Лековичица или Лековичища, още Луковища, Луковица или Ликовища (, Палеа Ликояни, до 1926 година Λυκοβίτσα, Ликовица), със старо име Чатал (Τσιατάλι), е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер (Верия).
География Селото е разположено в Солунското поле, на надморска височина от 25 m, северозападно от Бер и югоизточно от Негуш.
История В Османската империя В XIX век Лековичица е село в Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ликовица (Likovitza), Берска епархия, живеят 120 гърци. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Луковица живеят 165 българи християни По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луковица (Loukovitza) има 24 българи патриаршисти гъркомани.
Селото пострадва от нападения на гръцки андарти по време на Гръцката въоръжена пропаганда. През февруари 1906 година жителите на селото получават заплашително писмо от капитан Костас Акритас:
Според отчет на Солунската българска митрополия в 1908/1909 година в Лѣковичица работи българско училище с учителка Мария Христова от Аканджали (днес Муриес), Дойранско.
В 1910 година в Ликовиста (Λυκοβίστα) има 136 жители екзархисти.Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
В Гърция В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Лековичица остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 63 мъже и 46 жени. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Лековичица като село обитавано от „20 – 25 семейства на християни славофони и християни цигани“ (20-25 οικογένειες σλαυοφώνων και χριστιανών Τσιγγάνων)Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927 и „славяногласни елини“.Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лековичишча има 20 къщи славяни християни.
В 1926 година селото е прекръстено на Ликояни. В 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. В 1920 селото е посочено с 20 къщи на християни славяни.Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927 В 1928 година Лековичица е смесено местно-бежанско селище с 94 бежански семейства и 374 жители бежанци. Лековичица също се посочва в 1928 година като смесено (местно-бежанско) селище с 65 бежански семейства и 246 жители бежанци. В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
Властите изграждат за бежанците ново село – Ново Лековичица, което се появява в преброяването от 1940 година.
Селото традиционно произвежда праскови, ябълки, пшеница и памук, като землището е доста плодородно.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Лековичица на 31 декември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Боятес Μπογιάτες Ставлотопия Σταβλοτόπια местност на СИ от Лековичица Парлатина Παρλατίνα Бубулина Μπουμπουλίνα
Личности Родени в Лековичица Николаос Йоани Арабадзис (Νικόλαος Αραμπατζής του Ιωάννη, 1882 – ?), гръцки андартски деец, четник при Атанасиос Минопулос между 1906 и 1908
Бележки
Категория:Села в дем Бер