Тодор Попадамов

Тодор Николов Попадамов или Адамов () с псевдоними Кирил Христов и Страхил е български революционер и просветен деец от Македония, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Тодор Попадамов е роден на 13 февруари 1883 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Никола Попадамов и Ленка Кусева. Баща му е участник в църковните борби в Прилеп, а майка му е племенница на Методий Кусев. Завършва българското педагогическо училище в Скопие. Учителства в село Негован, в Прилеп и на други места. В Прилеп се присъединява към ВМОРО.

През 1903 година от Скопие се мести в Солун, където са му поверани група на ВМОРО. Поддържа връзка със солунските атентатори Милан Арсов и Владимир Пингов, а с останалите се познава, но не комуникира, защото те се пазят. В дните на атентатите Гоце Делчев е в Солун и отседва в неговата квартира, която се намира срещу българската гимназия. Благодарение на факта, че домакинът на къщата, в която е на квартира, е грък, властите не забелязват Попадамов, за да го арестуват за атентатите. Въпреки това той и други хора от ВМОРО, с които е настанен в тази къща, се готвят да окажат съпротива или да избягат, ако се направи опит за арестуването им. В квартирата имат пушки, пистолети, раници, архиви, които укриват. По нареждане на пълномощника на ЦК на ВМОРО Киро Куситасев облеклата са предадени на българската девическа гимназия. Голяма част от архива е изгорен по нареждане на ЦК. Дълго време не излиза от квартирата, но по нареждане на пълномощника на ЦК Милан Куситасев отива в полицията, откъдето успешно се сдобива с тескере за да замине за Битоля. Преди да замине, среща се с Владимир Куситасев и Борис Мончев, които му нареждат да предаде на членовете на битолския окръжен комитет или на конгреса, че поради стеклите се обстоятелства, въстанието трябва да се отложи.

В Битоля се среща с Георги Пешков, член на окръжния комитет, след което продължава за Прилеп. Готви се да замине в чета в навечерието на въстанието. Междувременно полицията в Солун открива скритите пушки в къщата, в която е отседнал, и започва да го издирва, след което заминава в четата на Петър Ацев, но след известно време преди въстанието се връща в града. По време на Илинденско-Преображенското въстание в Прилеп няма големи действия, тъй като прилепчани не са достатъчно въоръжени.

След въстанието бяга в Свободна България. Връща се в Македония в края на 1904 година. От 1905 до 1912 година е член на Прилепския околийски революционен комитет. Участва в редакцията на революционния вестник „Шило“. По време на обезоръжителната акция на младотурците в 1911 година е арестуван и изтезаван. Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение, а в 1915 – 1918 година участва и в Първата световна война.

След войната се установява в България. Попадамов членува в Илинденската организация и Прилепското братство. В 1925 година пише отворено писмо до Димитър Влахов, в което го обвинява, че е публикувал Майския манифест и така е предизвикал убийството на Тодор Александров.

Към 1926 година е ръководител на Разузнавателната организация на ВМРО за Прилепска околия.

В началото на 1934 година е в състава на комисията, избрана от Националния комитет на македонските братства в България, за издирване на материали по инициативата на Македонския научен институт за създаване на етнографско-исторически музей в изграждащия се Македонски дом.

Сътрудничи на списание „Илюстрация Илинден“. В статията си „Прилеп в революционните борби“ пише:

В 1941 година е председател на Прилепското братство и подписва Призив за присъединяване на Македония към Царство България.ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2 На 16 май 1942 година Попадамов е избран в за член съветник в Националния комитет. В 1943 година е официален гост в родния мм Прилеп на честването на 100-годишния юбилей на училище „Св. св. Кирил и Методий“.

След Деветосептемврийския преврат, през август 1945 година се застъпва пред Христо Калайджиев за съгражданина си Димитър Талев и така постига освобождаването на големия български писател от лагера „Куциян“.

Умира в 1960 година в София. Оставя спомени.

Вижте също Иван Попадамов

Външни препратки „Спомени за Солунските атентати и Илинденското въстание“, публикувани в „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, София, 1984 г. „Отворено писмо до Дим. Влахов“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 16, София, 17 април 1925 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Прилеп Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Възпитаници на Скопското българско педагогическо училище Категория:Дейци на ВМРО Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Починали в София Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български учители Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища