Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни племенни групи на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари. На практика етногенезисът на днешните българи е по-комплексен. През VI – VII век част от славяните заселва Източните Балкани – Мизия, Тракия и Македония, където се смесва със завареното византийско население, съставено предимно от елинизирани и романизирани траки, пеони, гети, келти, римски и гръцки колонисти и други предславянски народи. Втората фаза в образуването на етническия облик на съвременния български народ започва с образуването на Дунавска България от Аспаруховите прабългари и заселването на Куберовите прабългари в дн. Северна Македония през VII век. Тя се утвърждава след приемането на християнството за единна религия и на славянския език за официален в страната през IX век.Военна академия „Г. С. Раковски“ – Създаване на българската държава През X век на Балканите се утвърждава и етнонимът българи, като в следващото половин хилядолетие към етногенезата на българите допринасят власи, албанци, саси, византийци, кумани, печенеги и други европейски и азиатски народи, живеещи или заселили се по българските земи.

Същност Следва да се отбележи, че народността не е биологична, а историческа категория и обстоятелството, че в антропологията на даден народ имат отражение различни, някои вече окончателно изчезнали от историческата сцена племенни групи и народи, не означава, че този народ няма хомогенен облик, че не представлява една общност. Важно е при характеристиката на дадена народност да се обръща внимание не толкова на антропологичните особености и различия, които издават сложния процес на нейното създаване от биологична гледна точка, а да се обръща внимание главно на културно-историческите явления и особености, които я представят като едно завършено цяло. В този смисъл българската народност е славянска по своя език, източноправославна по своята духовна култура и балканска по своя бит.

Политизиране Може би най-сериозният проблем, свързан с изучаването на етногенезиса на българите, е политизирането му през годините. При формирането на българската национална идеология в средата на XIX век повечето автори, изхождайки от славянския характер на българския език, разглеждат произхода на българите като чисто славянски, търсейки с това както разграничение от гърците, доминиращи в тогавашния културен живот на православните в Османската империя, така и легитимация чрез връзките с Русия и централноевропейските славянски народи. Тази теория обикновено е свързвана с възгледа, че славяните са автохтонно население на Балканите, пряко произлизащо от траките и илирите. С професионализацията на историографията след Освобождението започва да се взема под внимание и ролята на прабългарите, първоначално като специфичен за българите примес към доминиращия славянски субстрат. През този период въз основа на историческите данни е отхвърлена идеята за автохтонността на славяните. През периода между двете световни войни и особено в годините на Втората световна война се засилват антикомунистическите и антируски тенденции, успоредно с което започва да се отдава все по-голямо значение на ролята на прабългарите, за сметка на славяните, в етногенезиса на българите, особено в културно-антропологичен план. Много български историци започват да налагат идеята за „несъществената роля“ на славянския елемент при формирането на българската народност. Подчертава се значението единствено на прабългарския компонент и се изтъква близостта му с хуни и угро-фини. След Втората световна война нещата се преобръщат: в страната се установява тоталитарен режим, сателитен на Съветския съюз (доминиран от Русия). Българите се приемат за славянски народ, а тюркският прабългарски примес се определя като нищожен, като ролята на славяните за формирането на българската държава е силно надценена. Със засилването на национализма на режима през 60-те години ролята на прабългарите в етногенезиса е до голяма степен реабилитирана. Същевременно започва да се развива тракологията, като постепенно започва да се отдава осезаемо значение и на този етногенетичен компонент, който започва да балансира останалите два. Той дава възможност на режима да търси местна специфика на етногенезиса, без да разчита само на прабългарите, които се свързват с явно антируски настроения от междувоенния период. С възприемане на евроцентричната доктрина в България и приемането на страната за член на Европейския съюз и особено след отдалечаването ѝ от Русия, от началото на ХХІ век интересът към славяните угасва. Като политическа инерция от Възродителния процес, започва отричане на тюркските корени на прабългарите. Така в изследванията на редица учени те вече биват изяснявани като арийци, които доминират числено над славяните в ранносредновековната България. Димитров Б. (2006) 12 мита в българската история. ИК „Фондация Ком“Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г. В този контекст славянската компонента отново изцяло се пренебрегва за сметка на прабългарската, която е необосновано преувеличена. Интересът към траките и ролята им в българския етногенезис също започва да намалява. Независимо от посочените по-горе проблеми, поради сложните политически отношения на Балканите, ролята в българския етногенезис на някои местни племена и народи, с които се асоциират съседни на България държави, като елини, илири, гети, македони, византийци, албанци и власи, традиционно се премълчава.

