Българите в Германия () са етническа група, която не присъства при преброяването на населението в страната. Според данни на Федералната статистическа служба, българските граждани в страната към 31 декември 2023 г. са 436 860 души, като съставляват 0,49% от населението на Германия. Те са една от най-многобройните български общности в Западна Европа.
В периода от 2000 до 2021 г. 27 309 български граждани придобиват германско гражданство, като 18 353 от тях го придобиват в последните 10 години.
Към 31 декември 2019 г. броят на българските граждани в Германия е 360 170 души, в същото време броят на българските студенти в страната през летния семестър на 2019 г. е 6 250 души (от общо 379 549 чуждестранни студенти). Отчита се постоянен спад през годините на тази бройка. За сравнение, през зимния семестър 2005/2006 г. броя на българските студенти е 12 794 души (от общо 248 357 чуждестранни студенти).
Броят на безработните български граждани към 31 януари 2020 г. е 30 108 души (или 8,3%), като почти всички от тях нямат завършено образование (26 506 души). 20 645 от безработните получават социални помощи за безработица.
История
Българската общност в Германия е една от най-многочислените групи български общности зад граница. Тя се е формирала през три основни периода на миграция – след Втората световна война, след 1989 г. и след присъединяването на България в Европейския съюз през 2007 г.
Численост
Брой на българските граждани в Германия през годините, според данни на Федералната статистическа служба (към 31 декември):
Година Численост 1994 44 800 1995 38 800 1996 36 000 1997 34 500 2000 34 400 2001 38 100 2003 44 300 2004 39 167 2005 39 153 2006 39 053 2007 46 818 2008 53 984 2009 61 854 2010 74 869 2011 93 889 2012 118 759 2013 146 828 2014 183 263 2015 226 926 2016 263 320 2017 310 415 2018 337 015 2019 360 170 2021 410 885
Български цигани
Според оценки през 2019 г. броят на българските цигани в градовете Дортмунд и Дуйсбург в Рурска област, провинция Северен Рейн-Вестфалия се оценява на близо 80 хил. души.
През 2019 г. броят на българските цигани от пловдивския квартал Столипиново в Германия се оценява на около 12 хил. души. Те са мнозинство сред българските цигани в град Дуйсбург. Циганите от България в града говорят на турски език и са с произход от Пловдивско и Шуменско.
Български турци
Българските турци започват масово да се заселват в Германия в началото на 1990-те години, когато стари мигранти масово канят свои близки и роднини от България, които не са успели да се изселят по време на Възродителния процес. Те пристигат в Германия като бежанци, а по-късно стават предимно трудови мигранти.
Личности Етнически българи родени в Германия са:
Емануел Мирчев (р. 9 февруари 2002, Хамбург), футболист Лукас Петков (р. 1 ноември 2000, Фридберг, Бавария), футболист Алекс Боримиров (р. 13 май 1998, Мюнхен), футболист Едисон Йорданов (р. 8 юни 1993, Росток), футболист
Личности със смесен български и друг произход, родени в Германия са:
Сента-София Делипонти (р. 16 април 1990, Волфсбург), певица, автор на песни и актриса Стефан Голдман (р. 1978, Берлин), диджей и композитор на електронна музика Сибиле Левичаров (р. 16 април 1954, Щутгарт), писателка Яна Милев (р. 24 април 1964, Лайпциг), социоложка, етнограф и куратор
Български емигранти в Германия
Български евреи
Български евреи емигрирали от България в Германия са:
Самуел Финци (р. 20 януари 1966, Пловдив), актьор
Федерални провинции
Численост и дял на хората с произход от България по федерални провинции, към 31 декември 2021 г.: Численост Дял (в %) 410 886 0,49 Бавария 63 245 0,47 Баден-Вюртемберг 50 273 0,45 Берлин 32 097 0,87 Бранденбург 3 693 0,14 Бремен 9 325 1,37 Долна Саксония 33 938 0,42 Мекленбург-Предна Померания 2 461 0,15 Рейнланд-Пфалц 26 703 0,65 Саарланд 5 591 0,56 Саксония 5 422 0,13 Саксония-Анхалт 4 505 0,20 Северен Рейн-Вестфалия 96 715 0,53 Тюрингия 4 929 0,23 Хамбург 8 833 0,47 Хесен 52 577 0,83 Шлезвиг-Холщайн 10 579 0,36
Бавария
Мюнхен
Към 31 декември 2012 г. българските граждани в Мюнхен са 8 828 души. В предходните години са били: 1651 (2000), 2411 (2001), 2822 (2002), 3119 (2003), 3045 (2004), 2858 (2005), 2956 (2006), 3812 (2007), 4509 (2008), 5147 (2009), 5982 (2010).
