Никола Петров Мавродинов е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
Биография Роден е на 2 ноември 1904 г. в Тутракан. Баща му Петър Мавродинов е виден български просветен деец и общественик, а чичо му Никола Мавродинов е известен издател за времето си. Никола Мавродинов завършва история на изкуството и археология в Лиеж, Белгия (1928). Асистент в Народния музей в София (1931 – 1934). Уредник в същия музей (1934 – 1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944 – 1949). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954 – 1958), по история на българското изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955 – 1958). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.
Умира на 28 февруари 1958 г. в София.
Библиография „Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив“. – ГПлНБ, 1926, 21 – 53. Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931, 188 с. „Външната украса на старобългарските църкви“. – ИБАИ, 8, 1934, 262 – 330. „Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити)“. – Мадара, 2, 1936, 155 – 272. „Проучвания върху старобългарското изкуство“. – ГНАМ, 6, 1936, 323 – 381. „Византийската и старобългарската архитектура“. – Родина, 1938/1939, №2, 140 – 155. „Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония“. – МПр, 1942, № 2, 1 – 25; № 4, 88 – 129. „Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници“. – СпБАН, 63, 1942, 91 – 116. Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с. Старобългарската живопис. 1946, 196 с. Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции. Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с. „Разкопки и проучвания в Плиска“. – РП, 3, 1948, 159 – 170. „Родословното дърво на царица Елена в Матейче“. – ИБИД, 22 – 24, 1948, 203 – 213. Обща история на изкуството. Ч.1, 1950, 139 с.; Ч.2, 1951, 110 с.; Ч. 3. 1952, 127 с. „Античната гробница в Казанлък“. – Изкуство, 1950, № 4, 21 – 32. „Живопись античной гробницы в Казанлыке“. – ВДИ (М.), 1954, № 2, 152 – 173. Византийската архитектура. 1955, 180 с. Връзките между българското и руското изкуство. 1955, 180 с. „Раскопки и исследования в Болгарии в последние годы“. – Советская археология, Вып. XXIV, 121–154. Изкуството на Българското възраждане. 1957, 460 с. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с. Старобългарското изкуство. XI–XVIII в. 1966, 160 с. Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.
Бележки Паскалева, К. „Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог“. – Изкуство, 1968, № 3, 36 – 40; „Член-кореспондент проф. Никола Мавродинов“. – Ист. преглед, № 3, 129 – 131.
Външни препратки От и за Никола Мавродинов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Категория:Български изкуствоведи Категория:Български историци Категория:Български археолози Категория:Български музейни дейци Категория:Преподаватели в УАСГ Категория:Преподаватели в Националната художествена академия Категория:Член-кореспонденти на БАН Категория:Родени в Тутракан Категория:Починали в София