Стефан Димитров е български революционер, велешки войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Биография

Стефан Димитров е роден в 1876 година в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя, днес Склитро, Гърция. Началното си образование получава в родното Зелениче, а гимназия завършва в Пловдив, откъдето е и приятелството със Стефан Николов – Калфата. Учи математика в Софийския университет, но в 1900 година го напуска и става учител в кукушкото трикласно училище. Влиза във ВМОРО.

През май 1901 година по време на Солунската афера заедно с 12 съмишленици е арестуван от турската власт. Осъден е на 7 години затвор в Подрум кале, но е амнистиран през 1903 година след Илинденско-Преображенското въстание. След завръщането си става четник при Апостол Петков в Ениджевардарско.

През пролетта на 1904 година е изпратен от ВМОРО за войвода във Велешко на мястото на убития Никола Дечев, където негов подвойвода е Пеню Шиваров. От 2 май до 5 юни Стефан Димитров е делегат на Прилепския конгрес, организиран от Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев и други, с цел възстановяване революционните райони след въстанието. Стефан Димитров влиза в разпра с близкия на Борис Сарафов, Иван Наумов – Алябака, в резултат на което дълго време организацията във Велешко страда.

Чета на Стефан Димитров, 12 март 1904 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Стефан Димитров Зелениче Леринска 2. Тодор Найденов Тетевен Тетевенска ранен 3. Васил Тодоров Шестеово Костурска 4. Панайот Николов Джумая Джумайска 5. Пандо Костов Велес Велешка 6. Михаил Дедович Цетине Черна гора убит 7. Стоян Радович Цетине Черна гора убит 8. Стефан Николов Карлово Карловска убит 9. Костадин Георгиев Карлово Карловска 10. Христо Атанасов Аланово Пловдивска ранен 11. Константин Панайотов Одрин Одринска убит 12. Христо Койчев София Софийска 13. Иван х. Тодоров Банско Разложка 14. Ванчо Йотов Ловеч Ловешка 15. Стефан Николов Зелениче Леринска предал се 16. Илия Караджов Кавадарци Тиквешка 17. Иван Николаев Пловдив Пловдивска ранен 18. П. Шиваров Чирпан Пловдивска„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9

На 23 декември 1904 година Димитров залавя в Башино село сърбоманския четнически войвода Наце Янкович и го екзекутира.

На 2 януари 1905 година Стефан Димитров участва на Скопския конгрес на ВМОРО, на който присъстват още Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Атанас Бабата, Мише Развигоров, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.

През февруари 1905 година при село Богомила Стефан Димитров дава сражение на Григор Соколов - Ляме. Без жертви двете чети се оттеглят, но на 15 април, с помощта на Кямил ага, четата на Стефан Димитров разбива сръбската чета на Тренко Руянов в местността Яворът, между селата Бистрица и Црешново. Чета на Стефан Димитров, 5 февруари 1905 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Стефан Димитров Зелениче Леринска убит 2. Дачо Йотов Турски извор Тетевенска убит 3. Милан Митрев Гърнчище Прилепска убит 4. Милан Ацев Велес Велешка убит 5. Коста Чичовалиев Чичево Велешка убит 6. Игнат Саздов Велес Велешка убит 7. Иван Христов Папрадище Велешка убит 8. Алексо Пешов Велес Велешка убит 9. Коце Гюрундов Велес Велешка по болест 10. Станко Александриев Ловеч Ловешка завърнал се 11. Йордан Михайлов Галичник Дебърска 12. Михаил Радев Цапари Битолска по болест 13. Стойче Нешков Подино Битолска 14. Илия Василиев Стари град Велешка убит 15. Илия Дамянов Прилеп Прилепска 16. Михаил Герджиков Пловдив Пловдивска 17. Ристо Митрев Велес Велешка 18. Никола Гелев Велес Велешка„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9

Стефан Димитров загива на 5 май 1905 година при село Гостиражни след изненадващо нападение на четата на Григор Соколов. На негово място велешки войвода става Панчо Константинов, а на помощника на Димитров Пеню Шиваров е забранено да работи повече във Велешко.Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.Аврамов, Стефан. "Революционни борби въ Азот (Велешко) и Поречието", Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929

За него се пее песента „Слушам буките кай бучат“.

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Родени в Зелениче