Международните стандарти за финансово отчетане (МСФО) () се състоят от счетоводни стандарти и разяснения, издадени от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС). По своята същност представляват писмени правила за счетоводно отчитане, които компаниите, деклариращи тяхното прилагане, трябва да спазват при изготвянето на финансовите си отчети. Най-общо тези правила се отнасят до първоначалната оценка и първоначалното признаване на активи и пасиви, приходи и разходи, последваща оценка, отписване, представяне и оповестяване във финансовите отчети и др. МСФО се считат за „принципно базирани стандарти“, тъй като съдържат общи правила, без да дават детайлни насоки за тяхното прилагане.

Финансовият отчет в съответствие с МСФО включва: Отчет за финансовото състояние (баланс) Отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход (като един отчет или два отделни отчета: отчет за печалбата или загубата и отчет за другия всеобхватен доход) Отчет за промените в собствения капитал Отчет за паричните потоци Пояснителни приложения

История на МСФО Комитетът за международни счетоводни стандартиНа български: КМСС; , от International Accounting Standards Committee. е създаден през 1973 година. Дейността му е насочена към хармонизиране на съдържанието и представяне на финансовите отчети в световен мащаб чрез публикуване на МСС. Той работи в тясна връзка с Международната организация на комисиите по ценни книжа и организации като Съвета по стандарти за финансово отчитане (FASB) на САЩ, за да гарантира съвместимостта между националните и международн0ите счетоводни стандарти.

След преструктурирането на Комитета за международни счетоводни стандарти през 2001 г. стандартите вече се наричат МСФО (Международни стандарти за финансово отчитане) и се подготвят от Съвет по международни счетоводни стандарти (СМСС) На български: СМСС; , от Inetrnational Accounting Standards Board., който е със седалище в Лондон.

Понастоящем понятието МСФО (IFRS) според СМСС в широк смисъл включва:

Старите стандарти с название „Международни счетоводни стандарти“ (МСС) (с номера от 1 до 41, но техният брой е общо 28, издадени в периода от 1973 г. до 2001 г.). Новите стандарти с название „Международни стандарти за финансово отчитане“ (МСФО в тесния смисъл на това понятие – общо действащи 13. Стандарти, издадени от СМСС, но все още не влезли в сила: МСФО 9 Финансови инструменти – в сила от 1 януари 2018 г.; МСФО 14 Регулаторно отсрочени сметки – за неопределена дата в бъдеще; МСФО 15 Приходи от договори с клиенти – в сила от 1 януари 2018 г.; МСФО 16 Лизинг – в сила от 1 януари 2019 г.). Разяснения към стандартите ПКР (Постоянен комитет за разяснения – по името на комитета, който ги е разработвал, издадени с това название до 2001 г.). Разяснения към стандартите КРМСФО (новите разяснения, издадени от Комитета за разяснения на МСФО, приемник на ПКР, издадени след 2001 г.)

Сближаване между МСФО и американските Общоприети счетоводни принципи (US GAAP) На 29 октомври 2002 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) и американският Съвет по стандарти за финансово отчитане (FASB) подписват Меморандум за разбирателство, известен още като „споразумението от Норуолк“, според който двата съвета започват процес на взаимно сближаване на двата типа стандарти – МСФО и американските счетоводни стандарти, чрез тяхното преработване и възприемане на най-добрите счетоводни правила на съответния етап. Целта на процеса на сближаване е да се усъвършенстват двата типа стандарти, така че да се намалят значително различията между тях, което на свой ред ще допринесе за подобряване на сравнимостта на финансовите отчети на предприятията в световен мащаб и намаляване на разходите за тяхното изготвяне.

Правна уредба на МСС/МСФО В България са приети за официална база за изготвяне на финансови отчети с Постановление № 207 на МС от 7 август 2006 годинаПМС №207/7 август 2006 за приемане на МСФО, приети от Европейската комисия, в редакцията им към 1 януари 2005 година, изготвени от Съвета по международни счетоводни стандарти, и за приемане на Национален счетоводен стандарт. Постановлението е отменено от датата на членството на Република България в ЕС.