Берлин
Към 31 декември 2019 г. българските граждани в Берлин наброяват 31 525 души, повече от три пъти спрямо 2010 г., когато те са били 9 988 души.
Северен Рейн-Вестфалия
Към 31 декември 2021 г. българските граждани в провинция Северен Рейн-Вестфалия наброяват 96 715 души. В началото на септември 2022 г. в град Дюселдорф е разкрито Генералното консулство на България.
Двойно гражданство С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. на практика се легализира двойното гражданство между България и Германия. Отказването от българско гражданство вече не е условие за придобиване на германско. Голямото мнозинство от натурализираните след 2007 г. българи запазват българското си гражданство. Преди 2007 г. двойното гражданство е било възможно само при придобиване по права линия от родителите.
Култура
Дружества Български дружества са:
Българска Общност – Берлин (от 2006) Български културен кръг – Хановер Български културен форум „Мартеница“ – Щутгарт (от 2003) Германо-български клуб – Бон Германо-български форум – Берлин (от 1996) Германо-Българско социокултурно дружество в Дортмунд и околността „Васил Левский“ – гр. Дортмунд и гр. Люнен Германо-българско дружество „Помощ за децата“ – Ноенкирхен-Зигертсбрун (от 2003) Германо-българско дружество в Бавария – Мюнхен (от 1993) Германо-българско културно дружество "Златен Век" – Нюрнберг / Ерланген Германо-българско дружество за насърчаване на връзките между България и Германия – седалище Берлин (от 1995) Германо-българско социокултурно сдружение – Магдебург (от 2013) Германо-българско дружество „Дунав“ – Дюселдорф (от 2010) Германо-българско дружество – Вайнщат Германо-българско дружество – Дрезден Германо-българско дружество – Лайпциг (от 1992) Германо-българско дружество – Мьосинген (от 1995) Германо-българско дружество – Тюрингия (от 1998) Германо-българско дружество – Хамбург (от 1995) Германо-българско културно дружество „Иван Вазов“ – Есен (от 1975) Германо-българско културно дружество „Кирил и Методий“ – Франкфурт (от 1982) Германо-българско културно дружество – Дармщат (от 1978) Германско-българско дружество за приятелство – Щутгарт (от 1941) Дружество за подпомагане на български домове за деца, лишени от родителски грижи – Берлин (от 1997) Дружество на приятелите на България – Берлин/Бранденбург (от 1990), Дружество „Приятели на България“ – Пютлинген Дружество Немско-българска родителска инициатива „Ян Бибиян“, Мюнстер Клуб на българските жени и българските семейства в Хамбург (от 2005) Приятелски кръг „София“ – Билефелд „Помощ за България“ – Франкфурт. Немско-българско културно сдружение „Аз Буки Веди“ – Кьолн Немско-българско сдружение ДУНАВ – Бремен (от 2015)www.dbg-dunav.de
Електронни медии Български електронни медии са: Информационен портал за Българи в Берлин – Berlin-za-men „Без граници“ – радиопредаване по програма Querfunk – Карлсруе (от 2005) Българска радио и телевизионна програма BG-RTV Berlin/Radio „Bulgaria“ – Берлин (от 2001) Българска редакция на Дойче Веле – Бон Информационен портал „БГ Парти“ Информационен портал „Заедно“ за българите в Германия и Австрия. Германия Напред-Назад.ком Информационен портал за българи в Германия Българската общност в Германия Здравей.де
Училища
Българските неделни училища в Германия подкрепени от Министерството на образованието и науката на България за учебната 2021/2022 година са 22 на брой. Това са:
