Балканистика

Балканистиката, наричана също балканология, е интердисциплинарна научна област, включваща регионалните изследвания на Балканите – тяхната история, етнография, география, култура и археология.

Ударението в балканистиката се поставя върху намиране на общото между различните национални култури на Балканския полуостров, както и влиянието им върху останалия свят. При изучаването ѝ се усвояват практически балканските славянски езици – старобългарски език, български, сръбски, хърватски, босненски, черногорски, македонски и словенски и др., както и албански, гръцки и румънски, които заедно образуват Балканския езиков съюз.

История Самата концепцията за Балканите като обособен регион се появява сравнително късно, в началото на XIX век, когато се появяват и първите научни изследвания на региона. Основоположници на балканските изследвания в областта на географията стават французинът Ами Буе (1794 – 1881) и австриецът Йохан Георг фон Хан (1811 – 1869), последвани от унгарския географ и етнограф Феликс Каниц (1829 – 1904). Сред ранните трудове, посветени на Балканите като цяло е и „Европейският Югоизток през XIV век“ на българина Спиридон Палаузов (1817 – 1872). През по-голямата част от XIX век обаче балканистиката остава до голяма степен част от славистиката, развиваща се най-активно в Австро-Унгария и Руската империя.

Обособяването на балканистиката като самостоятелна академична област започва в края на XIX век в Австро-Унгария, където по това време се създават първите специализирани научни институции. През 1897 година към Виенската академия на науките е създадена Комисия за Балканския полуостров с историко-археологическо и филологическо отделение, през 1904 година в Сараево е създаден Босненско-херцеговински институт за балкански изследвания, оглавен от археолога Карл Пач, а през 1916 година е основан кратко просъществувалият Унгарски научен институт в Цариград. В Лайпцигския университет в областта на балканистиката активно работят Август Лескин (1840 – 1916) и Густав Вайганд (1860 – 1930).

В края на XIX век балканистичните изследвания се пренасят и в балканските страни, обикновено стимулирани от сравнителния метод в езикознанието, фолклористиката и етнографията, търсещ сходства и разлики между националните култури и тези на съседните народи. В България етнографът Иван Шишманов (1862 – 1928) изследва сходствата във фолклора на балканските народи. Сръбският географ Йован Цвиич (1865 – 1927) изгражда цялостен модел, разделящ Балканите на четири цивилизационни зони със съответни „психологически типове“, който, макар и смятан днес за ненаучен и националистически мотивиран, оказва силно влияние върху балканските изследвания в цяла Европа. В Румъния историкът Николае Йорга (1871 – 1940) (основал през 1913 година Институт за изследвания на Югоизточна Европа) се обявява за изцяло наднационационално изследване на историята и поставя под въпрос ясното разграничение между народите в региона, за които смята, че имат „фундаментално единство, почиващо на най-древни традиции“.

Тласък в развитието на балканистиката дава разработената в Междувоенния период езиковедска концепция за Балкански езиков съюз – наблюдаваните общи характеристики на балкански езици с различен произход. Част от тези характеристики са наблюдавани още в началото на XIX век, когато са приписвани на общ езиков субстрат, но през първата половина на XX век се налага мнението, че те са резултат от продължителни активни контакти между балканските народи.

В Междувоенния период са създадени поредица нови институции с фокус върху балканистиката. Макар не след дълго да поема в друга посока, създаденият през 1920 година в София Балкански близкоизточен институт първоначално е насочен към преподаване на балкански езици и балканска история. През 1934 година в Белград е създаден Балканският институт, който си поставя за цел сближаването между балканските народи и представяне на балканската проблематика пред света, а от 1937 година в Букурещ действа Институт за балкански науки и изследвания, първоначално оглавен от историка Виктор Папакостя. Появяват се и първите академични списания, като румънските „Ревю историк дьо сюд-ест йоропеен“ (1924 – 1946) и „Балкания“ (1938 – 1945) и югославското „Ревю ентернасионал дез етюд балканик“ (1935 – 1938), ръководено от Петер Скок и Милан Будимир. Извън Балканите балканистичните изследвания през този период са концентрирани главно в Германия, където те все повече се свързват с германската експанзионистична политика. В Мюнхен през 1930 година е основан Институт за Югоизтока, а в Лайпциг през 1936 година Институт за Югоизточна Европа.

Краят на Втората световна война и началото на Студената война предизвикват замразяване на балканистичните изследвания, като много от довоенните научни институции са закрити. Те са постепенно подновени едва в средата на 60-те години. През 1963 година по румънска инициатива към ЮНЕСКО е създадена Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа, към която са създадени национални институти, катедри и научни списания в региона. Повечето от тези институции са тясно свързани със съответните правителства и дейността им е мотивирана главно от различни вътрешнополитически и външнополитически съображения, а много от ръководителите им са тясно ангажирани с националистическата историография в страните си. Извън балканските страни балканските изследвания остават ограничени и през втората половина на XX век. Както и в предходния период те остават концентрирани главно в Германия и Австрия, където функционират Института за Югоизтока в Мюнхен и Института за Източна и Югоизточна Европа във Виена, но и там те са силно повлияни от новия контекст на Студената война, като регионът често е разглеждан като част от Източна Европа.

Научни институции

През януари 1964 година е учреден Институт по балканистика към БАН, а през 1966 година в София се провежда Първият международен конгрес по балканистика. С промените в БАН от 2010 г. се сформира Институт за балканистика с Център по тракология.Институт по балканистика Във връзка с 50-годишнината от основаването на Института по балканистика към БАН през юни 2014 г. се проведе Десетата българо-гръцка научна конференция на тема: „България, Гърция и европейските предизвикателства на Балканите“. През септември 2015 г. София стана домакин на XI международен конгрес по балканистикаXI международен конгрес по балканистика.

Бележки

Цитирани източници