Приднестровската война (; ) е война през 1990 – 1992 година, по време на Разпадането на Съветския съюз, която се води между Русия и подкрепяни от нея сепаратисти в Приднестровието от една страна и Молдова от друга. Тя поставя началото на продължителния Приднестровски конфликт.
Войната избухва през ноември 1990 г. в Дубсари на (руски език – Дубоссáры, Dubossary) между Молдова и непризнатата държава на нейна територия – Приднестровска Молдовска Република (Приднестровие), под чийто контрол се намира основно левия бряг на река Днестър – район, населен с молдовци, украинци и руснаци. Прекратяването на бойните действия е обявено на 21 юли 1992 г., но конфликът остава нерешен. През 2011 г. са проведени преговори под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по време на председателството на Литва.
Предистория Исторически контекст Преди съветската окупация на Бесарабия и Северна Буковина и създаването на Молдавска съветска социалистическа република (МССР) през 1940 г., бесарабската част от Молдова, т.е. частта, която се намира на запад от р. Днестър, е управлявана от Румъния (1918 – 1940). Пактът Молотов-Рибентроп, подписан между Съветския съюз и нацистка Германия, който води до събитията от 1940 г., по-късно, след разпада на Съветския съюз, е отхвърлен от правителствата на Молдова. В молдовската декларация за независимост от 1991 г., пактът е определен като „недействителен“. Въпреки това обаче след разпада на Съветския съюз, териториалните промени, направени по време на неговото съществуване, си остават.
Преди създаването на Молдовска ССР, днешното Приднестровие, е част от Украинска съветска социалистическа република и съществува като Молдавска автономна съветска социалистическа република, със столица Тираспол (1924 – 1940). Тази територия представлява една десета от общата територия на Молдова.
Политически контекст В края на 80-те години на XX век, политическата обстановка в Съветския съюз се изменя заради политикате на перестройка и гласност на Михаил Горбачов. Тези политики позволяват появата на политически плурализъм на местно и регионално ниво. В Молдовската ССР, както и в другите съветски републики националните движения, постепенно се превръщат във водеща политическа сила. Тези движения все по-ясно изразяват нарастващите националистически чувства и показват политическото желание за напускане на Съветския съюз и присъединяване на Молдова към Румъния. Румънските националисти, обаче, срещат яростната опозиция на руско говорещото малцинство в републиката.Hare, Ishaq, Batt, p. 369 – 370. Тази опозиция е най-явна и видима в Приднестровието, където за разлика от другите области в Молдовската ССР, етническите молдовци (39,9 %) са по-малко от украинците и руснаците (53,8 %), което се дължи на по-голямата имиграция по време на съветската епоха.
Според някои изследователи комбинацията от различна история и по-специално в периода между 1918 г. и 1940 г., когато Приднестровието е част от СССР, а Молдова – от Румъния, и страхът от дискриминация от страна на молдовците, раждат сепаратистките настроения в Молдова. Други изследователи, от двоя страна твърдят, че етническите противоречия сами по себе си не са достатъчни за динамизирането на конфликта. Според Джон Макинлей и Питър Крос, които провеждат съвместно изследване, базирано на официалните данни за жертвите в конфликта, голям брой рускоговорещи и молдовци се бият заедно и от двете страни на конфликта. Учените твърдят, че конфликтът е по-скоро политически по природа.John Mackinlay and Peter Cross: Regional Peacekeepers, The Paradox of Russian Peacekeeping. United Nations University Press: New York & Paris, 2003. Pages 140 – 141.
На 31 август 1989 г. Върховния съвет на Молдовската ССР приема два закона. Първият от тях превръща молдовския език в официален за републиката, заедно с руския. Текстът споменава и за обща лингвистична молдово-румънска идентичност. Вторият закон предвижда връщането на латиницата като официална азбука. Молдовкият език е термин, използван от Съветския съюз, и обозначава диалект, почти идентичен с румънския език в периода 1940 – 1989 г. На 27 април 1990 г. правителството на МССР приема и традиционния национален трикульор (синьо, жълто и червено) за национален флаг и националния герб. Приет е и нов национален химн Deşteaptă-te, române!, който е и национален химн на Румъния от 1989 г. През лятото на 1990 г. думите Съветска и Социалистическа са премахнати от името на държавата, като вече новото име е Република Молдова.
Тези събития, както и някои други като свалянето на режима на Чаушеску в съседна Румъния през декември 1989 г. и отварянето на границата между Румъния и Молдова на 6 май 1990 г., карат много хора в Приднестровието и Молдова да мислят, че обединението между Румъния и Молдова е неизбежно. При това условие, рускоговорещото население автоматично би се превърнало в малцинство. Този факт предизвиква страхове, че то ще разполага с малко права и ще бъде изключено от обществения живот в новосформираната държава. Още през септември 1989 г. започват първите протести срещу националистическата политика на правителството. Протестите развиват появата на сепаратистки движения в Гагаузия и Приднестровието, които искат автономия в рамките на Молдовската ССР. По този начин гагаузкият и руският биха били запазени като официални езици в техните области. Доминираният от националисти Върховен съвет на МССР отхвърля тези искания и ги определя като незаконни. В резултат на това Гагаузия и Приднестровието обявяват независимост от Молдова и изказват желание за присъединяване към Съветския съюз като независими федерални републики.
Политически конфликт Езиковите закони се оказват голям проблем, тъй като една голяма част от населението на Молдовската ССР не говори молдовски (румънски). Проблемът с официалния език на МССР бива умишлено политизиран и изопачаван от заинтересованите страни. Някои описват законите като дикриминационни и критикуват бързото им налагане. Други, от своя страна, критикуват, че законите не се въвеждат достатъчно бързо.
