско звание.
Майка му Маруца Живкова е от сравнително заможното семейство Гергови, преселило се в Правец от Сомовит и отворило хан и кръчма на шосето от София за Варна. След женитбата им семейството се премества в близкия град Орхание. За разлика от съпруга си, който получава начално образование, тя не е ходила на училище, но говори добре български и влашки.
Тодор Живков започва образованието си в родното си село, като повтаря първо отделение (сега първи клас). В годината, когато завършва началното си образование, в селото е открита прогимназия, където продължава да учи. За кратко прекъсва обучението си по финансови причини поради заболяване на баща му, като се опитва да работи във фабрика за керемиди в Горни Богров, но скоро се връща в Правец и през 1926 година завършва прогимназията. След това учи в гимназията в Орхание, където живее през седмицата, а в събота след училище и в неделя е в Правец. В гимназията се включва в местна група на Въздържателното движение. Там участва в организирането на ученическа стачка, за което има неприятности с полицията и въпреки успеха на стачката е принуден през 1929 година да напусне училището и да замине за София.
През есента на 1929 година Тодор Живков се записва в Графическото училище при Държавната печатница. Докато учи там през следващите години, се издържа, работейки като келнер в ресторанти. Живее в сграда, давана под наем на ученици и студенти, на улица „Петрохан“ 17 в кв. Подуяне.
Малко след постъпването си в Графическото училище Живков става член на Българския комунистически младежки съюз – младежка организация на БКП, като известно време е секретар на нейна местна организация в училището. През лятото на 1931 година е арестуван, след като при закриването на комунистическо събрание от полицията удря по главата с тухла началника на полицейски участък, но по неясни причини е освободен, без да бъде съден. На 1 май 1932 година отново е арестуван за кратко. Завършва Графическото училище през 1932 година, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница.
Политическа дейност до 9 септември 1944 г. Софийска организация на БКП През лятото на 1932 година Тодор Живков е приет за член на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) при набирането на т.нар. „Кофарджиев набор“, наречен на убития предишната година комунистически функционер Никола Кофарджиев. Малко след това оглавява смятаната за голяма (30 – 40 души) партийна организация в Държавната печатница, а през есента става член на II районен комитет на партията в Подуяне, отговарящ за пропагандата. Според официалните му биографии през следващата година му е възложено да координира демонстрациите в София в подкрепа на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес.
В края на 1933 година Живков е уволнен от Държавната печатница след конфликт с ръководството, защото настоява за създаване на кооперативен стол в предприятието, и през следващите месеци работи в частни печатници. През януари 1934 година отново е арестуван за кратко и е разпитван неколкократно, включително лично от високопоставения офицер в Държавна сигурност – Никола Гешев. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година няколкостотин работници в Държавната печатница са уволнени, а при връщането им на работа в края на годината сред назначените отново е и Тодор Живков. Междувременно през октомври отлага за втори път военната си служба, представяйки документ, че е записан за студент в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). В края на 1934 година става секретар на III районен комитет в кв. Лозенец и член на окръжния комитет на БРП (т.с.)
Многократните арести на Живков, които не водят до съществени последици за него, пестеливото им описание в автобиографичните му текстове и непълните полицейски досиета за него от онзи период предизвикват съмнения, че той е сътрудничил на властите. Партийни функционери, като Райко Дамянов и Борис Тасков, го обвиняват за разкриването и арестите на ръководството на окръжния комитет в София в края на 1934 година, за което според тях през следващата пролет той е изключен от партията. Според официалните биографии на Живков той само е отстранен от окръжния комитет заради несъгласие с крайно левия уклон на комитета. В резултат от наложеното му партийно наказание – изключване или забрана да заема ръководни длъжности, той прекъсва работата си в БКП до 1942 година. По молба на самия Живков наказанието му е преразгледано и отменено през 1949 година.
Престой в провинцията Малко след наложеното му партийно наказание Живков е взет в Трудова повинност и от 10 май до 19 октомври 1935 година служи в 6-а рота на 1-ва пехотна работна дружина, която работи по пътни строежи около София. Уволнен е по-рано от нормалния 8-месечен срок, като вероятно използва възможността за откупуване на оставащата му служба. След края на службата си като трудовак се връща на работа в Държавната печатница, а през 1936 – 1937 година работи в частната печатница „Стайков“. От 1937 до март 1938 година е секретар на районната организация на Работническия младежки съюз в Подуяне.