Всички МСФО са приети с Регламент (ЕО) № 1126/2008 на ЕК от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, публикуван в Официалния вестник на ЕС от 29 ноември 2008 г. В посочения регламент официално е възприето названието на български език „Международни стандарти за финансово отчитане“ (МСФО). В ЗСч обаче като общо название на всички международните стандарти се използва названието „Международни счетоводни стандарти“ (МСС, както в Регламент (ЕО) № 1606/2002). Последващите изменения в стандартите са приети с 51 регламента (към 31 декември 2015 г.), публикувани в Официалния вестник на ЕС, след като са одобрени от Европейската комисия. Регламентите имат пряко действие във всяка страна членка на ЕС – стандартите и разясненията влизат веднага в сила, без да е необходимо да бъдат утвърждавани официално от законодателството на всяка страна.

Разлики между НСС и МСФО Основни разлики Липсата на следните стандарти в НСС: МСФО 2 Плащане на базата на акции (няма аналог в НСС) МСФО 3 Бизнес комбинации (В НСС номерът на стандарта е 22, тъй като това беше старият номер на този стандарт в МСФО) МСФО 4 Застрахователни договори (няма аналог в НСС) МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности (Виж. следните стандарти в НСС – СС 2, СС 16) МСФО 6 Проучване и оценка на минерални ресурси (няма аналог в НСС) МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване (няма аналог в НСС) МСФО 8 Оперативни сегменти (няма аналог в НСС) МСФО 9 Финансови инструменти (материята е уредена в СС 32) МСФО 12 Оповестяване на дялови участия в други предприятия (няма аналог в НСС) МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност (няма аналог в НСС) МСС 23 Разходи по заеми (няма аналог в НСС) МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионно осигуряване (няма аналог в НСС) МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики (няма аналог в НСС) МСС 32 Финансови инструменти: представяне (възприети са само основните дефиниции в СС 32) МСС 33 Нетна печалба на акция (СС 33 – Доходи на акция, отменен в НСС от 1 януари 2008 година)