На 2 септември 1990 г. е обявена Приднестровската молдовска съветска социалистическа република. Два месеца по-късно, на 22 декември 1990 г., президентът Михаил Горбачов подписва указ, с който отменя решенията на Втория конгрес на народните депутати от Приднестровие от 2 септември. През тези два месеца и молдоввските власти се въздържат от действия срещу прокламацията на независимост. Приднестровието, заедно с Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах, се превръща в една от няколкото непризнати републики в СССР. В следващите години тези републики запазват близки отношения помежду си.
Първият сблъсък между молдовското правителство и сепаратистите се случва на 3 ноември 1990 г. в Дубасари. Жителите на града блокират достъпа до моста над р. Днестър и по този начин откъсват връзката на града със столицата Кишинев. На мястото са изпратени полицейски подразделения и в последвалите сблъсъци и стрелба загиват трима граждани на Дубасари.
След провала на августовския пуч в СССР от 1991 г., на 27 август 1991 г. молдовският парламент приема Декларацията за независимост на Република Молдова. Декларацията отхвърля договореностите от пакта Молотов-Рибентроп като „нищожни“ и разглежда обявяването на независимостта като акт на премахване на „политическите и правните последствия от пакта“, декларирайки основаването на Република Молдова на териториите на Бесарабия, Северна Буковина, Херца и МАССР.Moldova's 1991 Declaration of Independence
По това време Молдова все още няма армия и първите опити за създаването на такава се случват в началото на 1992 г. в отговор на нарастващото напрежение. Новият независим молдовски парламент се обръща към вече нефункциониращото правителство на СССР с желание „да започнат преговори с молдовското правителство с цел да се прекрати незаконната окупация на Република Молдова и съветските войски от молдовска територия да се оттеглят“.
На 29 август 1991 г. по време на пътуване до Киев за среща с украинския президент Леонид Кравчук, приднестровския лидер Игор Смирнов, е арестуван от молдовската полиция и заедно с още един свой близък – Андрей Чебан, е откаран в затвор в Молдова. В знак на протест срещу ареста, водачката на женския протестен комитет, Галина Андреева, организира блокада на жп. линията Москва-Кишинев в отсечката между Бендер и Тираспол, докато арестуваните не са освободени от президента на Молдова Мирча Снегур в опит да потуши създалото се напрежение.
В края на 1991 г. полицията в Тираспол и Рибница преминава на страната на Приднестровската молдовска република (ПМР).
Военни сили
Военните действия са прекратени, благодарение на намесата на Русия.„История Республики Молдова: С древнейших времён до наших дней“.
В началото на 1992 г. Молдова има единствено полиция. На 17 март новосформираното Министерство на отбраната започва да създава армия. До месец юли правителството успява да мобилизира между 25 000 и 30 000 души, включително полицията, запасните части и доброволците от молдовските области близо до зоната на конфликта.
В добавка към наследеното от СССР оръжие, Молдова, също е подкрепена и с румънско. Румъния изпраща също и военни съветници и доброволци.
По същото време руската 14-а армия, намираща се все още в Молдова, наброява 14 000 професионални войници. Силите на ПМР са около 9000 души – милиция, обучена и въоръжена от офицери на 14-а армия. В добавка към това от Русия пристигат множество доброволци от Дон, Кубан, Оренбург, Сибир, както и местни казаци, които се бият на страната на сепаратистите.
Части от 14-а армия, която последователно минава под съветско и след това руско командване, се бият на страната на бунтовниците.Vahl, Marius. Borderland Europe: Transforming Transnistria? Centre for European Political Studies. Октомври 2001.Analysis of the Transnistrian Conflict "Human Rights and Russian Military Involvement in the „Near Abroad“" Human Rights Watch December. 1993 Значителна част от стационираната по време на студената война армия е съставена от местни граждани или офицери, на които им е дадено местно жителство по времето на Съветския съюз. Бунтовниците успяват да се въоръжат с оръжия, извзети от складовете на бившата 14-а армия. Руските войници избират да не се противопоставят на това, даже напротив в много случаи им помагат.
През декември 1991 г. молдовските власти арестуват на украинска територия генерал-лейтенант Яковлев и го обвиняват в оказване на помощ на бунтовниците да се въоръжат от складовете на 14-а армия. По това време генерал Яковлев е едновременно главнокомандващ на 14-а армия и ръководител на Министерството на отбраната и сигурността на Приднестровието. Правителството на Руската федерация започва преговори с молдовското правителство за освобождаване на Яковлев срещу освобождаването на 26 полицаи, задържани от бунтовниците по време на сблъсъците в Дубасари.
На 5 април 1992 г. вицепрезидентът на Русия Александър Руцкой държи реч в центъра на Тираспол пред повече от 5000 души и окуражава гражданите на Приднестровието да се борят за независимостта си.
Военният конфликт Първите жертви в набиращия скорост конфликт падат на 2 ноември 1990 г., два месеца след обявяването на независимостта на Приднестровието. Тогава молдовски части навлизат в Дубасари с цел да вдигнат блокадата на моста над р. Днестър, но са спрени от местните жители. В последвалия сблъсък загиват трима граждани, а ранените са 16.
На 13 декември молдовските сили правят втори опит да пресекат моста. И този път се стига до сблъсък, като молдовците дават 4 жертви и арестуват 27 граждани, без обаче да овладеят мостаVlad Grecu, „O viziune din focarul conflictului de la Dubăsari“, page 38 – 39.. След неуспешните опити за овладяване на моста от Молдова, настъпва затишие до 2 март 1991 г., когато започват първите сериозни военни действия. На този ден Молдова официално е приета за член на ООН и е призната Декларацията ѝ за независимост от 27 август 1990 г. Войната продължава до 21 юли и се развива основно в три района.