Предистория и етногенетични съставки Предистория Преди Римската империя да стъпи на Балканите, многобройни индоевропейски племена вече са били изтласкали и асимилирали потомците на неолитните земеделци от медно-каменната епоха, т.нар. пеласги. От IV в. пр.н.е. със завоеванията на Александър Велики земите на траките влизат в състава на елинистическата му империя. Войните на диадохите и епигоните довеждат на Балканите огромен брой чуждестранни наемници (и извеждат доста траки като наемници в далечни страни). Римската власт до голяма степен хомогенизира етническата и езиковата разпокъсаност, като в крайна сметка се утвърждават два основни езика: латински на север и на запад, старогръцки на юг. На Балканите се заселват и много колонисти от останалите римски провинции. Остатъци от по-старото местно население (траките) остават само в планински долини, като запазват пастирския си патриархален бит. В Римската империя за пръв път се заражда идеята за връзка между държава и поданство. През 212 г. император Каракала дарява на всички свободни жители на империята римско поданство и те започват да се наричат римляни. В късноантичната епоха религията започва да играе ролята на етногенетичен компонент. Ромеите, при цялото си езиково многообразие, се конституират като отделна етническа общност благодарение на християнската религия. През III и IV век на Балканския полуостров започват да нахлуват от север нови варварски племена. В края на IV век готите, подгонени от хуните, започват да се заселват като федерати. Десният бряг на Дунав започва да се нарича готски бряг. Интервалът между V и VIII век е ключов за балканския етногенезис като цяло. От средата на V в. силно влияние по българските земи имат гръцкият език и елинистичната култура, независимо че на Балканите има и голяма част романизирано (латиноезично) население. По-късно, през VI в. гръцкият език е обявен наравно с латинския за официален език на империята. В продължение на век се запазва официалният билингвизъм, след което през VII век латинският език отпада и гръцкият остава единствен официален език. Същевременно славянската експанзия по това време внася значителни етно-лингвистични промени на Балканите. През VI век започват нашествията на авари и славяни. През VII век на сцената излизат и прабългарите. Със своята силна военна организация и държавност те променят облика на Балканите. След Византия българите за пръв път създават многонационална империя на Балканите. Като следват римския модел за връзка между държава и поданство, постепенно всички етноси в българската държава започват да се наричат българи.

Етногенетични съставки Траките

Траките са индоевропейски народ, автохтонно население на българските земи в древността. Засвидетелствани в писмени и археологически извори поне от средата на II хил. пр.н.е. Територията на днешна България е населена в античността и от други близки до траките народи, като гети и пеонци. След завладяването на днешните български земи от Римската империя в първите години от н.е. по тях се заселват колонисти от различни краища на империята, вкл. от Северна Африка, Близкия Изток и Южна Европа, като се смесват с местните жители. Впоследствие многократните варварски нашествия през късната Античност и ранното Средновековие, съпровождани с процеси на християнизация, романизация, елинизация и славянизация, довеждат до постепенно отмиране на езика и културата на местното население. След нахлуване на славянските племена през VI век тракийският етнос окончателно изчезва от историческата сцена. Тогава започва постепенно вторично асимилиране чрез славянизиране на потомците на траките по нашите земи. Народообразуващият принос на коренното население на Балканите – траките и други предславянски народи, е до голяма степен омаловажаван неоснователно. В книгата си "Образуване на българската народност" проф. Димитър Ангелов признава голямото значение на тракийския етнообразуващ компонент. Авторът приема, че по-многобройните славяни са успели да асимилират заварените траки, но въпреки това, поради доминантния тъмно пигментиращ ген на средиземноморския антропологичен тип, тракийският облик се наложил сред българското население и изместил славянския. Така това византийско население по нашите земи, съставено предимно от потомци на траки и други антични народи, влиза като основна съставна част в българската народност, а генетичният им принос в българския етнос е доказан научно. Около 55% от генетичните компоненти у днешните българи са предимно източносредиземноморски. Те са подобни на гръцките, кипърските и левантинските. Този феномен се обяснява с езиковата асимилация на завареното балканско население от средновековните славянски заселници. Той е сходен с преобладаващия средиземноморски антропологически тип на съвременните българи. Траките допринасят към характеристиките на българската народност предимно с традиционните си обичаи, занаяти и вярвания.

Славяните