Боевете при Кубадинската позиция са поредица от въоръжени сблъсъци между Централните сили и Антантата за контрол върху Добруджа през есента на 1916 г., по време на Първата световна война.
След първата безуспешна атака на укрепената линия Расово – Кубадин – Тузла (18 – 19 септември), в началото на октомври българската Трета армия отразява контраофанзивата на съюзените румънски, руски и сръбски войски. Втората атака (19 – 21 октомври) завършва с пробив на съглашенската отбрана и овладяване на черноморското пристанище Кюстенджа и дунавското предмостие Черна вода от българите.
Първо сражение
След пораженията при Тутракан и Добрич в началото на септември руско-румънските войски начело с генерал Андрей Зайончковски се оттеглят на предварително подготвената тройна отбранителна линия Расово – Кубадин – Тузла. На тези позиции фланговете им са защитени от Дунав и Черно море, а контролът върху предмостието Черна вода и пристанището Кюстенджа позволява постоянен приток на резерви и боеприпаси.
От своя страна победоносната дотогава Трета българска армия е изтощена от бързите преходи и понесените загуби и по тази причина не успява да попречи на противника да се укрепи на Кубадинската позиция. Атаката е отложена до 18 септември. На този ден частите от 1-ва, 4-та и 6-а и Първа конна дивизия щурмуват и превземат укрепленията край Кокарджа, чифлика Али Сусус бей и част от височините пред Кубадин, но изразходват почти всичките си снаряди, без да разрушат съглашенските укрепления. На 19 септември съглашенското командване предприема контраатака с превъзхождащи сили и принуждава българите да се оттеглят на изходните си позиции.Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. София 2006. ISBN 954-322-072-7, стр. 24 – 27
След като на 21 септември Конната дивизия и Добричките войски отблъскват румънските атаки при Мустафа ачи, Трета армия преминава трайно към отбрана, за да попълни загубите си. В следващите дни тя е значително усилена с българска и османска (VI корпус) пехота и германска тежка артилерия. Към добруджанския фронт е пренасочена германската 217-а дивизия, предвидена първоначално за отбраната на Битоля срещу съглашенците.Пенчиков, Косьо. Освобождението на Северна Добруджа през 1916 – 1917 г., в: Тутраканската епопея и войната на Северния фронт, София 2007, с. 61
Второ сражение Планът на командващия III армия ген. Стефан Тошев е да се нанесе главният удар при позицията Кубадин, представяща по-големи удобства за настъпление на пехотата. Като резултат успехът в това направление ще разкъса единната отбранителна система на две и като заплашва двете крила на неприятелската армия, да ги накара да отстъпят по целия фронт на укрепената линия. Командващият Дунавски фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен не приема този оперативен план. Той възлага основният удар да се нанесе от 217 германска дивизия в участъка Топрахисар (Топхисар) – Узунлар, като се проведе по няколко паралелни дола. Доброто обстрелване на този крайморски район от противника показва в бъдещите атаки на 19, 20 и 21 октомври неуспеха на германската дивизия и доказва неудачността на този план.Тошев, Стефан, Действията на III армия в Добруджа през 1916 година, с. 185, с. 186, с. 189, с. 190, фототипно издание по инициатива на Градски исторически музей гр. Балчик с предговор от чл.-кор. д.и.н. Георги Марков, Издателство „Захари Стоянов“, София, 2007, ISBN 978-954-739-976-1
По плана на фелдмаршал Макензен се формират 2 настъпателни групи:Тошев, Стефан. Действията на III армия в Добруджа през 1916 година, с. 207, с. 184, с. 187, фототипно издание с предговор от чл.-кор. д.и.н. Георги Марков, Издателство „Захари Стоянов“, София, 2007, ISBN 978-954-739-976-1 Западна настъпателна група в района от Дунав на юг под командването на ген. Тошев и Източна настъпателна група под командването на ген. Тодор Кантарджиев на юг от жп линията Черна вода – Кюстенджа до Черно море.