През пролетта на 1938 година Живков напуска работа и отива в павликенското село Дъскот, където приятелката му Мара Малеева получава работа като участъков лекар. През следващите месеци той живее там, без да работи, издържан от Малеева, като участва в самодейни театрални постановки. Съжителството им на съпружески начала предизвиква неодобрение в селото и през април 1939 година двамата сключват граждански брак в Павликени.
По това време Живков си поставя за цел да положи гимназиални зрелостни изпити, за да продължи образованието си в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, което тогава не може да стане със завършеното от него средно техническо образование. През октомври 1938 година полага приравнителни изпити в Трета мъжка гимназия в София, след което през пролетта и есента на 1939 година прави опити да се яви на матурите в Павликенската гимназия, но му е отказано по бюрократични причини.
В края на 1939 година Малеева е назначена в пазарджишкото село Лесичово, където семейството прекарва няколко месеца. Там Живков оглавява самодейната театрална трупа и негови постановки получават положителни отзиви в местния печат. През февруари 1940 година Живков и Малеева напускат Лесичово и след кратки престои в Правец и чирпанското село Оризово през август се установяват в Говедарци край Самоков, където през следващите години Малеева е участъков лекар. Там Живков отново се занимава с читалищна самодейност. Според официалната му биография възстановява разпадналата се партийна организация в селото, но местни комунистически активисти отричат той да е проявявал политическа активност през периода, не е засегнат и от няколкото процеса срещу комунистически организации в района. По време на войната в Говедарци са разположени командни структури на армията и достъпът до него е строго контролиран, но Живков се движи свободно и често пътува извън селото.
През 1942 година в Говедарци се ражда дъщеря им Людмила, а малко след това семейството се установява в София. По онова време Живков успява да премине гимназиалните зрелостни изпити в Трета мъжка гимназия и се записва да следва право в Софийския университет, но няма данни да е посещавал учебни занятия там.
В партизанското движение След продължителен период, в който няма достоверни сведения за участие на Живков в комунистически организации, през ноември 1942 година той става секретар на районния комитет на Комунистическата партия в софийския кв. Ючбунар. През юли 1943 година, след поредица от арести на комунистически функционери, е включен в софийския окръжен комитет, оглавяван по онова време от Георги Чанков.
Ролята на Тодор Живков в Партизанското движение е спорна, макар че по-късно той ѝ придава голямо политическо значение и официалната историография на режима често преувеличава нейното значение. От юни (април, по други сведения) 1943 година по решение на Софийския окръжен комитет на БРП Живков е включен в оглавявания от Лев Главинчев щаб на Първа Софийска въстаническа оперативна зона – факт, който е изцяло отричан от враждебни към него комунистически функционери като Петър Семерджиев. През следващите месеци Тодор Живков е основна връзка между окръжното партийно ръководство в София и действащия в Ботевградско Партизански отряд „Чавдар“. На този пост установява близки отношения с редица членове на отряда, които по-късно са сред близките му сътрудници в управлението – Добри Джуров, Йордан Йотов, Димитър Станишев, Христо Русков.
На 2 – 3 февруари 1944 година Тодор Живков се среща с ръководството на отряда „Чавдар“ в хижа „Владко“ под връх Мургаш, предавайки указания за масовизиране на партизанското движение – комунистическата историография нарича това събрание Трета мургашка конференция. На 2 април той отново пътува до хижата за т.нар. Четвърта мургашка конференция. Там той съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за окрупняването на отряда в Партизанска бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров. В последвалия период на активни мерки на царските власти срещу бригадата „Чавдар“ и разследвания срещу нейни членове в архивите на полицията не са запазени никакви сведения за Тодор Живков.
На 19 април Живков лично участва в мобилизирането на нова група партизани в Локорско и съседните села, като по негово нареждане е отменена планирана акция за снабдяването им с оръжие от близко военно поделение и групата. Междувременно от 26 април властите започват масирана акция срещу бригадата „Чавдар“, като основният удар е нанесен на 3 май, част от ръководителите са убити, а командирът Добри Джуров е тежко ранен. Самият Живков се намира встрани от основните бойни действия с група от около 40 партизани (Теренски батальон).
След разпръскването на бригадата „Чавдар“ Живков се придвижва с Теренския батальон към Якоруда. По онова време – през август според официалната му биография – той се сдобива с издаден от военното разузнаване открит лист с дата на издаване 3 май на името на Иван Томов, който му позволява да носи оръжие и да се придвижва свободно из страната. Такива документи са издавани на сътрудници на службата, но според Христо Русков той го получава срещу подкуп, даден на полковник от военното разузнаване. Живков разполага и с фалшива лична карта с името Янко Марков, откъдето идва и нелегалното му име Янко.