Морарци

Морарци или Моравци, Моравца, Морафча (, Антигония, до 1927 година Μοράφτσα, Морафца) е село в Република Гърция, разположено в дем Кукуш, oбласт Централна Македония.

География Селото е разположено на 11 km северно от град Кукуш (Килкис).

История В Османската империя В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Морафча е представлявано от Дельо, син на Стойо, Георги, син на Неделко, Калояни, син на Петко, и Стойко, син на Стоян.

В XIX век Морарци е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Морарци (Morartzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 140 домакинства, като жителите му са 640 българи. В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Морарци. В 1901 година българският учител в Морарци Никола Дупков от Кукуш е заточен след Солунската афера в Бодрум кале.

През ноември 1880 година морарци се опакват в Екзархията, че владиката и гъркоманите в Кукуш с помощта на властите им отнели църквата. Селяните искат от Екзархията да им се изпрати поне един учител. По-късно отново се оплакват от гръцкия владика заедно с околните села Шемница и Деречифлик.Пасков, Илия. Кузман Шапкарев и развитието на църковно-училищното дело в Солун и Солунско (1880- 1881, 1883), Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 185. Публикувано е писмо от Кузман Шапкарев до екзарх Йосиф от 23 ноември 1880 г. с информация за оплакване на жителите на Морарци.

Към 80-те години на ХІХ век местните жители успяват да откупят цялата си земя от чифликчиите.

Константин Станишев пише за Морарци:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Морарци има 1200 жители българи християни.

Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Морарци (Morartzi) има 1600 българи екзархисти и в селото работи българско училище, в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.

В Морарци служат униатските свещеници Иван (Дели)Стоянов (1875 – 1910), поп Анагнош, синът му Алекси Анагношев (1906 – 1919), Мико Наков (служил в Морарци и Лельово, 1904 – 1919), Атанас Иванов (служил в и в Мирово и Алексово, 1918 – 1921), Христо Иванов (1912 – 1916).

При избухването на Балканската война в 1912 година 54 души от Морарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната в селото влизат българските чети на Гоце Междуречки и Михаил Думбалаков. Думбалаков пише за Морарци:

По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война.

В Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. По време на войната селото е разсипано от настъпващата гръцка армия, като по-голямата част от населението му бяга в България. В селото остават около 50 семейства. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Моравца (Моравца) има 300 къщи славяни християни.

В 1924 година почти всички останали бълтари – 312 души се изселват по официален път в България. На тяхно място са настанени гърци бежанци от Понт Кавказ и Мала Азия. През 1926 години селото е прекръстено на Антигония. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 96 семейства и 366 жители бежанци.

След 1919 година, когато Струмишко остава в Кралството на сърби, хървати и словенци, морарчани се местят в Мелнишко. Униатските жители на Морарци се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.

Населението традиционно произвежда жито и тютюн, като се занимава и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Морарци на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Градища Γκραδίτσα Халази Χαλάζι възвишение на Ю над Морарци Чалика Τσαλίκα Склиро Σκληρό местност на Ю от Морарци Палук или Ялук Γιαλούκ Ялос Γυαλός река на ЮИ от Алексово Торчели Τορτσελή Палати Παλάτι възвишение на СИ от Морарци (473,1 m) Пизими Πιζίμι Рематаки Ρεματάκι река на С от Морарци Алашли Άλασλή Корфи Κορφή възвишение на СЗ от Рамна (570,7 m)

Личности

Родени в Морарци Георги Попхристов (1889 – 1959), български журналист Иван Ташев (1876 – 1924), български революционер, войвода на ВМОРО Мито Морарцалиев, кукушки войвода на ВМОРО през 1912 година Петър Бояджиев (1888 – 1971), български фармацевт Султана Нурджиева (1850 – 1907), съпруга на Никола Делчев и майка на Гоце Делчев Трайко Мечев (Морарцалията), български революционер

Македоно-одрински опълченци Вангел Г. Ковачев, 27-годишен, железар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 13 кукушкка дружина, убит при Царево село на 30 юни 1913 година Гоце Ангелов, 35-годишен, зидар, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при Говедарник на 8 юли 1913 година Гоце Анд. Алишанов (Алековали), 32 (35)-годишен, земеделец, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина Гоце Калабаков, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 19 юни 1913 година, кръст „За храброст“ IV степен Димитър (Мито) Хр. Алишанов (Алиманов), 25 (26)-годишен, зидар, неграмотен, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина Иван Мицев Ицин Янев (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи във 2-ра рота на 14-а воденска дружина; на 27 март 1943 година като жител на Струмица подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Иван Ташев (1876 – 1924), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на Кукушката чета Илия (Ильо) Ат. Бакалов, 27-годишен, земеделец, IV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при Царево село, Пехчевско Любен (Любе) Наков Чоков, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, зидар, IV отделение, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина. Загинал през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 416, л. 40 Мито Андонов, 3 рота на 15 щипска дружина Мито К. Ангов, 19 (20)-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 11 сярска дружина, 15 щипска дружина Туше Ан. Бабалов, 33-годишен, земеделец, ІІІ отделение, Кукушка чета на Иван Ташев, 15 щипска дружина Христо Андонов, 3 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен

Други Петър Бояджиев (р. 1938), български лекар, по произход от Морарци

Бележки

Категория:Села в дем Кукуш