Преход на България към демокрация и пазарна икономика

Българският преход към демокрация и пазарна икономика е общото название на историческите, политическите и икономическите процеси за установяване на демокрация в България в годините след Ноемврийския пленум на ЦК на БКП през 1989 г. Често за краткост се нарича само „Преходът“ или „Българският преход“. Част от революциите в Източна Европа през 1989 г.

Времеви граници Началото на прехода някои автори поставят на 10 ноември 1989 г., когато се провежда пленум на ЦК на БКП и Тодор Живков е свален от власт. Според други това е 19 януари 1990 г., когато е отменен член 1 от Конституцията на НРБ за ръководната роля на БКП в държавата.

Липсва официално съгласие и за това дали този преход е завършил и какви са етапите му. Според някои автори първият етап е смяната на властта (от 1989 – 90 г. до свикването на VII велико народно събрание), следват периодите 1991 – 1996 г., 1997 – 2001 г., 2001 – 2006 г., и за край на прехода се счита приемането на България в ЕС. Предишната тоталитарна система с повсеместно доминиране на БКП е успешно заменена със система на политически плурализъм. От 1990 до 2007 г. се сменят 12 правителства с участие на голям брой политически партии. Приети са нова конституция и множество закони. Постигнато е членство в ЕС и НАТО. Българската икономика преминава от държавна централизирана планова система към пазарна икономика, основана на частната собственост. Настъпват дълбоки социални промени в обществото.

Според мнение на Иван Костов от 2019 г.:

Предистория Икономически предпоставки Икономиката на България е планова. Стопанската структура през 1989 г. (по съвременни данни) включва секторите: 59,4% промишленост (с развити машиностроене, електротехника и електроника), 29,7% услуги, 12,9% земеделие. Външната търговия обаче е предимно със страните от СИВ (75%), от тях 55% със СССР, макар че през 80-те години расте вносът на суровини и материали от западни страни. До началото на 80-те търговският баланс е положителен, но през 1985 г. търговският баланс вече е отрицателен с дефицит от около 1 млрд. долара. До края на 80-те България влиза в икономическа криза, свързана не само с хроничен недостиг на конвертируема валута, но и със стокови дефицити, което естествено довежда до нарастваща инфлация. Външният дълг расте главоломно от средата на 80-те години, още през 1987 г. надхвърля по обем БВП и в края на 1988 година достига 10,7 милиарда долара, а опитите за получаване на външни кредити се провалят и страната навлиза в Дългова криза, продължила от 1987 до 1994 година. На среща с МВР от 25 ноември 1989 г. Петър Младенов описва ситуацията в икономиката като много тежка.Секретно! Слово на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов на срещата с актива на МВР, състояла се на 25.11.1989 г., с.105 Данните за икономическия прираст са били неверни и от 1983 г. до 1988 г. всяка година икономическата ситуация е била все по-лоша. След разпадането на СССР и пазара на СИВ (1989 – 1992) българската икономика се оказва неконкурентна за други пазари.

Гласност и преустройство С избирането на Михаил Горбачов за Генерален секретар на ЦК на КПСС през 1985 г. в СССР започва „Перестройка“ – икономически реформи за повишаване на жизнения стандарт. Тя оказва голямо влияние в страните от социалистическия лагер и особено в източноевропейските. Съпътствана е от „Гласност“ – след дългогодишно ограничаване на свободата на словото се дава възможност на хората свободно да изразяват своето мнение, появяват се независими медии, публикуват се стотици книги, останали неиздадени поради наличието на цензура. Започва да се чува все повече мнението на дисидентите и интелигенцията. Тези промени поставят началото на разпада на социалистическата система в Източна Европа.

Политически предпоставки

Възродителен процес

През 1984 г. ЦК на БКП начело с Тодор Живков предприема стъпки за смяна на имената на българските турци. Около 850 000 българи и турци са заставени да променят арабско-турските си имена с български. Наред с това са им забранени традиционното облекло, ислямските ритуали, мюсюлманските празници, както и правото да говорят на турски език. Реакцията на потърпевшите се излива в открити демонстрации, бунтове и терористични актове, а България е критикувана на международно ниво.

През май 1989 се провежда втора вълна на протести и желаещите да се изселят получават възможност да заминат за Турция. Следва мащабна изселническа вълна (Голямата екскурзия); заминават около 360 хиляди души, макар че около 40 хиляди се завръщат преди да са изтекли тримесечните им визи. В България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично. Затруднения изпитват местната промишленост и селско стопанство, както и големите индустриални предприятия в цялата страна, където работят български турци. Налага се българските власти да организират прибирането на реколтата в обезлюдените райони с помощта на бригадири – войници и ученици. Тази втора вълна на съпротива изиграва значителна роля в откритото гражданско противопоставяне на режима в последните му години.Медиапул: Съпротивата на турците бе катализатор и за нашите меки интелигентски акции – интервю с Антонина Желязкова

Неформални организации С отхлабването на хватката на режима след Хелзинкските споразумения и особено с влиянието на перестройката и в България става възможно съществуването на организирана дисидентска опозиция. Това са т.нар. „неформални“ граждански организации от екологичен, правозащитен и синдикален тип, възникнали и развили се от 1988 г. нататък: през януари 1988 г. Илия Минев основава Независимо дружество за защита правата на човека; на 8 март 1988 е основан Обществен комитет за екологична защита на Русе; на 3 ноември 1988 е основан Клуб за подкрепа на гласността и преустройството; на 8 февруари 1989 – синдикат „Подкрепа“. Малко по-късно, през пролетта и лятото на 1989 са създадени още организации: Екогласност, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Съюз на репресираните след 1945 г., движение „Гражданска инициатива“. Членовете на тези организации се стремят към публичност и я добиват чрез интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа“, „Дойче веле“, ББС и „Гласът на Америка“. Журналистката Румяна Узунова прави близо 400 интервюта.

