Жан Лан () е френски военен деец от епохата на Великата френска революция и Първата империя (1804 – 1812). Редом с Даву и Масена, е сочен за един от най-способните командири от „кохортата на Наполеон“. Известен с безкомпромисната си честност и прямота. Маршал на Франция.
Ранни години Жан Лан е роден на 10 април 1769 г., в град Льоктур, департамент Жерс, Югозападна Франция, като четвърти син на търговец на коне. Основна грамотност усвоява от най-големия си брат – абат в епископията в Лектур, но поради липса на средства постъпва като чирак на бояджия в родния си град. Още от детството си прави впечатление с голямата си физическа сила и пъргавост на ума Crisawn, Margaret. The Emperor’s friend: Marshal Jean Lannes. Westport, 2001. .
С избухването на Френската революция, срещу Републиката е формирана т.нар. Първа коалиция, чиято цел е реставрацията на Бурбоните на трона. След екзекуцията на Луи XVI враждебните отношения преминават в открита война. Новосъздаденият Комитет за обществено спасение отвръща на това с масова мобилизация и усилено набиране на доброволци. В департамент Жер е формиран доброволчески батальон, в който постъпва и Лан. Първоначалните планове са батальонът от Жер да бъде прехвърлен срещу войските на Карл Фердинанд, херцог на Брауншвайг, но дейното влизане на кралство Испания във войната налага изпращането му в Пиренеите.
Война срещу кралство Испания Както испанската, така и републиканската армия в Пиренеите са слабо професионални, зле снабдени и неподготвени за мащабни военни действия. В множеството локални стълкновения изпъква индивидуалната храброст на отделни войници, в това число – и на Лан. Бойното му кръщение започва с бягство пред един от редутите на противника, но в края на краищата именно той успява да надвие страха си и дори да организира контраатака, довела до превземане на укреплението. Лан взема дейно участие в редица сражения, сред които и тези при Баньил-сюр-Мер и Вилялонга. Безусловната му храброст и хладнокръвие спечелват доверието на генералите Даву и Жак Франсоа Дюгомие, и скоро той е произведен в полковник. Термидорианската реформа отнема на Лан спечелените отличия, но решен да се посвети на военната кариера, той се прехвърля в Италианската армия, където за командващ през 1795 г. е назначен все още слабо известният генерал Наполеон Бонапарт. Срещата им е крайъгълен камък в живота на Жан Лан. Оттук, до кончината му през 1809 г., съдбата му е тясно преплетена с тази на бъдещия император.
Италианска кампания На републиканската армия в Италия новосформираната Директория възлага спомагателни и втроростепенни функции, спрямо силите на Журдан и Моро на Рейн. Целта ѝ е да задържа максимална част от австрийските войски на Апенинския п-ов, докато Рейнската групировка успее да се наложи над коалиционните сили в Централна Европа. Манфред, Алберт. Наполеон Бонапарт. София, 1972. Бонапарт обаче залага на бързи и изненадващи маньоври, които му донасят огромни успехи срещу неочакващите сериозен удар австрийци. Лан участва в сраженията при Лоано, Волтри, Милезимо, Дего, Лоди, Басано, Говерноло, Аркола, в последните две от които е ранен три пъти. След сражението при Лоди той е произведен в бригаден генерал лично от командващия, с когото оттук насетне го свързва близко приятелство и доверие. Участва в потушаването на въстания в Италия и в кампанията срещу Папството. При личната им среща през 1797 г. папа Пий VI поднася на Лан ръка за ритуална целувка, но вместо това получава крепко ръкостискане. С договора от Кампо Формио Хабсбургите признават първенството на Франция над по-голямата част от Италия и военните действия са прекратени. За Наполеон обаче войната далеч не е приключила. Тежестта му в политиката на Републиката нараства сериозно след грандиозния успех на Италианската кампания. Това води до един подмолен конфликт за надмощие между основният орган на изпълнителната власт – Директорията от една страна и висшите военни, в частност Наполеон, от друга. По тази причина предложеният от Бонапарт план за военна кампания в Египет е посрещнат с разбиране от правителството, което предпочита своенравния генерал да бъде колкото се може по-далеч от седалището на централната власт.
Египетска кампания Походът в Египет е един от най-интересните моменти в епохата на Наполеоновите войни. Плановете на Наполеон далеч надхвърлят военния резултат от инвазията на една османска провинция в Африка. В основата на кампанията лежи стремежът на Революционна Франция да пресече английското политическо и икономическо влияние в Близкия изток и да застраши косвено доминиращата роля на Британската империя в тази част на света, от която тя черпи огромната си стопанска мощ. Идеята на Бонапарт за поход към Индия, макар и доказала се на практика неосъществима, има за времето си сериозна стратегическа обосновка. Жан Лан взима дейно участие във военните действия в Египет и Сирия. Първоначално под командването на Жан-Батист Клебер, а впоследствие и като дивизионен командир той се сражава при Александрия, участва в потушаването на въстанието в Кайро, отличава се при Ел-Ариш и Яфа и е тежко ранен при обсадата на Акра. Изпаднал в безсъзнание пред укрепленията на града, той е извлечен на безопасност от един гренадирски капитан. В знак на благодарност, години след този случай, Лан, вече богат и известен, подарява на капитана странноприемница, в която с удоволствие отсяда когато се намира на път. Възстановен от раняването си Лан се сражава при Абу Кир и е един от генералите, които Наполеон взима със себе си на фрегатата „Мюирон“, на път за Франция, изправен пред очевидния провал на експедицията.
