Баян Йолгий () е един от 21 аймаци в Монголия.
На северозапад граничи с Русия, на юг и запад – с Китай, на североизток – с аймака Увс, а на изток – с Ховд. Китайско-руската граница е изключително къса и само на 40 km от Баян Йолгий се намира Казахстан.
География Баян Йолгий е най-високо разположената провинция в Монголия. По-голямата част от територията ѝ е разположена в планинската верига Монголски Алтай. Около 10% от аймака са покрити с гори, състоящи се основно от сибирска лиственица.
Планината Таван Богд Ул (Планината на петимата светци), която е част от планинския масив Таван Богд, е разположена точно където Монголия, Русия и Китай делят обща граница. На 2,5 km южно от монголско-китайската граница е разположен Хуйтен (Студеният връх) – най-високият връх в Монголия, познат още като Найрамдал (Връх на приятелството). Масивът Таван Богд включва множество ледници, сред които е 19-километровият Потанин, който е достъпен само за опитни алпинисти.
Река Ховд извира на територията на Баян Йолгий. Реката се захранва от езерата Хотон, Хурган и Даян, а от своя страна Ховд захранва езерото Хар-Ус Нур, разположено в аймака Ховд. На около 50 km от град Йолгий е разположено соленото езеро Толбо Нур, което е разположеное на 2080 m надморска височина.
Национален парк Алтай Таван Богд е с площ от 6362 km² и е разположен в южната част на планинския масив Таван Богд. В парка са включени езерата Хотон, Хурган и Даян. Защитената територия Хьох Серхийн Нуру е с площ от 659 km², а национален парк Силхемийн Нуру – 1428 km² и действат като резервати за защитени животински видове. Национален резерват Девелин Арал (103 km²) е разположен около остров Девелин, който се намира в устието на реките Лсан Холой и Ховд. Резерватът действа от 2000 г. насам. Национален парк Цамбарагав (1115 km²) включва всички ледници в близост до аймак Ховд и има за цел да предпази някои застрашени видове, сред които снежният леопард.
Население По-голямата част от населението на Баян Йолгий са казахи (88,7%). Останалата част от населението се състои от урянхаи (7,2%), дьорвьоди (1,5%), халха-монголци, тувинци и хошуди. Значителна част от местното население говори казахски като роден език, а монголски като втори, въпреки че има хора, които изобщо не го владеят.
С демократизацията на Казахстан много жители на аймака напускат Монголия и заминават за Казахстан в търсене на по-добър живот. В резултат на това от 102 000 души през 1991 г. населението на Баян Йолгий се стопява до 75 000 души през 1993 г. Нестабилното състояние на казахската държава и множеството неуредици карат много от напусналите казахи да се завърнат в Монголия, като по този начин през 2004 г. броят на жителие е отново около 100 000 души. По-голямата част от населението на аймака са мюсюлмани, въпреки че в голямата си част монголското население изповядва тибетски будизъм.
+ Население на аймак Баян Йолгий Statoids (Gwillim Law) web page, Statistics office of Bayan-Ölgii aimag, National Statistical Office National Economy of the Mongolian People's Republic (1921 – 1981), Ulaanbaatar 1981, GeoHive: Global Statistics, 1956 1960 1963 1969 1975 1979 1981 1985 1989 1991 1993 1995 1998 2000 2002 2004 2005 38 80044 60047 800 58 100 66 600 71 400 74 50082 40090 900 102 817 75 043 82 259 87 341 94 094 98 066 99 112 95 758
Административно деление
+ Суми в аймак Баян Йолгий Сум Монголски Население на сума (1985) Население на сума (1994) Население на сума (2005) Население на центъра на сума (2005) Площ (km²) Гъстота (/km²) Алтай 3400 3237 39149773200 1.22 Алтанцьогц 3300 3038 303813021800 1.69 Баяннур 4800 4507 532020052300 2.31 Бугат 3300 2777 360411092000 1.80 Булган 5000 5115 590112985000 1.18 Буянт 2300 2546 30027221800 1.67 Делун 6600 6782 818315075600 1.46 Ногоннур 7500 *6331 653921605300 *1.52 * Йолгий (град) 24 000 21 569 28 24827 568100 282.48 Сагсай 4100 3746 518512353100 1.67 Толбо 4100 3746 42609863000 1.42 Цаганнур - 1878 15281270- - Ценгел 6700 6539 836415976500 1.29 Уланхус 7300 6807 867213046000 1.45 * – Включва сум Цаганнур
Източници
Категория:Аймаци в Монголия