Търсие

Тъ̀рсие, още Търсе или Тъ̀рсия (местното произношение на името е с палатализиран с, затова се срещат и днес неправилните изписвания Тъ̀рсье и Тъ̀рсйе, , Тривуно, катаревуса: Τρίβουνον, Тривунон, до 1927 година Τύρσια, Тирсия), е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Селото е разположено югозападно от демовия център Лерин (Флорина), в източните склонове на Нередската планина (Верно).

История В Османската империя В османските данъчни регистри от средата на XV век Търстие е споменато с 32 глави на семейства и трима неженени: Никола, Леко, Гин, Димитри, Петро, Атанас, Коста, Павел, Лиш, Самко, Кирос, Мирали, Бардо, Ковач, Гон, Андрия, Спиро, Тодор, Алекса, Бело, Гин, Дубник, Торник, Раде, Васил, Тодор, Андрия, Никола, Гин, Алекса, Мирче и Йорг, и две вдовици Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 2117 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 104

В XIX век Търсие е голямо българско село в Леринска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от XIX век. В 1863 година в Търсие е открито първото българско училище в Леринско от светогорския монах Герасим.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Терджия (Terdjia) живеят 900 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Търсия (Trsia) е показано като село в Костурска каза с 52 домакинства и 150 жители българи.

На 25 февруари (или 2 март) 1880 година владиката Иларион Костурски пристига в Търсие и нарежда на селяните да затворят училището и да изгонят българския учител. Селяните отказват и след няколко дни селото е подпалено вероятно от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия, като се спасяват само 60 къщи. Учителят, светогорски монах, наклеветен, че е комита, е арестуван и откаран в костурския затвор. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търсье има 960 жители българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Търсие е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 160 къщи.

Цялото село подпомага дейността на ВМОРО. Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Търсье:

През май 1902 година в Търсие войска се натъква на нелегалния учител Геле, който е ранен, и изпуска чанта с архив, в който има списъци на въоръжените дейци на ВМОРО и номера на пушките им. За да ликвидира аферата в Търсие отива четата на Марко Лерински, която обаче е обградена в селото и след сражение на 19 май се измъква невредима. Войска от Лерин заема селото и залавя и изтезава 120 души начело с кмета Доне. Открити са 120 пушки, а 40 души от Търсие и Буф са съдени и много от тях осъдени. Българският търговски агент в Битоля пише на 1 юни 1902 година пише:

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търсие (Tarsié) има 1280 българи екзархисти и функционира българско училище.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Тирсия (Τύρσια), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 754 „православни гърци, тероризирани от 1904 година“.

По време на Балканската война 2 души от Търсие се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Търсие (Трсје) има 100 къщи славяни християни.

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Търсие е обозначено като българско селище.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Търсие на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Голем рид Γκολμερίτ Псиловуни Ψηλοβούνι Лопсец Λόπσετς Лапата Λάπαταвръх във Вич на И от Търсие и на ССИ от Неред Точилата Τοτσίλατα Странгистири Στραγγιστήριгора във Вич на И от Търсие и на С от Неред Стойо Στόγεο Лабру Капулица Λάμπρου Καπουλίτσαвръх във Вич на И от Търсие и на СЗ от Неред Главието Γκλάβιετο Кефалари Κεφαλάριвръх във Вич на И от Търсие (1674,7 m) Черешата Τσερέβατα Георгиу Карацореу Γ. Καρατσοραίουвръх във Вич на ИСИ от Търсие Крушенска Κρουσένσκα Ахладорема Άχλαδόρεμαрека във Вич на З от Търсие Кория Κόρια Дасотон Δασωτόν Лесковец Λόσκοβετς Фундукиес Φούντουκιέςместност във Вич на ЮИ от Търсие

Емиграция в Северна Америка

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на жителите на Търсие в Северна Америка. Според данни на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година за Северна Америка са заминали 28 души.Миграционни движения на българите 1878-1941, т. 1 (1878-1912), София 1993, с. 312, 314.

През 1914 година жители на Търсие основават Българско икономическо взаимоспомагателно дружество „Отец Герасим“ в Торонто, Канада, чиято цел е подпомагането на преселените жители на селото при болест, злополуки и смърт. В началото на 20-те години преселникът от Търсие Наум Филипов притежава параходна агенция и съдейства на български имигранти при установяването им в Канада.Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 107, 149.

Търсиенци се настаняват и в Индиана, САЩ. След Първата световна война българската църковна община в Индианаполис се помещава в народен дом, подарен от Яне Кръстев от Търсие и Кр. Кузманов от Битоля.

Личности Родени в Търсие

Андон Янев Пеев (1879 – след 1943), български революционер от ВМОРО Атанас Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 52 Борис Попов (1906 – 1994), български комунистически деец, интербригадист и дипломат Ване Пейов (1901 – 1949), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал в битката за Негуш Геле Търсиянски (? – 1903), български революционер, по-късно андарт Георги Нано, македонистки активист в Куинбиан, Австралия Герасим Калугера (1823/24 – 1889), български духовник и просветен деец Дина Ничова Пеова, участничка в Гражданската война на страната на ДАГ, след разгрома емигрантка в Ташкент Доне Гоце, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен като „един от българските бунтовници, организирани с цел да го нарушат порадъка, ранил Яни Трайче от Търсие“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Илия Саров (1870 – 1923), деец на ВМОРО, войвода на селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание Коле Ничов – Търсиянски, македонистки активист в Австралия, деец на МАНС Кръсто Димов, гръцки комунист, войник на ДАГ, емигрант в СССР Ламбро Филев (? – 1903), деец на ВМОРО, загинал на 23 април 1902 година при обсадата на търсиянската чета в Търсие Насе Коле Ничов (? – 1948, Орлово), участник в Гражданската война на страната на ДАГ поп Никола Попов (? – 1916), български свещеник и революционер Паско Ничов (1888 — 1973), български революционер и емигрантски деец Петър Саров (1881 – 1946), български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов,„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 50 емигрант в Торонто, Канада Петър Христов Попконстантинов (1872 – след 1943), български революционер Сотир Утовски – Кадраджията, османски и гръцки фотограф Фоти Стоянов, деец на ВМОРО, войвода на четата от Търсие по време на Илинденско-Преображенското въстание Христо Апостолов – Търсиянски, войвода на ВМОРО Христо П. Дерлевски (Дервелски, Дърлевски, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина Христо Янев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, емигрант в Америка, Нестроева рота на 9 велешка дружина

Починали в Търсие Кочо Цонков (1866 – 1906), български хайдутин и революционер

Външни препратки „Спомени по Възраждането в Костурско; по Възраждането на с. Търсье, Леринско“ статия от Търпо Поповски от с. Косинец, Костурско, публикувана във в. „Глас/Вести“, Цариград, 1912 г. Запис на диалекта на Търсие, Леринско: Коце Саров от с. Търсие, Леринско, Егейска Македония – „Спомени за Илия Саров“, публикувано във в-к „Македонска трибуна“, год. 34, бр. 1717, Индианаполис, САЩ, 25 февруари 1960 година

Бележки

Категория:Села в дем Лерин Категория:Вич