Солунската българска католическа семинария или гимназия (), наричана Зейтинлъка, е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Солун 28 години - от 1886 до 1914 година. Заедно с гимназията на отците възкресенци в Одрин, Зейтинлъкът е едно от двете водещи български католически учебни заведения в Османската империя.

История Първото училище

В 1851 година на ордена на лазаристите е поверена Солунската мисия. Целта на лазаристката мисия е да разпространява униатството сред българите в Солунско и Кукушко. В 1863 година отец Жан Тюрок, лазаристки енорийски свещеник в Солун, пише до Конгрегацията за разпространение на вярата:

Първото училище е открито още в 1859 година, като отец Тюрок моли за финансова помощ, тъй като издръжката на всяко дете струва 300 франка годишно, което означава, че учениците са били на пансион. Заедно с преподаването на български език в училището се преподава и френски.

Сведения за това училище има в писмата на отец Тюрок: на 2 юни 1861 година той пише на главата на лазаристите Жан-Батист Етиен, че „е приел в откритото училище при католическата енория в Солун дванадесетина български деца“; на 20 май 1863 година Тюрок докладва, че е наел български учител за преподаване на български език, на когото плаща лично.

В 1861 година в околностите на Солун до парка Зейтинлъка започва да се строи Домът на сестрите викентинки - женското разклонение на лазаристите, който е завършен в 1862 година. В 1864 година отец Жан Тюрок премества българското училище в Дома на викентинките. в която заедно с другите католици учат и децата на българите униати. В 1867 година главата на Солунската лазаристка мисия отец Аугусто Бонети пише: „В 1864 год. преместихме на полето, в Зейтинлъка, това българско училище, което почваше вече да дава някои плодове.“

Семинарията

С течение на времето броят на учениците се увеличава и се появява нуждата от специална сграда. Лазаристите имат планове за изграждане на сграда с три крила – за гимназия, семинария и професионално училище, но с учредяването на Българската екзархия в 1871 година, униатското движение запада, а основаната в 1880 година Солунската българска екзархийска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ започва да задоволява и нуждата от училищни кадри и така лазаристкото училище се ограничава само за нуждите на униатите.

Строежът на новата сграда до Дома на викентинките започва в 1883 година под ръководството на отец Бонети и завършва в 1885 година, като от трите крила се построяват само две. Красивата, масивна, триетажна сграда има всичко необходимо за модерно учебно заведение с пансион и е обградена с градини.

В учебната 1886 – 1887 година в новопостроената сграда, така наречения днес Лазаристки манастир, е основана българската католическа семинария, която да привлича деца от униатски семейства от Южна Македония. За да се отклонят подозренията на османските власти, училището не е наименувано „гимназия“, а „Българска католическа семинария при Зейтинлъка“. Гимназията има два отдела - просветен и занаятчийски (реален и професионален). Учебната програма на първия отдел, който осигурява богословско и средно образование е заимствана от тази на Солунската българска екзархийска гимназия, като учебниците също са еднакви. В другия отдел се изучават практически занаяти. В първата учебна година семинарията има 57 ученици, а професионалното училище - 11. Първоначалният език на обучението е българският, а по-късно е заменен от френския, като български продължава да се изучава.

Училището е открито с 8 души учители – четирима французи, двама италианци, един българин и един поляк. За целия период на съществуването на лазаристкото училище в него преподават 56 учители – 22 българи, 18 французи, 4 италианци, 5 поляци, 3 белгийци, 1 персиец, 1 австриец, 1 ирландец и 1 малтиец. С най-продължителен стаж и големи заслуги за развитието на училището е последният му директор Емил Казо, заемал този пост от 1898 до 1914 г. Учениците са предимно от бедни и средноимотни семейства, предимно униатски. Техният брой е 70 – 75 в първите години, като по-късно спада на 50 – 60 на учебна година, като всички са настанени на пълен пансион.

След Балканските войни Солун попада в Гърция и българското учебно дело в града – както православно, така и католическо, е унищожено. През есента на 1913 година семинарията отваря врати за последен път с 32 български и 10 гръцки ученици – католици от Сирос. След края на тази учебна година, през пролетта на 1914 година гимназията е закрита.