Формирането на настъпателните воински части, съгласно плана Макензен, е наложило разместване на цели полкове по фронта пред очите на противника, но руско-румънското командване не се е възползвало от това. Неустановеният фронт за българската страна и това паралелно движение на нейните военни формирования близко до фронтовата линия, e могло да доведе до безредие и огромни загуби сред българската страна, ако противникът проведе активни бойни действия в този момент. Но тяхното командване проявява пълно бездействие и демонстрация на превъзходство, както поради фронтовата позиция, така и поради наличието на значително превъзхождащата по численост армия.
Щабът на Макензен е разпоредил със заповед на 16 октомври действията на подчинения му Дунавски фронт:
Началниците на настъпателните групи са издали свои заповеди, конкретизиращи точно военните подразделения, хода на атаката и крайната цел.
Противостоящи войски Пред решителното сражение за превземане на неприятелската укрепена линия Расово-Кубадин-Тузла, противостоящите армии разполагат със следните сили: 3-та българска армия и съюзни войски – 87 дружини и 28 конни ескадрона: Руско-румънско-сърбо-хърватски войски – 132 дружини и 40 конни ескадрона.
Български и съюзни войски Състав Софийска дивизия в състав 1-ви Софийски, 6-и Търновски, 16-и Ловчански, 25-и Драгомански, 41-ви и 42-ри полкове, общо 22 дружини 4-та Преславска дивизия в състав 7-и Преславски, 8-и Приморски, 19-и Шуменски, 31-ви Варненски, 47-и и 48-и пехотни полкове, общо 22 дружини Сборна дивизия в състав 35-и Врачански полк, 36-и Козлодуйски полк, 53-ти пехотен, 4-ти, 6-и и 11-и маршиви полкове, общо 21 дружини Първа конна дивизия в състав 7 конни полка, общо 28 ескадрона Турски корпус в състав 74-ти, 75-и, 59-и, 45-и, 52-ри и 38-и низамски полкове, общ 18 дружини Германска бригада „Боде“ в състав 45-и полк и 1 опълченска дружина, общо 4 дружини 217-а германска дивизия (в очакване да се присъедини преди датата за настъплението) в състав от 9 дружини
Разположение Западна настъпателна група 1-ва Софийска дивизия в състав 1-ви, 6-и, 25-и, 41-ви, 42-ри полкове с придадените им кавалерия, артилерия, минохвъргачен батальон, под командването на полковник Недялков; 6-и турски корпус, дружина от 48-и полк и 3 батареи под командването на генерал Хилми паша; 4-та Преславска дивизия, 7-и Преславски полк, 19-и Шуменски полк, 4-ти маршев и 48-и полкове, с командир генерал-майор Киселов; 47-и пехотен полк без картечна рота – да се разположи при с. Кюселер и да остане на разположение на началника на групата.
Източна настъпателна група Усилената Първа конна дивизия с командир генерал-майор Колев и германската бригада „Боде“ с командир полковник Боде; 217-а германска дивизия с тежка артилерия под командването на генерал-майор Либескинд; Сборната дивизия с командир генерал-майор Топалов; тя е левият фланг на Източната настъпателна група и трябва да съгласува действията си с десния фланг – 4-та Преславска дивизия от Западната настъпателна група.
Румънски и съюзни войски Състав Руски корпус в състав 61-ва, 115-а дивизии и 3-та стрелкова дивизия, общо 48 дружини Сборна сръбско-хърватска дивизия, общо 13 дружини Румънски корпус в състав 2-ра, 5-а, 9-а, 12-а, 19-а дивизии, общо 71 дружини Руска кавалерия в състав 3-та конна дивизия и Черноморски полк, общо 32 ескадрона Румънска кавалерия в състав Каларашка бригада, общо 8 ескадрона
Разположение В участъка от Дунав – Чифлик Сосус Али бей са разположени 2 румънски дивизии; В участъка Чифлик Сосус Али бей до Кубадин включително е разположена 115-а руска дивизия; В участъка от с. Софулар до с. Едилкьой е разположена 61-ва руска дивизия; В участъка от с. Едилкьой по височините е разположена сборната Сръбско-хърватска дивизия; В участъка от височините южно от с. Муритано до морето са разположени 19-а и 9-а румънски дивизии с 1 Каларашка бригада; Край с. Мулчьова е разположена в резерв 5-а румънска бригада; Руската конна дивизия е съсредоточена на втора линия при с. Мурфатлар.
