Александър Евтимов

Александър Евтимов е български революционер, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Лерин и Битоля.

Биография Александър Евтимов е роден през 1874 година в Битоля, тогава в Османската империя. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където с брат си членува в революционен кръжок. От кръжока излизат дейци на организацията като Христо Силянов, Лазар Москов, Илия Талев и други. Назначен е за учител в село Буф през 1895 година. Успоредно с това развива революционна дейност в района под прикритието на учителството. По-късно е избран за ръководител на Леринския революционен район. От 1899 година учителства в Битоля, където е избран за член на местния градски, а в 1900 година и на окръжния комитет на ВМОРО.

На 1 април 1903 година преминава в нелегалност и като горски началник на Буфския район взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание като действа в Буфско и Горна Преспа. От 1908 година е член на окръжния революционен комитет в Битоля.

През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Евтимов е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени. По-късно в 1910 година при обезоръжителната акция е отново арестуван, осъден е на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с доживотно заточение.

През 1912 година бяга заедно с Георги Попхристов и Васил Клисаров от Крушево и се установява в България, после взима участие в Балканската война със своя чета, участвала в освобождаването на Битоля. След Първата световна война остава да живее в България, като симпатизира на левицата във Вътрешната македонска революционна организация.Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 513.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 97 – 98.Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003. На 25 октомври 1925 година е избран за подпредседател в настоятелството на Битолското благотворително братство. Към 1926 година ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Битолска околия.

След освобождението на Вардарска Македония в 1941 година се преселва в Битоля и е председател на Илинденската организация в града. В 1942 година участва в илинденските тържества в Битоля.

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Битоля Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Дейци на ВМРО Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Дейци на Македонските братства