Българско училище „Христо Ботев“, Аугсбург. (от 2015 г.) Сдружение Българско училище „Христо Ботев“ (bulgarische-schule-augsburg.com) Неделно училище за бълагрски език и култура „24 май“, Бад Липшпринге. Сдружение за насърчаване на българското образованиe и култура „24 май“ e. V. – Бад Липшпринге (24mai.de) Българско училище в Берлин, Берлин. (от 1966 г.) Българско училище в Берлин – Берлин (bulgarische-schule-berlin.de ) Училище „Родна реч“, Бремен. (от 2015 г.) Немско-Българско сдружение „Дунав“ – Бремен (dbg-dunav.de) Българско училище „Никола Вапцаров“, Ерфурт. Дружество „Кубрат” – Ерфурт Българо-неделно училище „Иван Вазов“, Есен. (от 2017 г.) Родителска инициатива „Родина“ e. V. – Есен (bg-schule-essen.de) Българско училище „Буквар“, Кобленц. (от 2018 г.) Българско дружество „Буквар“, Кобленц (bukvar-frankfurt.org) Българско училище „Иван Вазов“, Констанц и Лудвигсбург. Българско правосубектно сдружение за насърчаване на образованието и културата „Иван Вазов“ – Констанц Българско училище „Аз Буки Веди“, Кьолн. (от 2009 г.) Българо-немско културно-просветно дружество „Аз Буки Веди“ – Кьолн (azbukivedi.de) Българско училище „Д-р Петър Берон“, Лудвигсхафен и Манхайм. Българско сдружение за стимулиране на образованието и културата – Манхайм Българско училище „Ян Бибиян“, Мюнстер. (от 2011 г.) Немско-българска родителска инициатива „Ян Бибиян“ – Мюнстер (u4ili6teto.bg) Българско училище „Дора Габе“, Мюнхен. (от 2013 г.) Дружество „Българско училище „Дора Габе“ – Мюнхен (bgschule-doragabe-muenchen.de) Българско училище „Паисий Хилендарски“, Мюнхен. (от 2008 г.) Дружество „Българско училище в Мюнхен „Паисий Хилендарски“ – Мюнхен (bulgarische-schule-muenchen.de) Българско училище „Златен век“, Нюрнберг. (от 2009 г.) Дружество „Българско училище Златен век“ – Нюрнберг (bulgarische-schule-nuernberg.de) Българско училище „Васил Левски“, Саарбрюкен и Кайзерслаутерн. (от 2011 г.) Дружество „Приятели на България“ Пютлинген-Саар (bg-schule-saar.de) Българско училище „Васил Левски“, Франкфурт на Майн и Дармщадт. (от 2010 г.) Българско училище „Васил Левски“ – Франкфут на Майн ООД с нестопанска цел (bgschule-frankfurt.de) Българско училище „Българче“, Хайделберг. Сдружение Българско училище „Българче“ – Хайделберг Българско училище в Хамбург, Хамбург. (от 2001 г.) Дружество „Българско училище в Хамбург“ – Хамбург (bgschule.de) Българско училище „Аз съм българче“, Бремен, Бремерхафен, Вилдесхаузен и Делменхорст. (от 2017 г.) Българско сдружение „Рила“ Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“, Дортмунд. (от 2018 г.) Сдружение „Българско неделно училище „Св.св. Кирил и Методий“ – Дортмунд (bgschuledortmund.de) Българско неделно училище „Тракия“, Майнц. Фондация „Тракия“ Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“, Регенсбург и Щраубинг. Немско-българска родителска инициатива „Св.св. Кирил и Методий“, Регенсбург
Църковни общини Български църковни общини са: Българска православна църква „Рождество Богородично“ – Бон-Кьолн (от 2005) Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ – Хамбург (от 2007) Българска православна църковна община „Св. Ана“ – Пасау Българска православна църковна община „Св. Георги Победоносец“ – Дюселдорф Българска православна църковна община „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ – Регенсбург Българска православна църковна община „Св. Седмочисленици“ – Лайпциг (от 1996) Българска православна църковна община и Българска православна църква „Св. Цар Борис Покръстител“ – Берлин (от 1994) Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ – Щутгарт Българска православна църковна община „Св. Петка Търновска“ – Манхайм (от 2009).
Младежки организации Български младежки организации са: Академичен съюз „Кирил и Методий“ – Карлсруе (от 2002) Асоциация на българските студентски сдружения в Германия – Карлсруе (от 2007) Българо-германски студентски съюз „Хъшове“ – Берлин (от 2000) Българо-германско студентско дружество „Плиска“ – Хамбург (от 2004) Българо–баварско академично дружество „Шипка“ – Мюнхен (от 2000) Български академичен клуб „Паисий“ – Мюнстер (от 2005) Български академичен съюз – Щутгарт (от 2004) Българско студентско дружество „Бай Ганьо“ – Манхайм (от 2004)