През есента на 1989 дейността на неформалните организации става все по-открита. В Народното събрание на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци.Начало на „Голямата екскурзия“, посетен на 10.10.2008 г. По повод провеждането на международен екологичен форум в София „Екогласност“ започва подписка срещу проекта „Рила – Места“ и в градинката пред „Кристал“ на 26 октомври има сблъсъци с милицията. На 3 ноември шествие от няколко хиляди души внася подписката в Народното събрание. От този момент нататък режимът започва да губи контрол над положението. С цел да се свали напрежението и да се изземе инициативата от демократическата опозиция преди тя да се е обединила, някои от членовете на ЦК на БКП замислят решителни действия.

Към парламентарна демокрация Десети ноември

На 9 ноември 1989 г. пада Берлинската стена, а Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на ЦК на БКП. За 10 ноември е предвиден пленум на ЦК на БКП, който трябва да я приеме. Наред с това и неочаквано за Тодор Живков, той е освободен и от поста председател на Държавния съвет (тогава държавен глава) и неговото място заема Петър Младенов. Счита се, че този вътрешнопартиен превратОценка, че превратът е вътрешнопартиен, дават историците Михаил Груев и Искра Баева, както и президентът Желю Желев. е извършен от Петър Младенов в съучастие с Андрей Луканов и Добри Джуров. Независимо от оценките датата 10 ноември се запомня като начало на настъпилите промени.

След свалянето на Живков На 17 ноември 1989 г. Народното събрание избира Петър Младенов за председател на Държавния съвет. На 18 ноември първият свободен граждански митинг, свикан от неформалните организации на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски", събира хиляди въодушевени софиянци. На него неформални и интелектуалци говорят за демокрация, за свободни избори, издигат гласове срещу номенклатурата и в защита на човешките права. Все още не става дума за политически плурализъм или премахване на БКП. Такива лозунги се издигат малко по-късно, през декември, когато вече всекидневно се провеждат нови подписки, шествия и митинги. Българските мюсюлмани започват настойчиво да искат връщане на имената. Възстановяват се съществували до 9 септември 1944 г. политически партии, като Демократическата, Радикалдемократическата и БСДП. Неформалните организации се обединяват в Съюз на демократичните сили на 7 декември 1989 г. Така се поставя началото на политическата опозиция на БКП.

В резултат на народния натиск на своя пленум на 11 – 13 декември 1989 г. ЦК на БКП взема решение да предложи отмяната на Член 1 от конституцията, регламентиращ монопола на БКП върху властта.Член 1 от Живковската конституция гласи: „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.“ Петър Младенов изнася доклад „За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи“.в. Работническо дело от 12.12.1989 г. Пленумът също решава да изключи Тодор Живков, Милко Балев и Владимир Живков от БКП; да се изработи нов избирателен закон и да се проведат парламентарни избори през второто тримесечие на 1990 г.; да се изработи проект за нова конституция; да се прецени целесъобразността от съществуването на Държавния съвет и да се свика нов партиен конгрес.

Част от взетите на пленума решения трябва да се узаконят чрез гласуване в Народното събрание на негова сесия на 14 декември. Опозицията свиква голям митинг на площада пред парламента и настоява за ускореното премахване на Член 1 и за деполитизация на държавните институции. След края на митинга група депутати (Станко Тодоров, Милена Стамболийска, Благовест Сендов и Нешка Робева) излизат и се опитват да говорят пред митингуващитеСпоред Живковската конституция е необходим един месец за гласуване на промяната и депутатите се опитват да обяснят това., но са посрещнати с викове: Оставка! Оставка! Вън от парламента!. Петър Младенов също прави опит за обръщение към гражданството като държавен глава, но бива освиркан и произнася фразата, която по-късно прекъсва политическата му кариера: По-добре танковете да дойдат!имайки предвид реалната опасност разгневената тълпа да нахлуе и да се разправи с депутатите и охраната в парламента. Събитията са заснети от оператора Евгений Михайлов, но репликата става известна едва през юни 1990 г. като част от предизборен видеоклип на СДС С усилията на ръководителите на СДС, призоваващи хората да се разотидат, напрежението е свалено, но хората продължават да изискват незабавни промени.Например на другия ден Васил Станилов обявява безсрочна гладна стачка с искане за незабавната отмяна. Към него се присъединяват десетки хора на изкуството и интелектуалци и на 15 януари 1990 г., месец след внасянето на предложението, Член 1 е отменен.