Ва̀рош () е краен квартал на град Прилеп, Северна Македония.
География Варошът е разположен западно от центъра на града.
История В края на X век Варош е седалище на епископия. Църквите „Свети Димитър“ и „Свети Никола“ са от ХІІІ век, „Св. св. Петър и Павел“, „Свети Атанасий“ и манастирът „Свети Архангел“ са от XIV век, а „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“) е от XV век.
В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година са отбелязани 135 ханета (домакинства) във Варош.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Стефан Андреев). В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година във Варош са отбелязани 131 ханета.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
През ХІХ век Варош е чисто българско село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Варош (Varoch) е посочено като село със 113 домакинства и 585 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Варош има 1380 жители българи християни и 12 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Варош е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 210 къщи.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Варош (Varoche) има 1680 българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Варош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Според преброяването от 2002 година селото има 3458 жители.
Националност Всичко македонци 3436 албанци 0 турци 0 роми 7 власи 1 сърби 11 бошняци 0 други 3
Личности Родени във Варош Александър Пепелюгов, прилепски селски войвода на ВМОРО, убит от турци Боро Митрикески (1927 – 2018), скулптор от Република Македония, академик Боян Барлаков (1881 – след 1943), български революционер от ВМОРО Гьорче Петров (1865 – 1921), български революционер, водач на ВМОРО Димитър Илиев (1895 – 1957), български общественик Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български просветен и църковен деец Димко К. Чавлев (? - 1905), четник от ВМОРО, загинал край местността Църници в сражение с турците Дончо Северков (? - 1942), войвода на ВМРО, убит от партизаните Иван Пепелюгов, деец на ВМОРО, участвал в убийството на сърбоманския войвода Вангел Скопянчето в 1915 година Иван Смичков (1878 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО Йордан Попев – Варошлия (? - 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражението при Чанище Йордан Николов (1872 – 1927), български просветен деец, директор на Солунската девическа гимназия Кирил Янчулев (1889 – 1961), български военен деец, генерал-майор Костадин Дингов (около 1815 – 1895), български духовник и общественик Кръсто Славов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33 Мице Козароски (1910 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ Сотир Пепелюгов, български военен деец, полковник Тоде Диме Терзия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „набавяне на обувки за българските разбойници даване на убежище“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Починали във Варош Григор Марков Соколов (1901 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 246
Бележки
Категория:Прилеп Категория:Квартали в Северна Македония Категория:Паметници на културата в Северна Македония