Димитър Ташев Стоянов, наричан Кючук Саид паша, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в 1874 година в бунархисарското село Колибите, тогава в Османската империя, днес в Турция. Завършва I прогимназиален клас. През месец декември 1897 година влиза във ВМОРО, покръстен от Константин Благоев, който тогава е учител в Каваклия. В 1898 година участва в основаването и ръководството на революционния комитет в родното си село, като в 1898, 1899 и 1900 година е негов секретар. На 4 май 1900 година е арестуван за революционна дейност след предателство на един турчин, но с големи подкупи успява да се освободи на 30 май. От 27 до 30 юни 1900 година в дома му отсяда шестчленната чета на Христо Илиев от Енимахале, която се връща от Родосто. След като си заминава, четата е забелязана в планината около Лозенград и вследствие на това са задържани много български свещеници, учители и първенци от Лозенградско и Бунархисарско и впоследствие изпратени на заточение. 50 души от Бунархисарско, сред които и Ташев, бягат в Свободна България.
Влиза в четата на Тодор Шишманов, която през април 1902 година тръгва от Алан кайряк, минава границата и заминава за Бунархисарско. В 1903 година е в четата на Михаил Герджиков, която навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. Продължава да се движи с Герджиковата чета до Конгреса на Петрова нива, на който участва и е избран за подвойвода на Стоян Петров във Величкия революционен участък. През Илинденско-Преображенското въстание на 5 и 6 август участва в нападението на гарнизона във визенското гръцко село Инджекьой. Списък на четниците на Димитър Ташев, август 1903 г. № Име Родно място Околия Години Служил ли е войник/бил ли е с чета 1. Димитър Ташев Колибите Бунархисарско 30 четник от 1 1/2 година с Герджиков 2. Йордан Николов Сливен 33 нов, служил е 3. Георги Тодоров Малко Търново 23 нов 4. Димитър Загорски Стара Загора 22 служил е 5. Никола Дочев Стара Загора 21 бил е 4–5 месеца четник с Яне Сандански 6. Васил Праматарски Салали Пловдивско 20 нов 7. Гьорги Пърнаров Велес 22 бил е 2 месеца в Джумайско 8. Димитър Петков Войник махала Чирпанско 18 нов (тесен социалист) 9. Симион Димитров Докузюк Бабаескийско 22 нов 10. Яни Желязков Лозенград 30 нов 11. Гьорги Парашкевов Енидже Лозенградско 23 нов 12. Янко Тодоров Малко Търново 24 нов 13. Вангел Илиев Самоков 20 нов 14. Петко Димитров Малко Търново 22 нов 15. Яни Георгиев Лана Пашакьой Турция 20 нов 16. Никола Търпов Годивле Охридско 20 нов 17. Стоян Милев Енидже Лозенградско 20 нов 18. Костадин Вълков Аладайне Мустафапашанско 22 нов 19. Иван Акиов Дерекьой България 28 нов След разгрома на въстанието, бяга в Свободна България. Участва във Варненския конгрес на ВМОРО в началото на 1904 година, на който е избран за войвода на Бунархисарския революционен район. През ноември 1904 година с четата си заминава за Лозенградския и Бабаескийския район. През юли 1905 година четата му се присъединява към тази на капитан Стамат Икономов и действат в Странджа. Поради липса на поддръжка от населението, пострадало силно от потушаването на въстанието, четата е принудена да се прибере в Свободна България.
На 17 февруари 1943 година, като жител на Созопол, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Умира в Созопол в 1955 година.Спомени на Димитър Ташев, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, 375-392.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Тракия Категория:Родени във вилает Лозенград Категория:Починали в Созопол Категория:Дейци на ВТРО Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия