Мъгленорумънският (също и мегленорумънски, мъгленски влашки или мъгленитски, самоназвание Vlăheşte, Влъхеще) е източноромански езикEthnologue entry или диалект, говорен от мъгленорумъните, обитаващи традиционно няколко села в областта Мъглен (на гръцки Моглена) в Егейска Македония, както и от мъгленорумънската диаспора в Румъния и наследниците на мъгленорумъните мюсюлмани в Турция. Мъгленорумънският е смятан за застрашен език.

Класификация Мъгленорумънският е част от групата на източнороманските езици, спадащи към италийския клон на индоевропейските езици. Понякога мъгленорумънският е смятан диалект на румънския.Romanian language - Britannica Online Encyclopedia Някои лингвисти го смятат за преходен между румънски и арумънски. Мъгленорумънският е по-близък до румънския, отколкото арумънския, което показва, че се е откъснал от проторумънския по-късно от арумънския. Мъгленорумънският е повлиян силно от българския.

Название Мъгленорумънски (мегленорумънски) е термин, използван от езиковедите. Самоназванието на мъгленорумъните е власи и съответно наричат езика си влашки (влахеще). На гръцки езикът е наричан влахомъгленски (βλαχομογλενίτικα, влахомогленитика) или само мъгленски (μογλενίτικα, могленитика).

География

Мъгленорумънският се говори в няколко села в областта Мъглен в Гърция - Бериславци (Периклия), Лугунци (Лангадия), Нъте (Нотия) и Ошин (Архангелос) от дем Мъглен и Люмница (Скра), Купа и Църна река от дем Пеония. Село Баровица (Кастанери) от дем Пеония също е имало мъгленорумънско население, но в началото на XX век се е българизирало напълно.

В Северна Македония мъгленорумънско е единствено село Хума. Мъгленовлашко население са имали и селата Конско и Серменин, които обаче са българизирани.

Според Астерьос Кукудис бивши мъгленорумънски села са и Радня и Негорци в Северна Македония и Крива (Грива) в Гърция.Αστέριος Κουκούδης - Μελέτες για τους Βλάχους.

При попадането на Мъглен в Гърция в 1912 година значителна част от мъгленорумънското население с румънско национално съзнание емигрира в Румъния. Компактна маса мъгленорумъни се заселва в село Черна в Северна Добруджа, където около 1200 души продължават да говорят мъгленорумънски. В 1940 година около 30 семейства се местят от Черна в Банат в селата Варяш, Билед и Джимбол (Жимболия).

В началото на XX век мъгленорумънското село Нъте е мюсюлманско и в 20-те години населението му се изселва в Турция.

Фонетика Мъгленорумънският има някои уникални фонетични характеристики, които не съществуват в останалите източноромански езици: дълги гласни: ā, ē, ī, ō, ū ă, â → o, a: câmp → comp (поле), mânc → mānc (ям) неудареното начално а изчезва: adaug → daug (добавям), afară → fară (вън), aduc → duc (нося)

Лексика

Голяма част от речниковия запас на мъгленорумънския има латински произход и фонетиката и семантиката му е сходна с тези на арумънския и румънския: basilica > мр. bisearică, рум. biserică (църква, първоначално базилика) lumen > мр. lumi, рум. lume (свят, първоначално светлина) monumentum > мр. murmint, рум. mormânt (гроб, първоначално паметник) strigis > мр. strig, рум. strig (викам, първоначално бухал) draco > мр. drac, рум. drac (дявол, първоначално дракон)

Мъгленорумънският има и някои стари илирийски думи, които имат когнати в албански: мр. brad; рум. brad; ср. алб. bredh (ела) мр. monz; рум. mânz; ср. алб. mës (жребец) мр. bucuros; рум. bucuros; (щастлив) ср. алб. bukurë (красив)

Има и думи, които са със стар славянски произход, повечето от които могат да се открият във всички източноромански езици: мр. trup; рум. trup (тяло); ср. бълг. труп мр. stăpon; рум. stăpân (господар); ср. бълг. стопанин

В речника на мъгленорумънския има и някои византийски и новогръцки думи, част от които се откриват също и в румънски и арумънски и около 80 думи, заети през български и другите балкански езици. Преди създаването на гръцката държава, мъгленорумънският заема много малко думи директно от гръцки: гр. πρόσφατος > мр. proaspit; рум. proaspăt; (скорошен) гр. κεραμίδι > мр. chirămidă; рум. cărămidă (тухла) гр. λεμόνι > мр. limonă, през бълг. лимон (лимон); ср. рум. lămâie

Най-важното чуждо влияние върху мъгленорумънския е от българския език, като то е по-мащабно и силно, отколкото това на гръцкия върху арумънския. Лингвистът Теодор Капидан смята, че заемките от български показват родопски фонетични черти. Има много случаи, в които основни думи от латински произход, които са запазени в румънски и арумънски, в мъгленорумънски са заместени от български. В някои случаи румънският независимо е заел същата дума: бълг. дроб > мр. drob; рум. drob бълг. невяста > мр. niveastă; рум. nevastă бълг. гора > мр. goră

Литература Atanasov, Petar, Meglenoromâna astăzi, Bucureşti, Editura Academiei Române, 2002 Dahmen, Wolfgang, Rumänisch: Areallinguistik III. Meglenorumänisch. În: Günter Holtus, Michael Metzeltin and Christian Schmitt (ed.), Lexikon der Romanistischen Linguistik, Vol. 3, (Tübingen 1989), pp. 436-447. Capidan, Theodor, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, Cultura Naţională, 1925 Capidan, Theodor, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. II, Bucureşti, Cultura Naţională, 1925 Capidan, Theodor, Dicţionar meglenoromân Kahl, Thede, Aromunen und meglenitische Vlachen: Wachsendes Interesse in Südosteuropa. Kommentierte Bibliographie 1900-2004. În: Balkan Archiv 28/29 (2003/2004), Veitshöchheim, p. 9-118. Kahl, Thede, The islamisation of the Meglen Vlachs (Megleno-Romanians): The village of Nânti (Nótia) and the "Nântinets" in present-day Turkey. Nationalities Papers 34/1, p. 71-90. Kozlovsky, Mirela, Despre muzica folclorică a dialectului meglenoromân Koukoudis, Asterios, Studies on the Vlachs Sala, Marius et al., Enciclopedia limbilor romanice, Bucureşti, Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, 1989 Tarcovnicu, Emil, Megleno-Romanii Змията и флейтата, мъгленорумънска приказка

Бележки

Категория:Мъгленорумънска култура Категория:Романски езици Категория:Езици в Гърция Категория:Езици в Румъния Категория:Езици в Турция Категория:Езици в Северна Македония