Проект 613 (означение на НАТО: Whiskey class) е серия от съветски дизел-електрически патрулни подводници.
История Още от 1942 година Съветският съюз изпитва нужда от подводница, която може да действа постоянно под вода. През същата година започва работа по проект за заменяне на подводниците тип Щука. За главен инженер по новия проект 608 е назначен Владимир Перегудов. През 1944 година завършеният проект е представен на Управлението по корабостроене, но е отхвърлен, защото не покрива изискванията за обсег и въоръжение. В резултат на това започва работата по проект 613, който е базиран върху германските подводници от тип XXI. През 1946 година СССР получава четири такива от Великобритания. Окончателните чертежи са завършени през 1948 година. Производството продължава от 1950 до 1957 година в 4 корабостроителници, като са произведени общо 215 единици„Cold War submarines: the design and construction of U.S. and Soviet submarines“, (2004), Norman Polmar, Kenneth J. Moore, ISBN 1-57488-594-4:
Завод номер 122 (Горки) – 116 подводници Завод номер 444 (Николаев) – 72 подводници Завод номер 189 (Ленинград) – 16 подводници Завод номер 199 (Комсомолск на Амур) – 11 подводници
Описание Проект 613 се характеризира с двукорпусна конструкция със 7 херметични отсека: Торпеден Акумулаторен Централен пост Втори акумулаторен отсек, каюти за старшините Дизелови двигатели Електромоторен отсек Втори торпеден отсек
Подводницата разполага с 10 баластни цистерни. Основната силова установка са два двутактови дизелови двигателя 37Д, всеки с мощност 2000 конски сили. Максималната автономност на плаване при 8 възела е до 13 000 мили. Към тях се прибавят и два електродвигателя ПГ-101, всеки с мощност 1350 к.с, които осигуряват възможност за поддържане на подводен ход от 13,1 възела в продължение на часове. Има още два електродвигателя ПГ-103 за икономичен режим с мощност 50 к.с. всеки, които осигуряват подводен ход до 1,97 възела. Подводницата е снабдена и с две групи акумулаторни батерии 46СУ от по 112 елемента всяка. Първоначално проект 613 са снабдени с противовъздушни оръдия, но след 1956 година те са демонтирани, понеже са неефективни срещу реактивна авиация. Торпедното въоръжение включва 6 броя 533-мм торпедни апарата – четири носови и два кърмови. Боекомплектът включва 12 торпеда или 22 мини АМД-1000. Максималната дълбочина за стрелба е 30 метра.
Списък с модификации Проект Построени Главен конструктор Предназначение Ново оборудване 613В 27 автономен преход увеличен до 45 дни 613М опити с нови оръжейни системи 613Ц опити с нови оръжейни системи дълбочина за торпедна стрелба – 70 м 613Э „Катран“ 1 Снабдена с електрохимични генератори.Подводная лодка проект 613Э, navy.suПроект 613Э, deepstorm.ru 640 4 Я. Е. Евграфов станция за далечно радионаблюдение РЛС „Касатка“ П-613 опити с ракетни комплекси П-5 Пятьорка 644 6 Павел Пустинцев ракетоносец 2xП-5 Пятьорка 665 6 Б. А. Леонтев ракетоносец базиран на проект 644 4xП-5 Пятьорка 613-А 1 опити с ракетни комплекси П-70 Аметист 613П-120 1 опити с ракетни комплекси П-120 Малахит В613 С-229 Р-11ФМ 613Д4 опити с подводни ракетни изстрелвания Р-21 613Д5 опити с подводни ракетни изстрелвания Р-27 613Д7 опити с подводни ракетни изстрелвания Д-7 613РВ опити с ракетни торпеда 613С С-43 С. Н. Якимовский опити със спасително оборудване Две лодки, С-148 и С-227, са били снабдени с оборудване за подводни биологични изследвания и получават названията „Северянка“ и „Славянка“.
Проект 613 бива последван от проект 633.
Произведени подводници от проект 613 „Красное Сормово“ (№ 112) Списък на произведените в "Судостроительное предприятие „Кра́сное Со́рмово“ имени А. А. Жданова" (№ 112), Нижни Новгород (Общо 116):