Следните Национални счетоводни стандарти нямат аналог в МСФО: СС 4 – Отчитане на амортизациите (В МСФО материята е уредена в МСС 16 и МСС 38) СС 9 – Представяне на финансовите отчети на предприятия с нестопанска цел СС 13 – Отчитане при несъстоятелност и ликвидация (В общите разпоредби на МСФО е предвидено дружествата да прилагат стандартите само при сигурни индикации за „действащо предприятие“, ето защо такъв стандарт липсва в МСФО. Но съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗСч СС 13 се прилага и от предприятия, които като действащи предприятия са прилагали МСФО) Някои разлики в методите на отчитане и представянето във финансовите отчети: Съгласно МСС 1 Представяне на финансови отчети предприятието представя в баланса в състава на текущите (краткосрочни) пасиви статия „текуща част от дългосрочен дълг“, съдържаща подлежащата на погасяване през следващата година част от дългосрочни заеми и други финансови пасиви. СС 1 – Представяне на финансови отчети не налага такова изискване. МСС 2 Материални запаси не допуска използването на метода LIFO (последна входяща, първа изходяща цена/себестойност). МСС 2 допуска и метод за оценка на материални запаси, наречен „метод цени на дребно“ МСФО 3 Бизнес комбинации изисква всички бизнес комбинации да се отчитат по метода на покупката, тъй като се третират като придобивания (пар. 17). СС 22 – Отчитане на бизнескомбинации възприема два вида бизнес комбинации в зависимост от това дали може да се идентифицира придобиващо предприятие или не: придобиване и обединяване на участия, за които съответно се прилагат различни методи на отчитане – метод на покупката (неправилно обозначен като метод на покупко-продажбата) и метод сливане на дялове. Според СС 22 – Отчитане на бизнескомбинации може да се признае провизия за предстоящо преструктуриране към датата на бизнес комбинация (както в стария МСС 22). МСФО 3 Бизнес комбинации не разрешава това. МСС 7 регламентира два метода за структуриране на отчета за паричните потоци – пряк и косвен, докато според СС 7 – Отчети за паричните потоци (в сила от 1 януари 2008 г.) – само прекия метод. Косвеният метод вече не се допуска съгласно СС 7. МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки изисква корекцията на съществени грешки от минали периоди и презчисления в резултат на промяна на счетоводна политика с обратна сила да се правят с използването само на един подход – чрез корекция на началното салдо на неразпределената печалба или на друг засегнат компонент на собствения капитал („капиталов подход“), докато СС 8 – Нетни печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика възприема два подхода (по избор) – препоръчителен (капиталов подход) и допустим алтернативен – чрез отразяване на корекциите в текущата печалба или загуба, както беше в стария МСС 8. МСС 16 Имоти, машини и съоръжения изисква да се начисляват амортизации на амортизируеми активи от момента, когато активът е наличен за употреба, докато СС 4 – Отчитане на амортизациите: от началото на месеца, следващ месеца, в който активът е придобит или въведен в употреба (по-късният). Според МСС 16 амортизирането на актив не се преустановява, ако той е неизползван, изваден от активна употреба или е държан за изваждане от употреба (освен ако е напълно амортизиран). Според СС 4 е тъкмо обратното – позволява се да не се начисляват амортизации на дълготрайни активи, консервирани за периода, през който не се употребяват в дейността (най-малкото една година)(т. 1, буква „г“). МСФО 16 Лизинг разграничава финансовия лизинг при лизингодателя на два вида: (а) пряк финансов лизинг, и (б) финансов лизинг на производители и търговци (продажбен тип). В СС 17 – Лизинг по същество е възприет само продажбеният тип (при който се отчита и печалба/загуба от първоначалната продажба). Първоначалните преки разходи (за уреждане на лизинговия договор) по оперативен лизинг при лизингодателя според МСФО 16 Лизинг се капитализират, като се прибавят към балансовата стойност на актива, и се признават като текущ разход на линейна база през срока на лизинга. Не се разрешава да се отчитат като текущи. Според МСФО 16 първоначалните преки разходи по отношение на лизингополучателя. се включват в цената на придобиване на актива с право на ползване. Според СС 17 – Лизинг, такива разходи както при лизингодателя, така и при лизингополучателя, се отчитат като текущи за периода на извършването им (т. 5.1 и 5.2). Първоначалните преки разходи по финансов лизинг при лизингодателя (ако са за негова сметка) съгласно МСФО 16 се отчитат: (а) като текущи, ако е финансов лизинг на производители и търговци (пар. 46); (б) капитализират се, като се прибавят към вземането по лизинга и водят до преизчисляването на присъщия (ефективен) лихвен процент, който става по-малък, и чрез отчитането на по-малък размер на дохода от лихви се признават като текущи. В СС 17 няма регламент по въпроса. СС 16 – Дълготрайни материални активи и СС 38 – Нематериални активи (в сила от 01.01.2008 г.) не допускат преоценка по справедлива стойност на дълготрайните материални и нематериални активи за разлика от МСС 16 Имоти, машини и съоръжения и МСС 38 Нематериални активи, които допускат използването на модела на преоценката (преоценената стойност). СС 17 – Лизинг, изисква отчитането като актив на финансовите разходи за бъдещи периоди за лихвите по договори за финансов лизинг за целия срок на лизинга при лизингополучателя. Според Концептуалната рамка за финансово отчитане към МСФО такива разходи за бъдещи периоди не са актив (само предплатените разходи отговарят на дефиницията за актив).