Събития 24 февруари – Комисия от римокатолически теолози определя идеята на Николай Коперник за хелиоцентричната система като „безсмислена, абсурдна, и официално еретична, тъй като отявлено противоречи на Светото писание...“. 11 март – Галилео Галилей се среща лично с папа Павел V, за да обсъди своята позиция по въпроса. 15 септември – Първото безплатно, държавно училище за не-аристократи в Европа е открито във Фраскати, Италия. 25 октомври – Експедиция начело с нидерландски капитан и изследовател Дърк Нартог (Dirk Hartog) осъществява второто регистрирано достигане на Австралия от европейска група. Покахонтас пристига в Англия. Започва война между Република Венеция и Австрия. В Прага е основан Музикален колеж (Collegium Musicum). Произведението на Николай Коперник „De Revolutionibus Orbium Coelestium“ („За въртенето на небесните сфери“) е сложено в Индекса на забранените книги от Римокатолическата църква. Бъдещият основател на държавата Бутан Нгауанг Намгиал (Ngawang Namgyal) бяга от Тибет и основава манастира Чери в долината Тхимпху. Първо регистрирано изригване на вулкана Майон във Филипините. В Константинопол е завършена Султан Ахмед джамия (известна още като „Синята джамия“).
Родени 13 януари – Антоанет Буриньон, фламандски мистик († 1680 г.) 16 януари – Франсоа дьо Вендом, дук дьо Бофор, френски войник, взел дейно участие във Фрондата, незаконен син на френския крал Анри IV († 1669 г.) 27 януари – Кристен Аагаард (Christen Aagaard), датски поет († 1664 г.) 30 януари – Уилям Санкрофт, Архиепископ на Кентърбъри († 1693 г.) 2 февруари – Себастиан Бурдон, френски художник († 1671 г.) 27 март – Беата Мария де Хесус Руано, испански мистик 24 април – Густав, граф на Вазабург, незаконен син на крал Густав II Адолф и неговата любовница Маргарета Слотс († 1653 г.) 16 май – Арчибалд Примроуз, лорд Карингтън, шотландски съдия († 1679 г.) 18 май – Йохан Якоб Фробергер, германски композитор 25 май – Карло Долчи (Carlo Dolci), италиански живописец, представител на Барока († 1686 г.) 11 октомври – Андреас Грифиус, немски поет и драматург юни – Джон Търло (John Thurloe), секретар на държавния консул в Англия по време на Протектората, главен шпионин на Оливър Кромуел († 1668 г.) 24 юни – Фердинанд Бол, нидерландски живописец, офортист и график († 1680 г.) 11 октомври – Андреас Грифиус (Andreas Gryphius), немски драматург и поет, представител на Барока († 1664 г.) 18 октомври – Николас Кълперер (Nicholas Culpeper), английски ботанист, лекар и астролог († 1654 г.) 20 октомври – Томас Бартолин, датски лекар, математик и теолог, известен най-вече с работата си по откриването на лимфната система при човека († 1680 г.) 23 ноември – Джон Уолис, английски математик, известен с това, че е въвел символа за обозначение на безкрайност „∞“ († 1703 г.) 17 декември – Роджър Л'Естранж (Roger L'Estrange), английски писател, журналист и автор на политически памфлети неизвестна дата Шарл Албанел, френски изследовател, мисионер в Канада († 1696 г.) Хенри Бард, 1-ви виконт Беломонт, английски роялист († 1656 г.) Уилям Хамилтън, 2-ри херцог и 4-ти маркиз Хамилтон, шотландски благородник, участник в гражданските войни в Шотландия в средата на XVII век († 1651 г.) Уилям Холдър, английски музикален теоретик († 1698 г.) Камалакара, индийски астроном и математик († 1700 г.) Йохан Клай, немски поет, един от главните представители на Нюрнбергската школа († 1656 г.) Сокухи Ниоицу (Sokuhi Nyoitsu), будистки монах, поет и калиграф († 1671 г.) Джон Оуен, църковен лидер и теолог, представител на антиконформизма († 1683 г.) вероятно Цезар ван Евердинген, нидерландски художник-портретист, по-голям брат на Аларт ван Евердинген († 1678 г.) Матиас Векман (Matthias Weckmann), музикант и композитор от Северна Германия, представител на Барока († 1674 г.)
Починали 5 януари – Симеон Бекбулатович, хан на касимските татари, обявен от Иван Грозни за велик княз на цяла Русия 6 януари – Филип Хенслоу (Philip Henslowe), английски театрален мениджър, чийто „Дневник“ е основен източник на информация за театъра в Лондон през Ренесанса (р. 1550 г.) 13 февруари – Андерс Сьоренсен Ведел, датски свещеник и историк (р. 1542) 28 февруари – Принц Миколай Кристоф Радзивил „Сиракът“ (Mikołaj Krzysztof „Sierotka“ Radziwiłł), полско-литовски благородник (р. 1549 г.) 3 март – Матиас дьо Лобел, лекар на Джеймс I (р. 1538 г.) 6 март – Франсис Бомон, драматург, представител на английския ренесансов театър (р. 1584 г.) 8 март – Мария Ана Баварска, жена на Фердинанд II Хабсбург (р. 1574 г.) 23 април (по нов стил) – Мигел де Сервантес, испански романист, драматург и поет (р. 1547 г.) 23 април (по стар стил) – Уилям Шекспир, английски драматург и поет (р. 1564 г.) 8 август – Корнелис Кетел, нидерландски художник и поет 22 декември – Якоб Лемер, нидерландски мореплавател 1 юни – Токугава Иеясу, японски шогун (р. 1543 г.) 12 юни – Кузма Минин, търговец от Нижни Новгород 20 юли – Хонда Масанобу, японски командир и даймио (р. 1538 г.) 25 юли – Андреас Либавиус, немски лекар и химик (р. 1555 г.) 29 юли – Тан Сянцзу (Tang Xianzu), китайски драматург и поет (р. 1550 г.) 17 октомври – Джон Питс, католически учен и писател (р. 1560 г.) 23 октомври – Леонард Хутер (Leonhard Hutter), немски лутерански теолог (р. 1563 г.) 23 ноември – Ричард Хаклът (Richard Hakluyt), английски писател, редактор и преводач (р. 1552 г.) неизвестна дата Матео Перец д'Алечио (Matteo Perez d'Aleccio), италиански художник (исторически и морски сюжети), представител на маниеризма (р. 1547 г.) Сципионе Джентили, професор по право, автор на юридически трудове (р. 1563 г.) Yonten Gyatso, 4-ти Далай Лама, (р. 1589 г.) Хенри Робинсън, английски епископ (р. 1553 г.) Саказаки Наомори (Sakazaki Naomori), японски даймио