Ход на сражението 19 октомври Бой при западната групаТошев, Стефан, Действията на III армия в Добруджа през 1916 година, с. 191, с. 198, с. 204, с. 210, фототипно издание на отпечатената през 1921 г. книга на командващия III българска армия по инициатива на Градски исторически музей гр. Балчик с предговор от чл.-кор. д.и.н. Георги Марков, Издателство „Захари Стоянов“, София, 2007, ISBN 978-954-739-976-1 През първия ден съгласно заповедта на командващия българската артилерия открива унищожителен барабанен огън по противниковите позиции. Към 10 часа след артилерийската подготовка Софийската дивизия успява да достигне до 600 – 700 крачки от предната позиция на противника при негов много силен отпор. Турският корпус проявява по-слаба активност и напредва от 500 – 1000 крачки до 2 километра от своите позиции. Причината е в слабата работа на артилерията, поради недостиг на снаряди. IV Преславска дивизия до вечерта заема зададената линия, въпреки че предварително 36-и Козлодуйски п. п. е заел позиции, изместен на изток, и интервалът между двете формирования е довело до изоставане и е затруднило защита на фланга на преславци.
Бой при източната група В изпълнение на оперативната заповед усилената Конна дивизия тръгва към 9 часа и към 9 часа и 30 минути успява да заеме предните противникови позиции. Устремната атака е спряна от силната съпротива на противника, който е предприел контраатака и интервала непокрит от фланговете на Бригадата Боде и Конната дивизия. Това спешно налага изпращането на две дружини, за да се спре разгръщането и пробив на противника и заставането му в тила на българската войска.
Бригадата Боде е напреднала едва 800 крачки, а 217 германска дивизия е посрещната с ураганен огън и макар да е достигнала до предните позиции на противника, след контраатаки е принудена да се отдръпне с големи загуби. Приморският полк и 35-и и 36-и полкове също не са напреднали съществено. Организираните контраатаки на противника нямат съществен успех. Те са отразени, но намаляват темповете на напредването.
20 октомври Бой при западната група Още през нощта към 2 часа няколко неприятелски дружини пълзешком достигат позицията на 41 полк. Атакуващата група своевременно е разкрита и отблъсната с големи загуби за противника. Полковете на Софийска дивизия и дружини от Търновския полк с ураганен огън на батареите силно разколебават противника и стремителното нападение на търновци създава паника сред отстъпващите. Това отстъпление се превръща в паническо. Противникът не е успял да организира отпор и така е заета тяхната главна отбранителна линия. Софийската дивизия заема главната отбранителна позиция по линията Дунав-Сапата Баца и възвишенията западно от с. Кокарджа.
Турският корпус започва настъпление към 8 часа и завладява предните позиции, след което продължава да преследва противника. Командването на корпуса не се е възползвало от дезорганизираното отстъпление и спира напредването на корпуса, за да се проведе артилерийска подготовка.
В южния край на позицията на западната група, IV Преславска дивизия, без да дочака пристигането на 31-ви Варненски полк и настъпването на 36-и Козлодуйски полк, преминава в решително настъпление в 15 часа. В някои участъци с бой на нож противникът е изтласкан и така преславци застават във фланг и в тил на общото неприятелско разположение. Това наложило през нощта противниковите позиции в с. Османча и с. Едилкьой да бъдат напуснати. В боевете през деня са пленени 24 офицери и 2800 войници от 61-ва и 115-а руски дивизии.
Бой при източната група Атаката на Конната дивизия и натиска на пехотата е така силен, че в 9 часа и 30 минути са превзети селата Тузла, Чатмалар и Карлъ. Противникът прави опит с прегрупиране на разбитите части и ураганен огън да намали темповете на атаката. С малко намалено темпо, части от Ловчански полк и Конната дивизия напредват и заплашват фланга на неприятелската група при Топра Хисар, застрашена и притисната от север от IV Преславска дивизия, напредваща към с. Кубадин.