Българите католици имат още 2 прогимназии, девическо и земеделско училище и 21 основни училища.

Директори, учители и ученици Директори Име Име Години 1. Луи Дроакур Louis Droitcourt 1886 – 1888 2. Феликс Горлен Félix Gorlin 1889 – 1892 3. Казимир Юпер Casimir Hypert 1893 – 1894 4. Бартелеми Бланкар Blancard 1895 – 1896 5. Антонио Дестино Antoine Destino 1896 – 1897 6. Емил Казо Emile Cazot 1898 – 1914

Учители чужденци, свещеници Име Име Националност Години 1. Гюстав Мишел Gustave Michel французин 20 2. Емил Казо Emile Cazot французин 17 3. Адриан Белиер Adrien Bélières французин 15 4. Оноре Маж Honoré Mages французин 12 5. Гийом Делтей Guillaume Delteil французин 12 6. Жул Левек Jules Levecque французин 11 7. Проспер Морел Prosper Maurel французин 10 8. Феликс Горлен Félix Gorlin французин 8 9. Анри Моранж Henri Morange французин 8 10. Луи Дроакур Louis Droitcourt французин 3 11. Луи Гоаден Louis Goidin французин 3 12. Денан Denan французин 3 13. Амон Hamon французин 2 14. Казимир Юпер Casimir Hypert французин 1 15. Бартелеми Бланкар Blancard французин 1 16. Бенямин Верво Benjamin Vervault французин 1 17. Вале Valèe французин 1 18. Анри Мартен Henri Martin французин 1 19. Андре Жирар André Girard французин 1 20. Лукравски Lukrawsky поляк 9 21. Чихи Cichi поляк 6 22. Мучиелак Mucielak поляк 6 23. Адолф Погорелец Adolphe Pogorelec поляк 3 24. Зая Zaya поляк 2 25. Йосиф Алоати Joseph Alloatti италианец 28 26. Доменико Пиаченти Domenico Piacenti италианец 4 27. Мареска Maresca италианец 4 28. Антонио Дестино Antoine Destino италианец 2 29. Ван дер Йонкейд van der Yonckeyd белгиец 3 30. Анрот Henrotte белгиец 1 31. Вершооре Verschoore белгиец 1 32. Динка Dinka персиец 5 33. Луциан Прой Lucien Proy австриец 18 34. Луи Салиба Louis Saliba малтиец 2 35. Бари Barry ирландец 1

Учители българи Име Свещеник/мирянин 1. Петър Попгеоргиев свещеник 2. Христо Данов свещеник 3. Димитър Абаджиев свещеник 4. Димитър Капсаров свещеник 5. Иван Николов свещеник 6. Роберт Фитюв свещеник 7. Диониси Костадинчев мирянин 8. Димитър Франгов мирянин 9. Камче Кафадаров мирянин 10. Христо Карпузов мирянин 11. Васил Попдучев мирянин 12. Димитър Тъпков мирянин 13. Петър Гелев мирянин 14. Трайко Пелтеков мирянин 15. Илия Узунов мирянин 16. Иван Манолев мирянин 17. Никола Христов мирянин 18. Никола Киров мирянин 19. Димитър Хаджидинев мирянин 20. Димитър Кафадаров мирянин 21. Михаил Стамов мирянин

По-известни ученици Име 1. Аргир Манасиев революционер 2. Евстатий Шкорнов революционер 3. Димитър Кирлиев революционер 4. Димитър Лешников революционер 5. Иван Николов духовник 6. Йероним Стамов духовник 7. Костадин Кирлиев революционер 8. Лазар Младенов духовник 9. Никола Алексиев общественик 10. Никола Гърков революционер 11. Стефан Мандалов революционер

Вижте също Одринска българска католическа гимназия Солунска българска мъжка гимназия Солунска българска девическа гимназия Солунска българска търговска гимназия Гръко-френски колеж „Дьо ла Сал“

Бележки