18 брюмер След завръщането си във Франция Наполеон използва външните неуспехи и корумпираността на Директорията, за да привлече на своя страна обществените симпатии и впоследствие да организира един безкръвен преврат, чрез който да се превърне в доминираща фигура във френската политика. На 9 ноември (18 брюмер) 1799 г. е разпуснат Конвентът, а скоро след това е издадена Конституцията от година осма (от Революцията), с която е учреден триумвирен консулат. Въпреки че Бонапарт заема консулата в колегия със Сиейес и Дюко, той се превръща в неформален господар на Републиката и с помощта на войската и тайната полиция започва изграждането на свой едноличен режим на управление. Бързото издигане на Наполеон, съчетано с нетактичния и прям характер на заклетия републиканец Лан, води до постепенно охлаждане в отношенията между двамата. Особено болезнен за генерала е случаят с обмундировката на Консулската гвардия, за чийто началник той е назначен лично от Бонапарт, с изискването тя да придобие вид, отговарящ на представителните ѝ функции. Непремерените разходи по изпълнението стават повод Наполеон да намекне, че Лан е усвоил от средствата, предназначени за новата екипировка, въпреки че истинската причина за крупната сметка по всяка вероятност е финансовата некомпетентност на строевия генерал. В безизходица, Лан се принуждава да погаси дълговете, взимайки голям заем от обогатилия се в хода на военните кампании генерал Ожеро. Лан с горчивина се оплаква на приятели от промененото отношение на Бонапарт. Свикналия с дружеското „ти (tu)“ генерал упорито отказва да се обръща към Първия консул с официалното „Вие (Vous)“. Въпреки това, Наполеон връчва на Лан акредитация за посланик в кралство Португалия, единствената невоенна длъжност, която той заема в кариерата си, в продължение на близо две години – между 1802 г. и 1804 г. Оценките за дейността му са противоречиви. От една страна Лан пренебрегва систематично официалния протокол, например носейки бойна вместо церемониална сабя на срещите си, но от друга поведението му е и едно реално изражение на френската външна политика – агресивна, милитарна, демонстрираща груба твърдост в отстояването на интересите си. Особено обтегнати са отношенията му с британския посланик, като при един случай Лан дори изтиква извън пътя каляската му, притискайки го със своя впряг.
Втора италианска кампания
През зимата на 1799 г. Наполеон започва осъществяването на повторна кампания на Апенинския п-ов, чиято цел е изтласкването на австрийските сили, възобновили контрола си над Италия по времето на Египетската експедиция. Той отново залага на тактиката на бързото придвижване, на мигновения и неочакван удар, на едновременното действие на няколко фронта, координирано от един гъвкав и грамотен щабен център. Участието на Жан Лан е от съществено значение за крайния успех. Начело на авангарда отхвърлящ предните австрийски постове, Лан преодолява алпийския проход Сан Бернар и първи навлиза в Падания. След сраженията при Аоста и Форт Бард, командваният от него корпус се сблъсква при Монтебело с три дивизии на генерал От и ги разгромява напълно, въпреки неколкократното числено превъзходство на австрийците. Тук ясно проличава огромния талант на Лан в прякото тактическо водене на бойните действия, без предварително разработен план и при неблагоприятно съотношение на силите. В решителното сражение при Маренго командваната от Лан дивизия влиза като резерв, в опит да се уплътни позицията на дясното крило, под началството на генерал Виктор. Elting, John Robert. Swords around a throne: Napoleon’s Grand Armee. New York, 1997. Именно натам е насочен най-силният натиск на австрийците, опитващи се да излязат във фланг и тил на френската армия. След упорита няколкочасова отбрана и под масирания обстрел на австрийската артилерия, корпусът на Лан, претърпял огромни загуби, започва организирано отстъпление от бойното поле. Спечеленото време обаче се оказва достатъчно за постигането на обрат в наглед изгубеното сражение. Пристигналата в последния момент дивизия на генерал Дезе изненадва напълно командващия австрийската армия генерал Мелас и прегрупираните сили на французите ѝ нанасят съкрушителен удар, който води и докрай на военните действия. Заради огромния си принос за крайния успех на кампанията, през 1808 г. Жан Лан е почетен с титлата херцог Монтебело.
Кампания от 1805 г. Докато френската сухопътна армия доминира противниците си на континента, Англия остава сигурно защитена от своя флот и се превръща в ос на антифренските коалиции в Европа. Проваленият десант на острова кара Наполеон, приел короната на „Император на французите“ през 1804 г., да обърне войските си срещу силите на новосформираната Трета коалиция, в която освен Британската влизат и Руската и Австрийската империи. В кампанията от 1805 г. командваните от Лан части (произведен в маршал предната година), влизат в състава на дясното крило на Великата армия, под командването на маршал Йоаким Мюра. Почти анекдотичен е случаят, описан от Лев Толстой във „Война и Мир“, в който Лан, Мюра, Бертран и Белиар успяват да отвлекат вниманието на генерал Ауерсперг, натоварен със задължението да взриви стратегически мост над Дунав. Толстой, Л. Н. Война и мир. София, 1974. Докато генералите убеждават австрийския командир, че е сключено примирие, сапьорите на генерал Удино разминират моста и френските войски го завземат без нито един изстрел. В битката при Аустерлиц (2 декември 1805 г.) Лан командва лявото крило на Великата армия и допринася съществено за триумфа на френското оръжие. Въпреки това, след сражението, императорът се изказва с пренебрежение за приноса му и жестоко обиденият маршал своеволно напуска лагера на армията, предварително освобождавайки подчинените си. Вероятно осъзнал грешката си, Наполеон не предприема никакви мерки срещу него.
Кампания от 1806 г. – 1807 г.