Петър Георгиев Манджуков с псевдоними Ал-Манджук, Брут, Илия Дуров е български революционер анархист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.

Биография Роден е в 1878 година в скопското село Мирковци, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на полковник Спас Манджуков, а митрополит Натанаил Охридски му е вуйчо. Основно образование завършва в Ловеч, а средно в Пловдив, където учи в гимназията „Княз Александър I“. Става един от учредителите на анархисткия Македонски таен революционен комитет, поради което е изключен. Учи в Казанлък и завършва педагогическото училище в Лом, а по-късно следва химия в Женевския университет. Член е на така наречената Женевска група.

През есента на 1898 година прекъсва образованието си и се връща в Македония и става член на ВМОРО. Манджуков и приятелите му решават да оберат митрополит Синесий Скопски. Опитът се проваля и Манджуков е задържан от местни българи и предаден на османските власти. Осъден през март 1899 година на доживотен затвор за конспирация. Манджуков обжалва присъдата и още същата година съдът го освобождава поради недоказаност на обвинението.

Влиза в четата на Гоце Делчев и през 1899 година обикаля Пирин, Алиботуш и Боздаг. През 1900 година с Павел Шатев, Слави Мерджанов и Петър Соколов участва в изкопните работи за тунел под „Отоман банк” в Цариград.

След ареста и освобождаването си емигрира в България и става член на Върховния комитет. След овладяването на комитета от Иван Цончев на Деветия конгрес през август 1901 година и настъпилото разцепление в организацията подкрепя крилото на Христо Станишев. С Отворено писмо обвинява Цончев, че компрометира македоно-одринското дело, и че го поднася „пред краката на българския княз“ „за една паница леща“.

През септември 1901 година Манджуков начело на малка чета предприема опит да освободи от Одринския затвор приятеля си Слави Мерджанов, като за целта планира да плени Ориент Експрес и отвлече като заложници пътниците. Начинанието претърпява провал. Закъсал за пари, през лятото на 1902 г. в София той скроява убийството на свой познат от Цариград, след като предварително без негово знание го застрахова на свое име за крупна сума, която да бъде изплатена на трето лице. Начинанието се проваля, поради внезапното отпътуване на неведомата жертва. След провала на поредното си начинание Манджуков известно време се препитава с изнудване в полза на Върховния комитет.

От пролетта на 1903 година Петър Манджуков е войвода на чета на Върховния комитет в Родопите. Негов четник е и Андон Дечев. С новата чета Манджуков се отправя да разруши железопътната линия Кръстополе – Ксанти, за да предотврати прехвърлянето на османски войски към Солун. Бдителността на турската железопътна охрана проваля и това начинание. Манджуков узнава от вестниците за Солунските атентати и за смъртта на самите атентатори, сред които са най-близките му приятели. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Ахъчелебийския революционен район. След въстанието Манджуков извършва първото си убийство по поръчка на комитета. Набелязаната жертва е турчин, тероризиращ българското население в региона. Само четири дни след това следва нова поръчка, този път за убийството на българин от Лъкавица. Часови на спящата чета, Манджуков преосмисля ролята си на наемен убиец на организация, чужда на анархистическите му възгледи и къса с ВМОК. Както пише самият той:

От есента на 1904 година работи в Казанлък в службата по борба с пороищата и залесяването. От 1907 до 1909 година учи лесовъдство в Нанси.

Участва в Балканските и в Първата световна война. Манджуков заедно с Михаил Герджиков е сред учредителите на Федерацията на анархо-комунистите в България през 1919 година. До 1936 година работи като лесовъд в Казанлък, Карлово, Пещерско, Разлог и на други места.Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984.

Манджуков е автор на „Одисеята на първите“ (1974), на неиздадената книга „Богомилството“ и на „Предвестници на бурята“ (1993) – част от обширна художествено-мемоарна книга, посветена на борбите на македонските българи от 1895 до 1903 година.Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 203. Според литературния критик Владимир Янев:

Умира на 1 януари 1966 година в Пловдив.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 319.

Литература Спомени на П.Г. Манджуков за участието му в четата на Гоце Делчев през 1899 г., в: „Известия на държавните архиви“, кн. 23, 1972, стр. 176 – 200.

„Програма на Македонския Таен Революционен Комитет“, публикувано във в. „Политическа свобода“, бр. 11, София, 1898 година „Одисеята на първите“, София, 1974 година

"Писма от/до Симеон Радев (Из Кореспонденцията на Симеон Радев)", публикувано в "Известия на Държавните Архиви", кн. 57, София, 1989 година "Кореспонденция между Петър Манджуков и Павел Генадиев за въпроси, свързани с революционната борба в Македония и Тракия", Пловдив и София, октомври - декември, 1951 година "Michel Guerdjikoff (Михаил Герджиков - ръкопис)", Пловдив, 1947 година "Писмо до Михаил Герджиков (за участието му в четата на Гоце Делчев; и революционна дейност с Гемиджиите в Цариград)", Пловдив, 5 ноември 1946 година "Начало на укрепяването на пороищата и залесяването в България; Спомените на един лесовъд (първа част)", публикувано в "Началото; Укрепяване на пороищата и залесяване. Феликс Вожли, Петър Манджуков - спомени", с. Дунавци, 2025 година

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Български писатели от Македония Категория:Български мемоаристи Категория:Български анархисти Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Терористи на ВМОРО Категория:Дейци на ВМОК Категория:Възпитаници на Женевския университет Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Хора от община Чучер Категория:Починали в Пловдив Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив Категория:Български лесовъди Категория:Бойкикеви